Кадри от филма „Крадецът на праскови” родиха нова идея за Царевец

ТАБЕЛИ, КОИТО ДА УКАЗВАТ МЕСТАТА, СТАВАЛИ ДЕКОР ЗА СЦЕНИ В БЪЛГАРСКИ ФИЛМИ, ОБМИСЛЯ ДА ПОСТАВИ НА ЦАРЕВЕЦ директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов. Идеята му хрумнала, след като археологът Калин Чакъров си спомнил, че в зидовете на една от кулите на Царския дворец са вградени каменни плочи, участвали във филма „Крадецът на праскови“, направен по едноименната повест на Емилиян Станев.

„Лагерът за пленени войници по време на Първата световна война е на хълма Царевец във Велико Търново. И спомняш ли си, в една съвсем битова сцена главният герой Иво Обренович, (Раде Маркович) и френският офицер Дьо Гревил (Наум Шопов) играха шах. На заден план се виждат две надгробни плочи. За тези плочи става дума, вградени са в една от кулите на Царския дворец“, разказва Калин Чакъров, след това обяснява още, че плочата, която остава зад гърба на Иво Обренович, гласи, че е погребан Маний Фабриций Сабин, живял 55 години. На нея пише още, че за издигането на паметника се е погрижила съпругата му Юлия Секунда и това се е случило някъде през първа половина на II в.

Съседното надгробие е издигнато от тракиеца Мукатралис в памет на баща му Битюс, живял 60 години. Това пък е станало през първа половина на III в. „И още нещо интересно има. Двамата актьори седят седнали върху камъни, на които също има надпис. Според него този камък е част от постамент, издигнат от Гай Месий Квинт Деций Валериан, управителя на провинция Долна Мизия, и от бившия жрец Аврелий Теодот Нисбен в чест на император Север Александър и майка му Юлия Мамея от името на най-добрия градски съвет и най-свещения народ на блестящия град Никополис ад Иструм. 232-235 г.“, показва надписите Калин Чакъров.

Надписите произхождат от римския град Никополис ад Иструм, пренесени са тук векове по-късно. Надгробията не са били използвани по предназначение, хората са ги вградили в зидовете на кулите, защото са били от здрав камък.

„Виж каква символика има само в тази сцена, която продължава не повече от две минути. Плочите са от II – III век след Христа. Дворецът на Царевец е изграден през XIII век, а филмът е сниман през втората половина на XX век. Колко векове само са събрани в тези две минути, в които двамата герои седят на камъка, играят шах и разговарят за любовта и войната“, казва Калин Чакъров и уточнява, че от източната страна на дворцовата кула има още една вградена надгробна плоча.

А точно над камъка, на който седят Наум Шопов и Раде Маркович, за да пресъздадат диалога, има една ниша, в която френският офицер си е криел манерката с алкохола, хем питието му да стои хладно в жежките дни.

Освен за „Крадецът на праскови“ Царевец е бил декор и за историческия филм „Ивайло“, припомня директорът на музея Иван Църов и признава, че идеята за указателни табели би била интересна и за туристите, особено за българите, които добре познават старите български филми.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката