112 четения

Уникален сборник с документи от Истанбулския османски архив представиха във ВТУ

Документалната книга на издателство „Абагар” е достъпно и любопитно четиво за всички

 

УНИКАЛНИЯТ СБОРНИК „ПРАВОСЛАВНИ СТРУКТУРИ НА БАЛКАНИТЕ ПРЕЗ XVIIXVIII ВЕК“ С ДОКУМЕНТИ ОТ ИСТАНБУЛСКИЯ ОСМАНСКИ АРХИВ БЕШЕ ПРЕДСТАВЕН в края на миналата седмица във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Стефан Андреев, Мария Калицин и Красимира Мутафова, която е преподавател във Великотърновския университет, са автори на сборника, пуснат на пазара от издателство „Абагар“.

229 документа, само два от които не са от архива на Истанбул, са включени в книгата. Всички те хвърлят светлина върху църковната, политическата и стопанската ни история, разкриват нова информация относно статута и правомощията на православните църковни структури в системата на османската държавност. Показани са взаимоотношенията и сложната система от връзки между Константинополската със Сръбската (Печка) патриаршия и Охридската архиепископия – патриаршия. „Индивидуални молби за разрешаване на различни казуси и спорове, четири колективни молби, донесения на кадии, фермани, чернови на официални документи, които са берати или в съвременния си вид – това са заповеди за назначения, са подбрали да представят авторите. Всички документи са преведени от османо-турски език, което е изключително постижение, защото това е мъртъв език и тези трима специалисти са сред малцината в България, които могат да направят това“, каза проф. Орлин Събев, който представи авторите и книгата. И допълни, че тримата специалисти са направили и анализ на документите, благодарение на което в сборника са представени и всички резолюции, включително и тази на Великия везир. „Това на практика означава, че ние днес можем да проследим пътя на всеки един документ, за колко време е решен проблемът и колко скоростно е работила администрацията в онези години“, каза още проф. Събев. Резолюциите се оказват и единственият възможен начин тези документи да бъдат датирани, защото на тях няма поставена дата и година.

Според тези резолюции, най-старият документ е от 1684 г., най-късният – от 1786 г. Някои от тях се публикуват за първи път и сред тях особен интерес, според специалистите, представлява документ 71. Той е разписка, дадена от патриарха на Охрид при заемане на сума от частно лице. В тази разписка е представена причината за заема, регламентирани са и условията за връщането му, посочени са и поръчителите. „Затова е толкова интересна тази книга. Изследваните документи са още една стъпка към това ние да познаваме историята си. Наричаме книгата документална, но тя е достъпна и любопитна и за неспециалисти, за хората, които имат интерес към този период от нашата история и към православните структури, които са институции, наследени от Византийско-балканския средновековен свят и получили официално признание от османската власт“, обяснява и проф. Красимира Мутафова.

Точно с нейната специализация в Турция през 2005 – 2006 г. е започнала историята на този сборник, над който тя, Стефан Андреев и Мария Калицин са работили около седем години. Докато била в Турция, проф. Мутафова имала шанса да работи в различни книгохранилища и най-вече в Истанбулския османски архив, където успяла да прегледа целия му фонд. А фондът съдържа близо 5000 архивни единици. Около 1500 от тях са свързани с Балканите. Тях именно селектира проф. Мутафова, за да останат тези 227, включени в сборника. Другите два документа са предоставени на авторите от техен колега от Украйна и са включени, защото допълват цялостната картина.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!