martineli

martineli

Близо 200 са находките тази година за екипа, който вече пети сезон проучва крепостта Ряховец

Два амфорни печата, съвсем различни от откриваните досега са сред находките на археологическия екип, проучващ Ряховец. Вече пета година археолозите, ръководени от Илиян Петракиев от РИМ – Велико Търново и заместникът му Мая Иванова от Исторически музей – Горна Оряховица работят на терена около крепостта. Разкопките тази година бяха финансирани с 20 000 лв. от Община Горна Оряховица. Още толкова отпусна и Министерството на културата. Това позволи екипът ни да има по-голям сезон, а тази година имаме и повече работници. 20 души се включиха в разкопките на Ряховец. Това позволи тази година да отворим един нов сектор – т. нар. южно подградие. Последно там е работено през 1990 г. Тогава е започнало проучване на намираща се там сграда, но през изминалите 30 години стените й са били почти съборени. Сега успяхме да отворим една значителна площ от над 200 кв. м., да разчистим и да очертаем добре сградата. Все още сме в процес на доизясняване, какво е било предназначението на сградата, разказа ръководителят на екипа Илиян Петракиев. Археологът изрази надежда, че през оставащите дни от проучванията ще имат по-съществени данни относно нейната функционалност. Под сградата попаднахме за първи път на яма от елинистическата епоха ІІІ – І век, която в момента проучваме. Интересните находки от тази яма са два амфорни печата, които са съвсем различни от познатите до сега. Те са от типа анепиграфски, т.е. без надписи. Това са един вид редки имитационни печати – подражание на традиционните гръцки амфори, с които се е търгувало зехтин, вино, масло в целия гръцки свят – Средиземноморието и Евксинския понт (Черно море), разказа още Илиян Петракиев. Тази година отново екипът е открил няколко имитационни монети, с които общият им брой сатва над 20. Това са един вид имитации на монетосеченето на Одесос. Интересно е да се отбележи, че тези имитационни монети се срещат с различна честота на изток от Провадия, а на запад до към севлиевското плато. Явно това е ареалът, в който са били в обръщение този тип монети. Интересното е, че най-много такива монети имаме от Ряховец. Срещат се и в търновско, но не чак толкова, което навява на идеята, че местността около Ряховец може да е била значителен тракийски градски център, в който са си позволявали да имитират монети на гръцката колония Одесос, допълва още археологът. Находка от близо 1000 тетрадрахми, с датировка ІІ-І век от Ряховец допълва наблюденията на екипа, че явно през елинизма , т.е. времето ІІІ – І век Ряховец е бил голям градски тракийски център.

Тази година екипът продължи проучването и на Северната крепостна порта в западната част на крепостта. Една от целите ни беше да разкрием възможно най-голяма част от крепостта. Така ще уточним нейната планировка, а и ще освободим терен готов за консервация, в рамките на проект, с който Общината кандидатства за развитие на Ряховец като туристически обект. В него е предвидена и реставрация, уточняват археолозите. Миналия сезон имахме податки за средновековен некропол от 13 век, който много странно за нас се развива извън крепостта, т.е. под крепостните стени. Тази година ни поканиха да се включим в международен унгарски проект за изследване на куманско ДНК в страните на Балканите. Като част от този проект, целта ни е да разкрием възможно най-голямо количество гробове, които да бъдат включени в ДНК изследването. Имаме разкрити четири средновековни гроба, вероятно са от еднофамилен некропол , съдейки по това, че са в една редица. Имаме мъжки, женски и детски скелети, разказа още Илиян Петракиев. Успоредно с проучването на некропола екипът проучва и крепостната стена. Новото от нейния план, което не беше известно до сега и от старите проучвания е правоъгълна кула, която се издава около 3,50 м извън крепостната стена и е широка 4,70 м.

Естествено всеки сезон е съпътстван от много находки. За тази година са близо 200, а от началото на разкопките за петте години имаме над 1 300, похвалиха се археолозите. Най-много са откритите монети – средновековни, римски, имитационни. Има и голямо количество керамика, която тепърва ще бъде почиствана и обработвана в рамките на инициативата на горнооряховския музей – „Семейни съботи в музея“. Доброволческата кампания за почистване на керамичните предмети ще започне от 3 август и ще продължи до 7 септември.

Все още археолозите се чакат резултатите от ДНК анализите, които се правят в Харвард. Но вече има резултат пък от изследване в Унгария, където миналата година екипът е пратил кост за радиовъглеродно изследване. Костта е част от глиганска челюст и е била в хоросановата спойка на крепостната стена. Това ни помогна да датираме, че изграждането на крепостната стена е станало през 12 век, уточниха археолозите.

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *