Гъркът Томас, македонецът Душко и германците Гудрун и Арно се чувстват като у дома си във В. Търново | Вестник Борба - областен всекидневник, Велико Търново

Гъркът Томас, македонецът Душко и германците Гудрун и Арно се чувстват като у дома си във В. Търново

Публикувана на: 17.07.2019г. 920 прегледа

Природата, хората и храната на България карат чужденците да изучават трудната ни граматика в летния семинар на ВТУ

 

ОТ ЧИСТО ЛЮБОПИТСТВО КЪМ БЪЛГАРИЯ И ИСТОРИЯТА НИ, ЗАЩОТО ИМАТ ПРИЯТЕЛИ ТУК, ЗАРАДИ СЛУЖЕБНИ АНГАЖИМЕНТИ И БИЗНЕС ОТНОШЕНИЯ ИЛИ ПЪК ЗАЩОТО СА ИЗБРАЛИ ЛИНГВИСТИКАТА ДА ИМ Е ПРОФЕСИЯ – това са най-често причините, които водят голяма част от чужденците на Летния семинар по български език и култура във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. На някои от тях това е 12-ото лято в старата столица, на някои е първото. Но всички признават, че заради топлото посрещане и отношението на всички, които се грижат нищо да не им липсва, тук се чувстват като у дома си.

„О, аз идвам вече за седми път. В този толкова живописен град се чувствам добре. Имам си дори и компания, съставена от приятели и колеги семинаристи. Всички сме различни, защото сме от различни страни, но точно това е интересното и затова не си омръзваме“, казва Томас Тракателис от Гърция. Той е финансов анализатор, работи в Министерството на финансите в своята страна. „Сега разпределям бюджета. Много съм важен обаче, ако има пари, раздавам, не ми свидят“, обяснява Томас, който, преди да стане държавен служител, е работил в сферата на частния бизнес. Фирмата имала отношение с компания в България и така Томас се запознал с нашата страна, харесал езика и хората.

„Нашите две страни имат, как се казва, натоварена история. Но ние си приличаме по характер, народопсихология, емоционални сме и бързо се разпалваме. Живял съм в Германия и в Англия и мога да сравнявам. И ако трябва да избирам, избирам нас си, въпреки всичко“, категоричен е Томас, който всяко лято си тръгва от Велико Търново с много спомени, пълна чанта с книги и сувенири. Би могъл да си вземе и някоя и друга подправка, но той така и не се научил да готви. Любител е обаче на простите и здравословни български гозби. „И на цацата. Нищо, че не минава за особено здравословна, понеже е пържена. Обичам цаца“, признава Томас.

МАКЕДОНЕЦЪТ ДУШКО КРСТЕВСКИ Е ЕДИН ОТ ДОБРИТЕ ПРИЯТЕЛИ НА ТОМАС. Душко, който е поет, преводач и учител по литература, идва за шеста година на семинара. Обяснява, че колкото и да си приличат двата езика, винаги ще има някое граматическо правило, което все още да не е научил, и нещо в лексиката ще му куца.

Целия Георги Господинов е превел Душко, превеждал е и Захари Карабашлиев, разкази на Здравка Евтимова, „Възвишение“ на Милен Русков, сега работи над роман на Алек Попов. Казва, че през последните няколко години издателството, към което работи, изпитва любопитство към българските автори и затова доста често ги издава.

„Дали ги купуват? Е, и ние сме като навсякъде. В това електронно общество хората четат по-малко, но когато излезе добър роман, си го купуват“, признава Душко и допълва, че за него е особено голямо предизвикателство да мотивира тийнейджърите, на които преподава, да четат. „Нали знаеш, ако искаш да убиеш някой автор, включи произведенията му в задължителния списък. Затова аз се опитвам да съм интересен, особено когато знам, че произведението ще е скучно за децата. Ако има направен филм по книгата, гледаме го, само и само да им събудя любопитството“, разказва още учителят. А той преподава литература в частна гимназия, в която ходят децата на посланици и дипломати, на бизнесмени от различни държави, които работят в Македония.

Преди да стане учител, Душко бил редактор. Но си дал сметка, че повече му харесва да обяснява разни литературни феномени на децата, да ръкомаха пред дъската и да говори пред аудитория. И станал учител.

Но не спира да превежда, да пише стихове и да прекарва поне месец и половина от годината в България, за да присъства на литературни срещи, четения и конференции.

И ДОКАТО ДУШКО И ТОМАС СИ ПРИПОМНЯТ РАЗНИ ИСТОРИИ ОТ ПРЕДИШНИТЕ СЕМИНАРИ, ГУДРУН ФРИДБУРГ И АРНО ГРОС тепърва започват да събират спомени. Двамата идват от Германия и са за първи път на семинара във ВТУ. За първи път слушат изпълненията на хлапетата от духовия оркестър на СУ „Емилиян Станев“ и слушат с широко отворени очи. Имитират движенията на децата, танцуват, тактуват си и искрено се забавляват. След това също така искрено се изненадват, когато разбират, че красивата дама в зелено, която всички излизат да посрещнат, е вицепрезидентът на България.

„Това е голяма чест“, казва Арно и на много добър български език представя себе си и съпругата си Гудрун. „Ние сме компютърни специалисти. Българският език не ни е нужен в работата, обаче имаме много приятели в България. Искаме да си говорим с тях на български език, затова учим вашата граматика“, казва Арно.

„Имате прекрасна страна и още по-прекрасен град. Толкова е зелено тук, че нямаме търпение да се разходим по улиците и да разгледаме колкото се може повече места във Велико Търново“, обяснява Гудрун, която признава, че от своите български приятели двамата знаят, че България е страна с много дълга история и освен това е държава, пълна с чудеса. Така че се надяват и чудо да видят, докато са във Велико Търново.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Душко
Томас

 

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!