Президентът на България Румен Радев откри Петропавловския събор

Повече от 4000 участници събра 15-ото издание на фолклорния празник

ПРЕЗИДЕНТЪТ НА БЪЛГАРИЯ РУМЕН РАДЕВ ОТКРИ ПЕТРОПАВЛОВСКИЯ СЪБОР, КОЙТО СЕ ПРОВЕЖДА КРАЙ ЛЯСКОВЕЦ. Държавният глава уважи 15-ото издание на събора и поздрави всички участници и тримата кметове, които поддържат жива традицията – инж. Даниел Панов, инж. Добромир Добрев и д-р Ивелина Гецова. Съборът е съвместна проява на общините Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец – общината, която тази година е домакин на проявата.

„Огромно удоволствие е да бъдеш на място, събрало хиляди участници и почитатели на българския фолклор. Особено ме радва присъствието на десетки детски и младежки фолклорни формации, което е показател за непресъхващата и неугасващата привързаност на българина към фолклора. 30 години вече Петропавловският събор е национална среща на единния български дух. Този дух е жив навсякъде около нас – и в красивите носии, и в музикалните ритми. Явно скоро и двете сцени няма да стигат за всички желаещи. Разбрах, че най-възрастният участник е на 88 години, а най-младият е на само на четири години. Това показва, че за магията на българския фолклор няма възраст, а участието на състави от чужбина – че за нея няма и граници“, каза при откриването президентът Радев и допълни, че усещането за непреходна България е особено силно тук, в тази красива околност и в деветвековната сянка на манастира „Св. св. Петър и Павел“.

„Петропавловският събор на народното творчество „Хоро се вие край манастира“ е събитие, което в рамките на два дни ще посрещне и ще събере тук всички песни и танци на България. От много години това място празнува благодарение на това събитие и въздухът се изпълва с магията на фолклора, народните ни мъдрости, с величието на духа на един малък, но душевно богат народ“, каза в словото и кметът на Лясковец д-р Ивелина Гецова.

Към стотиците участници и гости на събора се обърна и кметът на Велико Търново инж. Даниел Панов, който заяви, че фолклорът, традициите и народното творчество са уникалното богатство за България и за нас като народ. „За малко повече от две десетилетия това събитие се нареди сред най-големите и най-значимите в България, превърна се в истински общобългарски фестивал, в центъра на който са народната песен, музиката, танците обредите и българските обичаи. Уважаеми музиканти, певци, танцьори, самодейци, всички вие пазите нашия национален дух, защото народното творчество ни прави народ“, каза инж. Панов.

Сред гостите на откриването бяха и народните представители Явор Божанков и Валентин Ламбев, областният управител проф. Любомира Попова, областният председател на БСП Петко Тюфекчиев, кметове, общински съветници и общественици.

Повече от 4000 участници от цялата страна ще се качат на двете сцени в двата дни на Петропавловския събор. 220 групи от всички етнографски области участват в надпреварата, повече от 50 са детските и младежки формации, които ще се борят за наградите, индивидуалните изпълнители са над 60, а тази година има и двама разказвачи. За радост на публиката, при откриването на събора танцуваха и участниците в международния фестивал „Раховче“, който се провежда в Горна Оряховица – групите от Сърбия, Латвия, Унгария и Грузия.

ДЕТСКАТА ФОЛКЛОРНА ГРУПА „РОДОПСКИ ЗВЪНЧЕТА“ ОТ СЕЛО СЕЙДОЛ СЕ ПРЕВЪРНА В ЕДИН ОТ НАЙ-АТРАКТИВНИТЕ УЧАСТНИЦИ В ПЪРВИЯ ДЕН НА СЪБОРА. Децата, които са правнуци на преселени от Родопите помаци, обраха овациите на публиката. „Прадядовците и прабабите на тези деца са от Велинградския район и Якоруда, оттам са преселени някъде през 1951 г. Въпреки че те отдавна не живеят в Родопите, гласчетата им са генетично свързани с този фолклор, затова и изпълняват родопски песни“, разказва учителят на децата Али Муса Болут и допълва, че малките изпълнители са облечени в автентични носии на повече от 100 г., останали от техните баби.

Гласовете на децата наистина се оказват изключителни и публиката бързо притихва, за да слуша родопската музика. Четири баби от Дичин, които вече са минали реда си, също затаяват дъх и после признават, че децата са ги очаровали. Две Марии – едната Попова, другата Колева, Йорданка и Ганка са част от групата за обработен фолклор „Зора“ към едноименното читалище в Дичин. Те пък са сред най-възрастните участници в събора. „Ние сме 18 жени. Най-младата е Йорданка, на 73 г., най-възрастните ни певици са на по 85 – 86 г., обаче какво значение имат годините. Събираме се, пеем си, носим си автентичните носии. Защо да стоят в раклите, като са толкова хубави“, казва Мария Попова, председател на читалището, което през есента ще празнува 150 г. от създаването си. И докато тя разказва за групата, останалите певици бързо нареждат на масата истински тъкани престилки на век и половина, останали от техните баби.

С носии на бабите си се явяват на събора и жените от групата към читалище „Христо Ботев“, с. Иваново, Русенско. Това пък е най-младата група в тазгодишния Петропавловски събор. Бабите са заедно едва от три години, но за това време са натрупали толкова награди, че вече им е трудно да ги изброяват. И докато ръководителят на групата Йорданка Минкова все пак се опитва да разкаже набързо тригодишната история на групата, на сцената се качват Радка Рачева и Ценка Колева, които се състезават със сценка, написана от тях самите. „Не че сме я написали, да не си помислиш, че сме някакви големи писателки. Измисляме си думите, импровизираме на сцената, ама ние вече толкова всичко си знаем, че няма проблем да си съчиняваме“, казва Радка и обяснява, че двете живеят в шуменското село Салманово, затова се представят като Салманските баби. Двете развеселени съседки разиграват скеч в стил „Селският гугъл“, което ще рече, че те двете съхраняват в паметта си всякаква информация за всекиго.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката