129 четения

Иво Владимиров, преподавател по български език и лингвистика в Университета за чужди езици в град Кобе и в университетите в Осака и Киото: „В Япония нищо не става лесно, обществото е стриктно и всички работят изключително много”

В Страната на изгряващото слънце предметите с над 7 студенти се оценяват с анонимна анкета в края на семестъра

 

В 42-рия Международен летен семинар по български език и култура във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ тази година участват две студентки от университета в Кобе, Япония. Заслугата да изберат изучаването на български език е на техния преподавател Иво Владимиров. За това как един българин прави кариера в Япония, лесно ли се става преподавател, Иво Владимиров избра да разкаже пред „Борба”.

„От много години живея в Япония, където завърших цялото си висше образование, след това станах асистент, а накрая и преподавател. Когато дойдох за първи път в Япония, въобще нямах представа, че ще тръгна по този път. Нямах идея с какво се захващам. През годините преподавах философия, религии, лингвистика, български език и българска култура. Ще посоча два примера, от които става ясно, че в Япония нищо не става леко. Единият е от времето, когато бях първокурсник по философия. Бях закъснял с пет минути за лекция. Мисля, че предметът беше педагогика. Професорът ме накара да напиша една страница с обяснения къде съм бил, защо съм закъснял и обещание, че никога повече няма да ми се случи. След този случай, естествено, че никога повече не закъснях. Другият пример е от годините на докторския ми курс. Имах колеги не само от Япония, но и от други страни, като Китай, Южна Корея, САЩ. Абсолютно всички чуждестранни студенти искаха да преподават, но успях само аз. В резюме – японското общество е много стриктно, всички работят изключително много, а както навсякъде, чужденецът има и допълнителни трудности за преодоляване.

На мен много ми помогна това, че с постоянство и търпение в продължение на години градих връзки с японските професори. Първата си преподавателска работа получих от професор, който ме познаваше и знаеше, че когато ми поръча нещо, то ще бъде свършено по най-прецизния начин и ще го чака на бюрото му много преди крайния срок. А това общуване с професорите, както и преподаването са възможни само при добро владеене на японски, което не се постига лесно.

Иво Владимиров и студентите му от университета в Осака често обсъждат езикови въпроси, които са трудни дори и за нас, българите – например проблемът за ятовата граница

Ако някой ви каже, че е научил чужд език без усилия, можете да не му вярвате. Или ви заблуждава, или си въобразява, че го е научил, а всъщност не е. Аз научих японски, като в продължение на години, а и до ден-днешен уча думи, изрази, граматически конструкции, денонощно пиша йероглифи, чета книги, гледам филми, слушам новините, но най-вече, като си наложих да се превъплътя в японец.

 

АКО ИСКАШ ДА ГОВОРИШ ДОБРЕ НА ЧУЖД ЕЗИК, ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕШ ДА МИСЛИШ КАТО ХОРАТА, ЗА КОИТО ТОЗИ ЕЗИК Е РОДЕН

 

Японското мислене и японският език са различни от българското мислене и от българския език. Ще ви дам един пример. Японската дума секинин означава както „вина“, така и „отговорност“. С други думи, на понятийно ниво, когато възложиш задача на някой японец и той стане „отговорник“ за нейното изпълнение, той вече е и „виновник“ за потенциалното й неизпълнение. Ето ви отговора защо японците са толкова стриктни. Това, разбира се, не е единствената причина, но влиянието на езика над човешката психика е основно.

Когато преподавах философия и религии в университета в Киото, след всяко занятие по философия исках от колегите да напишат по половин или една страница с впечатления от лекцията. Така не само получавах жив контакт с тях, но и имах възможност да адаптирам съдържанието на лекциите към техните интереси. А моят маниер на преподаване не е типичният за японските лекционни зали. По принцип,

 

Семестриален изпит по български език в университета в Кобе

ДОКАТО ПРОФЕСОРЪТ ЯПОНЕЦ ГОВОРИ, ВСИЧКИ МЪЛЧАТ И ГО СЛУШАТ. ДОПУСТИМО Е ДА ПОДРЕМНЕШ, НО Е АБСУРДНО ДА ПРЕКЪСВАШ ПРЕПОДАВАТЕЛЯ

 

Аз обаче обикалям от банка на банка в продължение на всичките 90 минути и държа всеки студент да участва активно и в моите лекции никой никога не спи.

Освен японски преподавам и български език и българска култура. И всичко, което казах за философията, важи и за българския. Студентите трябва да говорят, да мислят, да рецитират български стихотворения. Те просто трябва, поне за времето на лекцията, да станат българи. В часовете по български зубрим думите, упражняваме пълния член и спрежението на глаголите, а в лекциите „Да опознаем България“ си говорим защо Търновград е велик и каква е връзката между изкуството и идеологията.

В Япония български се преподаваше само в три университета и в нито един в региона Кансай с над 22 млн. души население, който включва втория по големина град Осака, древните столици Нара и Киото и ултрамодерния и красив Кобе. С професорите по русистика в Университета за чужди езици на град Кобе, специализиран в чуждоезиковото обучение, се явихме пред Академичния съвет и обяснихме, че българският език и българската култура са прекалено важни за славистиката и за хуманитаристиката, за да бъдат представени единствено с по един начален курс в три университета. Представихме стратегия за обучение по български език. Университетът ни подкрепи и създаде лекторат по български. Получихме безценна помощ от изпълнителния директор на фондация „Св. св. Кирил и Методий“ Михаил Тачев. Курсът имаше голям успех, осем студенти се регистрираха, а професор в университета с интерес по езика ни също идваше редовно на лекциите. За сравнение в Университета за чужди езици в Токио успоредният курс по български, ръководен от японец, е бил посещаван от двама души. В Япония предметите с над седем студенти се оценяват с анонимна анкета в края на семестъра. Студентите оцениха курса с „отличен” 4,83 по японската петобална система, като 425 предмета бяха с по-ниска оценка.

Това стана причина университетът не само да продължи началния курс, но и да въведе курс по български за средно ниво. В Япония полски, чешки, украински, сръбски и прочее езици поддържат начални курсове в много университети, организират културни събития и обмен, но никога не са имали развитие с курс за средно ниво. Тези успехи бяха забелязани от престижния университет в Осака, откъдето ме поканиха да започна лекторат по български и при тях. Още двама професори, както и студенти, които не можеха технически да се регистрират за курса, ме помолиха да присъстват. В двата университета преподавам на около 35 души, които за първи път учат езика ни. Някои от тях искат да се ориентират към българистиката. Когато започвах първия курс по български, писах на посланика ни в Токио Борислав Костов и на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Моментално получих кашон с речници, граматики и дискове. В колета имаше дискове с българска народна музика. Един ден влизам в библиотеката и една от жените, които работят там, ми казва, че е чула дисковете. В първия момент не се сетих за какво става дума. Тя ми посочи дисковете, дарение от България. Беше видимо щастлива, а на едно листче си беше записала заглавията на хора̀та и ръчениците, които са я впечатлили най-много. Това беше една най-обикновена, скромна и отрудена японска жена. Но нашата музика, която чуваше за пръв път, беше достигнала до сърцето й.”

 

 

 

Един коментар за “Иво Владимиров, преподавател по български език и лингвистика в Университета за чужди езици в град Кобе и в университетите в Осака и Киото: „В Япония нищо не става лесно, обществото е стриктно и всички работят изключително много”

  • 06.08.2019 в 19:50
    Permalink

    Този млад мъж, който прилича на модел, е единствения българин с толкова висока квалификация по философия и лингвистика в Япония. И преподава езика ни по начин, който очевидно привлича интереса на студенти и преподаватели…Но и системата е устроена така, че незабавно реагира и дава възможност и на двете страни в процеса. Браво на Иво Власимиров!!!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *