15 четения

Диана Гласнова написа историята на българските градинари в Хърватия

Дипломатите без паспорти са разнасяли славата на България още преди Освобождението

 

ИСТОРИЯТА НА ГОРДИТЕ, ИЗОБРЕТАТЕЛНИ И МНОГО РАБОТЛИВИ БЪЛГАРСКИ ГРАДИНАРИ Е ОПИСАЛА В КНИГАТА СИ „БЪЛГАРСКИТЕ ГРАДИНАРИ В ХЪРВАТИЯ” ДИАНА ГЛАСНОВА. Тя живее в Хърватия, работи като журналист и макар че не е наследница на градинарски род, признава, че темата я е впечатлила. „Дължахме тази история на българските градинари. Когато тръгнах да издирвам факти, да търся наследниците им, си дадох сметка, че тези хора са забравени от държавата и от Бога. Че те много дълго не са имали самосъзнанието, че носят нещо българско в себе си, с което да се гордеят. Те цял живот са живели с мисълта, че са втора категория хора, защото политиката в Югославия ги е заставяла да се срамуват, че са българи. Когато им казвах с каква мисия съм при тях, те започваха да плачат неудържимо“, разказва Диана Гласнова, която преди известно време представи книгата си в Къпиново и Церова кория, откъдето са тръгнали най-много градинари. През есента г-жа Гласнова ще се върне отново тук, за да се срещне с читателите си и в Горна Оряховица.

ПО ПОРЪЧКА НА БЪЛГАРСКАТА ОБЩНОСТ В ХЪРВАТИЯ Е ЗАПОЧНАЛА ДА ПРАВИ ТАЗИ ХРОНИКА НА ГРАДИНАРИТЕ ДИАНА ГЛАСНОВА. Когато приела поканата, тя не си давала сметка в какво дълбоко море нагазва. Проучването, ровенето в архиви, срещите с наследници на български градинари из цяла Хърватия, кореспонденцията с нейни колеги в други страни из Европа, които са й помогнали да подреди пъзела, са й отнели три години. Така през 2014 г. се появила книгата на хърватски език. Пет години България не намерила средства, за да преведе уникалния труд на Диана Гласнова. Преди няколко месеца с помощта на Министерството на външните работи на България книгата вече я има и на български език.

„Градинарите, които всички наричат „дипломати без дипломатически паспорти”, са разпространили славата на България, преди още тя да е възкръснала като държава след Освобождението през 1878 г. Градинарите са най-голямата българска общност в Хърватия. През 1942 г. са били над 2000 души, след 1945 г. тази общност се свива до 100 – 120 човека. Не ми се иска да отварям темата за всичките различни политически причини, поради които 45 г. в Югославия въобще не е било желателно да демонстрираш, че си българин. Затова при преброяването са се записвали или като неопределени, или като македонци. И заради всичко това следите на нашите градинари бяха изгубени във времето и в обществото“, разказва Диана Гласнова. На всички тези бели петна в историята тя посветила четири допълнителни глави в книгата. И за да се знае, че българите са били единствената национална общност, която е била под най-висока степен на преследване, на следене, на описване с имена и дати на раждане. Затова и децата на нашите градинари там отдавна не знаят български език.

„Една от главите съм озаглавила „Залезът на българското градинарство“, защото в един момент градинарството просто запада. А е имало период, в който българите са конкурирали 90% от цялото производство и търговия със зеленчуци в Загреб. Всеки, който тогава е отивал на пазара да си купи зеленчуци, е знаел, че ще ги купи само от българи. Местните понятие не са имали, че можеш да отглеждаш зеленчуци, за да ги продаваш. Българите са тези, които първи се сещат, че с индустриализацията на Европа селското население ще тръгне към градовете. А в тези градове няма кой да му произведе храна. Българите са тези, които измислят как да напояват, защото са знаели как да отглеждат зеленчуците. Те са първите и единствени в света, които са започнали да отглеждат разсад, те са и тези, които не са изхвърляли нищо от продукцията си. Това, което не са успявали да продадат до 12 часа, са го пускали после за жълти стотинки. И всичко това го има в книгата“, разказва журналистката.

486 ИМЕНА НА БЪЛГАРИ, КОИТО СА РАБОТИЛИ В ХЪРВАТИЯ, Е ИЗДИРИЛА И СЪБРАЛА В КНИГАТА СИ ДИАНА ГЛАСНОВА. Описала е подробно запазените гробове в Хърватия, като е дала парцела и номера на гробното място с надеждата, че някой може да прочете книгата и да поиска да намери гроба на прадядо си или прачичо си. Казва, че продължава да помни поне 400 от имената, макар че вече пет години не се занимава с тази тема.

„Как започва всичко ли? Българските градинари са тръгнали от този край. Не спират в Хърватия, стигат до Франция, минават океана и стигат до Аржентина и САЩ, от другата страна – до Австралия. И до ден-днешен там има следи от това движение. Описала съм едно българско гробище в Америка, където все още има запазени гробове, за които е ясно, че са български“, разказва г-жа Гласнова. И допълва, че всъщност доматите, чушките, патладжанът, тиквичките са влезли в Европа не благодарение на испанците, а на българските градинари. „Да, испанците са ги открили, но са ги открили като някакви екзотични растения и дълго време са смятали, че доматите са отровни, особено като почнат да почервеняват. Българите са тези, които са казали, че това се яде, а са го научили в Турция“, разказва авторката.

Това било в годините на Отоманската империя, когато български момчета са отслужвали военната си служба като работници към редовната турска войска. Най-често са били работници в пекарните за хляб. И понеже хлябът се пече сутрин, следобедите им са били свободни. За да запълват свободното си време и да изкарат допълнителни пари, момчетата са работили в близките гръцки градини. Така са научили занаята и когато са се връщали в България, са опитвали да го развият и тук. Не се е получило, затова са решили да потърсят късмета си из Европа. До ден-днешен се смята, че първата българска градина е отворена в Брашов, в Румъния. Да, тя е там, но тогава, през 1806 г., Брашов не е в Румъния, а в областта Трансилвания, която е част от Австрийската империя.

И въпреки че докато работила по книгата, Диана Гласнова успявала да отваря непрекъснато нови и нови теми за българските градинари и за българските общности в Хърватия, тя е категорична, че засега няма да има продължение на книгата. „Българската общност в Хърватия е сформирана от три групи българи. Едната група е тази на музикантите и оперните певци, за които има написана книга. Втората е общността на българските градинари, на които дължахме признателност, и третата е групата на студентите. Те обаче са били приходящи, малцина са останали в Хърватия, повечето се връщат у дома, след като завършват образованието си. От тях много стават министри и политици в следосвобожденска България“, казва Диана Гласнова.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!