122 четения

Арх. Пламен Цанев: „След парите, които дойдоха от Азербайджан, всичко на Трапезица замря“

Близо 14 млн. лв. трябват за консервация и реставрация на археологическите обекти на хълма

 

МЕЖДУ 12 И 14 МЛН. ЛВ. СА НУЖНИ ЗА РЕСТАВРАЦИЯ, КОНСЕРВАЦИЯ И ЕКСПОНИРАНЕ НА ОТКРИТИТЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 15 Г. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ НА ТРАПЕЗИЦА. Минимум по 500 000 лв. на година трябва да отпуска държавата, за да има ефект и обектът да бъде социализиран според европейските изисквания и да стане интересен за туристите. Това заяви вчера арх. Пламен Цанев, който прави архитектурните проекти на обектите, които археолозите проучват. „За жалост, след средствата, които дойдоха от Азербайджан, тук на хълма всичко замря. А е наложително да бъде разработен нов маршрут, който да свърже новооткритите църкви с номера 13 и 14 с църква номер 3, за която се предполага, че е епископски център. Имаше един временен път, който отвеждаше туристите до църква номер 8, която е известна и като църквата, съхранявала мощите на свети Иван Рилски. Но пътят вече обрасна с трева, а проектът за реставрация и консервация на този манастир остава нереализиран вече 12 г.“, коментира още арх. Пламен Цанев. Той допълва, че другите църкви, открити при по-стари проучвания, са добре защитени и поне 20 г. те няма да имат проблеми с течове, но стенописите в тях имат нужда от реставрация и е възможно тя да бъде направена на място, за което пък трябват поне 100 000 лв.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ОТ НЯКОЛКО ГОДИНИ ТОВА ЛЯТО НА ТРАПЕЗИЦА ЩЕ РАБОТЯТ ОТНОВО ТРИ ЕКИПА. Държавата отпусна 60 000 лв., по 20 000 лв. на проф. Константин Тотев и доцентите Мирко Робов и Деян Рабовянов, и тримата от Археологическия институт с музей при БАН. Първи ще започне проучванията си доц. Мирко Робов, който ще продължи да копае в двете си църкви в своя сектор. Едната от тях, според него, е епископски комплекс, затова той се надява именно там да попадне на интересни находки. Мирко Робов има готовност да започне работа веднага щом бъдат подписани всички нужни договори. Най-вероятно неговите проучвания ще стартират към втората половина на юли и ще продължат и през август.

През септември ще копае проф. Константин Тотев, който ще продължи проучванията в новооткритата църква с номер 23, където миналото лято излезе най-голямата му находка – златен кръст. От тази църква археолозите събраха общо 16 000 фрагмента от стенописи, които в момента Диана Тотева реставрира в лабораторията на Регионалния исторически музей във Велико Търново.

За последните десетина години това е петата новооткрита църква на Трапезица. Проф. Тотев разкри църкви 19 и 20, които се намират в северния сектор на крепостта. Доц. д-р Мирко Робов попадна на църква 21 в югоизточния сектор. Миналата година доц. д-р Деян Рабовянов се натъкна на църква, която беше записана под номер 22 в южния сектор на средновековния град.

Доц. Рабовянов ще започне разкопки последен. Той е планирал проучвания през октомври. Деян Рабовянов работи в южния сектор от 2008 г., като до момента има само едно пропуснато лято. Разкрил е досега около два декара площ и продължава да наблюдава там жилищен квартал, датиран към XIV век. Църквата, която той разкри, му даде няколко интересни реликви, сред които стеатитова икона, няколко кръста и обкови на предмети.

ПРЕЗ 2006 Г. БЯХА ПОДНОВЕНИ МАЩАБНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ НА ТРАПЕЗИЦА БЛАГОДАРЕНИЕ НА РАЗРАБОТЕНАТА ТОГАВА 30-ГОДИШНА ПРОГРАМА. Въпреки че програмата беше съгласувана с Министерството на културата, след първите няколко сезона, в които археолозите отвориха четири-пет сектора, парите свършиха и разкритите обекти останаха неконсервирани. „Пълното изсичане на растителността на хълма също се оказа сериозен проблем, защото липсата на дървета и храсти оголи структурите съвсем. Дъждовете започнаха да измиват културните пластове“, коментира и проф. Константин Тотев, който единствен не е прекъсвал проучванията от 2006 г. досега.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!