Студентка нарисува и подари стенопис на търновското читалище „Искра“, трябва й гараж, за да се захване с аерография

СТУДЕНТКАТА ПО ИЗЯЩНИ ИЗКУСТВА – СТЕНОПИС ЦВЕТИНА ЦВЕТАНОВА НАРИСУВА И ПОДАРИ СТЕНОПИС НА ЧИТАЛИЩЕ „ИСКРА“ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Огромната рисунка е дипломната работа на младата авторка, която вече е магистър по стенопис.
Около три квадрата е стенописът, който Цвети е направила на стената на втория етаж в търновското читалище. Нарекла е рисунката си „Пулс – музикален прочит“ и е нарисувала сърце, което е съставено от музикални инструменти, wi-fi вълната, която всички днес използваме, за да получаваме и предаваме информация, и ръце, които чрез жестове изобразяват нотите. В стенописа има и цветове, които са клавишите на пиано, има и ахроматична зона, която всъщност е тази площ в черно-бяло-сиво и представлява краят на рисунката.
„Когато правих този проект, той беше, за да участвам в конкурса за стенописване на една стена в училище в Горна Оряховица. Кандидатствахме всички, които учихме магистратура по изящни изкуства – стенопис, за да ни допуснат да завършим с дипломна работа. И темата беше музиката. Но не спечелих аз. Училището избра проекта на един колега и всички останали трябваше да реализираме от проектите си по един фрагмент“, разказва Цветина. Нейният водещ преподавател доц. Владимир Аврамов обаче толкова харесал идеята й, че поискал от нея да намери начин да я реализира на 100%. Така Цвети тръгнала да търси подходящата стена за своя музикален пулс.
„Отидох първо в Младежкия дом, обаче можех да започна да работя едва през юни заради натовареното ежедневие там. А всъщност трябваше да съм готова точно до юни, за да мога да защитя дипломната си работа“, допълва младата авторка. Читалище „Искра“ било следващата й спирка. Там я посрещнали с отворени обятия, но признали, че не могат да си позволят да финансират работата й.
Затова Цвети решила, че ще вложи сама средства в дипломната си работа. Купила всичко необходимо и започнала да рисува. Картината й била готова за 15 дни. Работила около месец, но реалните й работни дни били точно 15, защото през това време ходела на работа, читалището затваряло за почивните дни и празниците. Въпреки това Цвети успяла да се справи навреме и да защити дипломната си работа без проблеми. Сега признава, че е удовлетворена от резултата и от себе си и не иска да каже колко средства е вложила в стенописа. Щастлива е, че в читалището са приели дарението й, което е като синтез между музиката и изобразителното изкуство, и така чудесно се вписва в дейностите, които институцията развива.
ДА БЪДЕ УЧИТЕЛ – ТОВА Е ГОЛЯМАТА МЕЧТА НА ЦВЕТИНА, КОЯТО ВЕЧЕ Е ЗАПОЧНАЛА ДА СИ ТЪРСИ РАБОТА. „Рисувам от много малка и още преди да завърша училище, вече знаех, че ще кандидатствам изобразителни изкуства. Избрах да е педагогика на изобразителното изкуство, защото обожавам да работя с деца. Така че вече сбъднах първата си мечта, сега се надявам да сбъдна и следващата“, казва Цвети и признава, че да си намери място за учител, се оказало по-трудно, отколкото си го е представяла и очаквала. Но не иска да се отказва.
Признава, че стенописната техника я привлича много повече от това да рисува върху картон или платно. „За да видят картините, хората трябва да влязат в галерията. А стенописните платна ги виждат на улицата. Освен това този вид рисунки украсяват сградите и ги превръщат сами по себе си в произведения на изкуството“, обяснява Цвети, която е родена в Лом, но е избрала Велико Търново за града, в който да работи и живее.
Освен със стенопис Цвети се занимава и с аерография, което означава, че рисува върху коли. Или казано по друг начин, прави татуировки на автомобили. „Трябва ми гараж, за да навляза в това със скоростта, с която ми се иска да го работя. Не мога да пусна компресор в апартамента. А и за да се развихря с въздушната четка, ми е нужно пространство“, признава младата художничка и допълва, че много малко са жените, които се занимават с аерография.
Но пък интерес към това изкуство има. Хората с по-ексцентричен поглед към живота, с по-диви души, почитателите на интересните коли – това са бъдещите й клиенти. Тя даже вече има поръчка да рисува филмов герой върху автомобила на една дама, но не може да започне, докато не си намери гараж. „А за да си наема гараж, трябва да имам работа. Малко е омагьосано, но мечтая да съм учител, учих, за да бъда учител, и се надявам, че ще бъда учител“, казва Цвети.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката