159 четения

Археологът Калин Чакъров: „Кариерите за камък на Никополис ад Иструм са били отдавани на концесия още през Античността”

„КОНЦЕСИЯТА НЕ Е СЪВРЕМЕННО ПОНЯТИЕ, ПОЗНАТА Е ОЩЕ ОТ АНТИЧНОСТТА, КОГАТО КАРИЕРИТЕ ЗА КАМЪК НА НИКОПОЛИС АД ИСТРУМ СА БИЛИ ОТДАВАНИ ТОЧНО ПО ТОЗИ НАЧИН. И тогава е съществувало правото на отдаване на залежи за добив, както на частни лица, така и на държавата“, разказва археологът в Регионалния исторически музей във Велико Търново Калин Чакъров. И допълва, че още в началото на II век сл. Хр. възниква огромна необходимост от каменен материал във Великотърновско. Причината е, че след победоносните войни на римляните срещу племето даки император Траян решава да ознаменува победата си, построявайки изцяло нов град на брега на р. Росица, в близост до днешното великотърновско село Никюп. Именно заради това му дава и името Улпиевият (родовото име на императора) град на победата край река Истър (Дунав).

„В днешна Северна България няма традиция за строителство на градски центрове с монументална архитектура. Идването на римляните променя това и така възниква необходимостта от обособяване на места за добив на каменен материал за построяването на изцяло нов град като Никополис ад Иструм“, разказва още археологът.

Камъкът е бил използван за строеж на сгради и водопроводи, за направата на колони и други архитектурни детайли. За масовото строителство в Никополис ад Иструм е използван по-мекият и лесен за добив пясъчник. А за множеството колони, плочи за улична настилка, водопроводни елементи, гробищна архитектура и други монументални градежи е използван различен вид камък – доломитизиран варовик. „Най-близкият източник на пясъчник е Полски Сеновец, откъдето до средата и през втората половина на ХХ е бил добиван качествен строителен материал за изграждането на къщи в съседните села. Вероятно и римският град е ползвал същите източници. Обаче за архитектурни детайли, за елементите на каптажа на Западния акведукт на Никополис ад Иструм край Мусина е бил нужен по-твърд камък и такъв е бил доломитизираният варовик. Почти всички парчета от колони, капители, надгробни плочи, жертвеници и др., които все още се намират в ниви, където има римски селища, в дворовете на съвременни църкви и разбира се, в самия Никополис, са направени от този варовик“, разказва Калин Чакъров.

Най-близките до Никополис ад Иструм кариери се намират между Самоводене и Хотница, където и до днес се извлича камъкът, ползван от римляните. Кариерата е с площ от около 200 дка и все още впечатлява с мащабите си, признава археологът. Кариера има и в местността Курниците. Тя е около 35 дка и е описана още от Карел Шкорпил като най-голямата каменоломна на Никополис. Включена е в туристическия пътеводител на Търново от 1907 г., където пише, че незавършените детайли са толкова впечатляващи, че все едно каменоделците току-що са оставили инструментите си и са напуснали мястото.

„Кариерата е известна още от 1859 г. благодарение на Петко Рачев Славейков, който пише, че тогава все още има големи „стени“, откъдето е вземан камък за древния град до с. Никюп, идентифициран няколко десетилетия по-късно с Никополис ад Иструм. Името на местността означава „място на изкоренена гора“ и идва вероятно от следите от добив, оставени от римляните. За съжаление, голяма част от нея е унищожена през втората половина на ХХ в. при извличането на варовик на бившия Строително-монтажен комбинат, а това, което е оцеляло днес, рискуваме да загубим заради продължаващите концесии в района и множеството иманярски набези“, не крие огорчението си Калин Чакъров.

Югозападно от Хотница съществуват други древни кариери, които и днес дават камък. Покрай тях има останали следи от древни пътища, по които са били транспортирани готовите произведения. Древни каменоломни е имало и покрай Русаля. Едната е в местността Маркова стъпка, за която съществува дори легенда. Според нея Крали Марко стъпва с единия си крак на платото до Русаля, а с другия – на възвишението Кутра баир до с. Лесичери, строейки величествения Марков камък, днес известен като Лесичерски стълб. От тежестта на героя се е образувала вдлъбнатина, откъдето идва името на местността – Маркова стъпка.

Най-отдалечената кариера е тази до сухиндолското село Коевци, разположена на около 40 км от Никополис ад Иструм. Въпреки че е била далече, римляните са ходили до там, защото нуждата от материал за новия град е била огромна.

В района на павликенските села Бутово, Върбовка, Недан и Сломер, както и в близост до градовете Сухиндол и Левски, има вулканични образувания, известни като базалтови могили. Древните римляни добиват и от тях камък за строителство в бедната на този материал равнина. Застиналата лава има черен цвят, много е здрава и трудно се разцепва. Базалтовите могили са 11 и се простират между свищовското село Драгомирово и Сухиндол. Една от най-впечатляващите е възвишението Чатал тепе между Бутово и Върбовка.

„Любопитен факт за доломитизирания варовик е, че с него работят основно каменоделци от малоазийската провинция Витиния и Понт (в днешна Северозападна Турция). Те са преселени в провинция Тракия, защото са изкусни майстори на обработката на камък. Изделия от техните работилници са били използвани и в Никополис, и в Нове, и в Античния керамичен център край Павликени. Интензивният добив на този вид камък продължава до 30-те години на III в., когато вероятно зачестилите варварски нашествия довеждат до свиването на мащабите на строителството на монументални градежи“, разказва Калин Чакъров. И допълва, че любопитният турист може да види тези малкоизвестни места и по време на Четвъртия фестивал за антични възстановки „Нике – играта и победата“, който ще се проведе на 13 август 2019 г. в Никополис ад Иструм.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *