Две сестри управляват конкурентни книжарници във Велико Търново

СЕСТРИТЕ СТЕФКА И ЗОРНИЦА ЧЕРНЕВИ РЪКОВОДЯТ ЕКИПИТЕ НА ДВЕТЕ КОНКУРЕНТНИ КНИЖАРНИЦИ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО „ХЕЛИКОН“ И „ХЕРМЕС“. Книгите са голямата страст на момичетата, които знаят всичко за този бизнес, познават автори, издатели, читатели… и личните им библиотеки са истинско богатство.

Родени са в Попово, но и двете са избрали да живеят в старата столица, след като са завършили във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Стефка, която е каката, е бакалавър по специалността „Маркетинг“ и магистър по библиотечно-информационни дейности. Зорница е с диплома по философия. Започнали са да работят като книжарки едновременно, като следващия месец Стефка и Зорница ще отбележат 10 г. откакто се занимават с книги.

Зорница, въпреки че е по-малката от двете, първа е навлязла в бизнеса. Тя е била първият одобрен кандидат за работа в новооткриващата се през 2009 г. книжарница „Хеликон“ във Велико Търново. Тогава Стефка била по майчинство. „Голямата ми мечта беше да работя в книжарница. Преди да отворят тук книжарницата, кандидатствах за такава работа във Варна. Ходих на три интервюта и ме бяха одобрили. Обаче, докато се връщах от Варна и се чудех дали да сменя града, ми се обадиха от „Хеликон“ да се срещнем във Велико Търново. И аз приех. Харесаха ми условията и така започнах да работя мечтаната си работа още преди да завърша университета“, разказва Зорница, която в момента е шеф на екипа на „Хермес“. И като екзотично отклонение в кариерата си споделя, че за кратко е била крупие. Но тази работа толкова не я впечатлила, че един ден подарила на шефовете си книгата на Достоевски „Играчът на рулетка“, за да се научат как се прави бизнес, и се върнала при книгите в „Хермес“.

„Хеликон“ е второто работно място за Стефка, която преди това поработила за малко в Регионалната библиотека. Но родила сина си и излязла в майчинство. Малкият бил на 10 месеца, когато й се обадили, за да я поканят на интервю. „Аз предупредих, че имам бебе, че досега не съм работила в книжарница, но че много ми харесва. Назначиха ме директно за управител. Всъщност на тази длъжност назначиха мен и още едно момиче. Но още след първия месец останах само аз“, разказва Стефка и признава, че да работиш с книги, е мисия, не просто професия. После допълва, че за нея е нещо като генетично предразположение да продава книги, защото пъпът й е сложен в „Кратка българска енциклопедия“.

„И още един знак имам в живота си, знак, който видях и последвах. Когато завършвахме 12-и клас, решихме, вместо да правим бал, да отидем с тези пари, които ще похарчим за храна и тоалети, в Македония. Обаче заради войната там идеята ни се провали и ние стигнахме само до Рилския манастир и Боровец. В манастира обаче попаднахме точно когато отваряха мощите на свети Иван Рилски и аз ги целунах. Кажи ми, не е ли божия професия да си книжар“, усмихва се шефката на „Хеликон“.

БИБЛИОТЕКАТА БИЛА МЯСТОТО, КЪДЕТО НАЙ-ЧЕСТО ОТКРИВАЛИ ЗОРНИЦА, В СЛУЧАЙ ЧЕ ТЯ ЗАБРАВИ ДА СЕ ПРИБЕРЕ НАВРЕМЕ. Тя висяла в читалнята и все настоявала за празниците да й подаряват книги. В годините, когато нямала достатъчно пари, за да си купува книги, ходела всеки ден в книжарницата и четяла права.

След 10 години в бизнеса и двете са категорични, че професията на книжаря се учи с времето. Това на практика е браншът с най-много артикули, защото всеки ден излизат десетки нови заглавия. „Трябва да имаш познания и да следиш новите книги. Може би две години ми трябваха, за да се почувствам уверена, защото нетът е пълен с информация. Хората четат, следят и често не запомнят автора или заглавието. А понякога и двете не помнят и идват в книжарницата, за да търсят онази книга, дето е с жълти корици и на руска авторка. И именно заради това и заради непълната информация в нета ти трябва да си отлично подготвен“, казва Зорница. И признава, че никога няма да забрави една жена, която влязла да търси книга за България от автор с титла. Книжарката започнала да подпитва клиентката си за подробности и жената допълнила, че книгата май е за история. „Е, това е по-добър ориентир и аз заведох дамата до историческите книги, обаче нейното заглавие не беше там. Докато се чудех как да й помогна, тя се сети, че е виждала книгата, която търси, преди година, обаче не на това място. Което значеше, че заглавието хич не е историческо“, разказва още Зорница.

„Истината е, че медиите много влияят на търсенето. Затова ние следим сутрешните блокове на всички телевизии, вестниците, където има книгопис, и изкарваме отпред тези заглавия, които медиите представят като хитови. Затова е много важно как са подредени книгите в една книжарница. Най-добре е да бъдат подредени тематично, защото така най-лесно се ориентират клиентите. По-трудно е, когато подреждането е по автор. Не е и удобно така, защото, както вече и Зорница каза, хората не винаги помнят автора. А и ако подреждането е по фамилия, става още по-сложно. Да не говорим, че при този начин на редене се случва художествена литература да стои до икономическа например“, признава Стефка Чернева, която е и преподавател в катедрата по книгоиздаване и библиотечно-информационни дейности на ВТУ.

И ДВЕТЕ ЧЕТАТ МНОГО И ПОСТОЯННО, ЗАЩОТО СЕ НАЛАГА, НО И ЗАЩОТО ОБИЧАТ ДА ЧЕТАТ. Затова и двете са отлични консултанти, когато някой влезе в книжарниците им с идеята да направи подарък книга. Стефка чете повече научна литература заради кариерата си на преподавател, Зорница си доставя удоволствие и с художествени заглавия. „Много обичам клиенти, които ме питат каква книга е подходяща за подарък за определен случай и за определена възраст. И когато им предложа, да ми се доверят. А още повече се радвам, когато се върнат, за да ми кажат, че подаръкът е одобрен без възражения“, усмихва се Зорница, която признава, че в книжарницата намира съмишленици и нови приятели.

И двете са категорични, че има специфика в продаването на книги според това в кой град работиш. Стефка и Зорница са се убедили, че търновци рядко експериментират с автори и заглавия. Предпочитат класиката и залагат на определена тематика. Затова и професията на книжаря е специфична и се учи с годините, още повече че в България няма институция, която да обучава книжари.

И двете мечтаят да си имат арткнижарница. Може и да е обща, може и да са две, признават момичетата, които имат опит и с двата варианта – работили са дълго време заедно, доволно дълго работят и в конкурентни книжарници.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката