135 четения

Търновка, програмист по образование и учител по професия, възкресява древни занаяти

Огромен оренбургски шал, който тежи само 150 грама, е сред уникалните изделия в колекцията на Магдалена Чамурджиева

 

СТАРИ ЗАНАЯТИ, НЯКОИ ОТ ТЯХ ВЪЗНИКНАЛИ ПРЕДИ 10 000 ГОДИНИ, ВЪЗСТАНОВЯВА МАГДАЛЕНА ЧАМУРДЖИЕВА, КОЯТО Е ПРОГРАМИСТ ПО ОБРАЗОВАНИЕ, УЧИТЕЛ ПО ПРОФЕСИЯ И РЪКОДЕЛЕЦ ПО ДУША. Тя умее всички домашни занаяти – плете, преде и тъче, бродира, майстори дантели. Показва това, което може, в търновския клуб „Традиция“, в който членува със съпруга си вече 7 години. Тя е ушила дрехите, с които двамата участват във фестивали и възстановки, извезала е тоалетите и на някои от своите колеги и приятели в клуба.

Била дете, когато усетила страст към ръкоделията. Двете й баби я научили да плете и да бродира, а с времето самата тя започнала повече да се интересува от различните техники, някои от които вече са съвсем забравени и са се превърнали просто в история. Магдалена Чамурджиева изучава ръкоделните техники, търси информация в книгите, в музеите и в интернет и след това сама пробва на практика прочетеното.

„Някога жените са украсявали спалното си бельо с т. нар. „бяла бродерия“. Изключително красива е и е била по-достъпна за богатите фамилии в Европа. Има и черна бродерия, която е много популярна в Англия по времето на Хенри VIII. Пренася я Катерина Арагонска. Но всъщност тази техника произхожда от Испания, а там влиза от Мароко“, разказва Магдалена и допълва, че тази черна бродерия е двулицева и е известна с името холбайн, а началото й е някъде в XVI век. Двулицевата бродерия я има и в Османската империя, при това жените са умеели да правят между 20 и 30 различни двулицеви бода. При нас тази техника се използва при сокаите, но за съжаление, са се запазили само два различни бода.

„Жените някога са работили със скъпи и качествени материали, затова не са ръкоделствали просто, а са създавали истинско изкуство. Не са изхвърляли материали, били са икономични в работата си с тях и много внимателни“, допълва още Магдалена, която е учител по програмиране в Природо-математическата гимназия „Васил Друмев“ във Велико Търново.

ПРЕДЕНЕТО И ТЪКАНЕТО СА СРЕД НАЙ-СТАРИТЕ ЗАНАЯТИ В СВЕТА И МАГДАЛЕНА ЧАМУРДЖИЕВА ГИ УМЕЕ И ДВАТА. Тя има в дома си вертикален стан с тежести, стан за тъкане на кори и стан за гоблени. Поради липсата на достатъчно място все още не си е взела хоризонтален стан. Но иначе останалите три непрекъснато са в действие. По време на средновековните фестивали на Царевец и когато участва с „Традиция“ във възстановки, тя често демонстрира умението си да тъче на кори. Така прави колани, ширити за украса на дрехите, с които се появява на фестивали и съпругът й, има си и чекрък.

На малък музей прилича домът на семейство Чамурджиеви, които възстановяват Рим, Средните векове, времето на Руско-турската война и Първата световна война. А тогава, според проучванията, които Магдалена е правила, жените са плели чорапи за войниците и това е било общо взето основно тяхно занимание, докато чакат мъжете си да се приберат живи от фронта. А военнопленниците са плели торбички от мъниста, вероятно за да им минава по-бързо времето в плен.

„Въобще ръкоделстването е вид терапия и днес дори я използват за работа с хора с физически затруднения. Мои приятели зъболекари са ми разказвали, че те се самите ръкоделстват, защото това занимание развива фината моторика. И още един голям човек се е изказвал в полза на ръкоделието – Далай Лама, който казва, че най-старата форма на медитация е преденето“, разказва Магдалена Чамурджиева. После се сеща за приказката „Дивите лебеди“, в която героинята трябва да изплете копривени ризи на птиците. Всъщност от копривата се извлича едно от най-качествените влакна, допълва още Магдалена и признава, че често вкъщи й се налага да заобикаля чували с дрехи. В единия чувал има тоалети от Средновековието, в другия – от Руско-турската война, в третия – от Възраждането…

ЕКСПЕРИМЕНТАЛНА АРХЕОЛОГИЯ СЕ НАРИЧА ТОВА, С КОЕТО СЕ ЗАНИМАВА МАГДАЛЕНА ЧАМУРДЖИЕВА. Тази експериментална археология е една от насоките на историческите реконструкции. Благодарение на дългогодишните си проучвания, търновката има вече дори научна статия, която е публикувана в годишника на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Проучването на Магдалена Чамурджиева е посветено на релефните везбени техники и е първото по рода си у нас. „Видях тези техники в Сарафкината къща и ми стана интересно. Започнах да чета, разбрах, че този вид бродерии са популарни с името „патки“. Така се казва и печената царевица в някои от българските диалекти. Бродерията много напомня на зрънцата на царевицата, вероятно оттам идва и името й“, разказва майсторката и допълва, че технологията у нас отдавна е забравена. Шевицата е позната в Мароко, Украйна, Румъния, Гърция и в България. Знаят я и във Викторианска Англия, някъде около XIX в. Освен че я е проучила научно, Магдалена е овладяла и практически тази техника, което на практика означава, че е съживила една отдавна забравена техника. „Сложна е, защото първо трябва да намериш подходящото платно, нишката също трябва да е подходяща и, ако и нацелиш правилния бод, може да се получи красива релефна везба“, допълва Магдалена.

Два оренбургски шала има в колекцията си от уникални ръкоделия учителката по програмиране. С единия от тях тя участва във възстановката пред музей „Възраждане и Учредително събрание“, когато Велико Търново беше центъра на тържествата, посветени на 140-годишнината от свикването на Учредителното събрание и подписването на Търновската конституция. Тези оренбургски шалове се правят от много тънка вълна, толкова тънка, че в едно гранче, което тежи 50 грама, се събира 1000 метра нишка. Самият шал, с който Магдалена се появи пред Конака, е огромен, но тежи едва 150 г. „Тези шалове са популярни и с това, че, сгънати, могат да преминат през пръстен, толкова са тънки нишките, от които се плетат. Плетат се на две куки, а техниката е една от съвременните техники за изработване на дантела“, обяснява Магдалена, която е дантелиерка отдавна, още от времето, когато у нас совалките не са били толкова лесно достъпни и тя е ползвала флумастери за целта.

„Истината е, че математиката, т.е. логическото мислене, което точната наука развива, е много полезно при ръкоделстването и възстановяването на техниките. Те са си пресмятане, броене на бримки, дупчици, кръстчета. Затова няма нищо странно в това точно аз да си имам такова хоби, което е моята медитация и моят начин да се спасявам от ежедневието и стреса“, казва Магдалена Чамурджиева.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!