ПОГУБЕНИ НАШЕНЦИ: Летец изпитател от село Янтра завърши живота си като хамалин

Елитен летец изпитател от горнооряховското село Янтра е един от стотиците хиляди българи, застигнати след 1944 г. от гоненията срещу всеки, смятан за неудобен на новата по онова време комунистическа власт. Никола Димитров Чотов е роден през 1914 г., когато селото се е казвало Мургазлии. Трагичната история разказа съселянин на летеца, който иска по този начин да почете паметта му.

Никола Чотов завършва основно образование в родното си село, а средно в Габрово, след което заминава за София, за да осъществи мечтата си да бъде част от Въздушните войски на Негово Величество цар Борис III. Завършва пълния курс за пилот в Аеропланното училище в Божурище. Получава висше военно образование и придобива офицерско звание, след което служи като летец. През 30-те години на ХХ век кариерата му продължава като летец изпитател на летището в Божурище, където по това време функционира първото българско самолетостроително предприятие – Държавната аеропланна работилница (ДАР). След 9.IX.1944 г. в живота му обаче настъпват главоломни промени.

Като част от стария елит летецът влиза в полезрението на комунистите. През 1948 г. Никола Чотов е задържан по време на служба от няколко анонимни мъже. Те слизат от черна, необозначена камионетка, разкъсват пагоните и дрехите на военната му униформа, оставяйки го полугол, и с бой и ритници го товарят в автомобила. Откаран е в затвор „по подозрение”, без обвинение. След две години престой в този „курорт” със силно влошено здраве е интерниран в родното му село Янтра, където е поставен под постоянен домашен арест „без отклонение”. Задължен е да напуска дома си само за подпис в Черната книга на Държавна сигурност по два пъти на ден в селското кметство. Домът му непрекъснато е наблюдаван и следен от определени лица, а Никола Чотов е поставен под строг контрол за спазване на режима от сътрудници на Държавна сигурност в с. Янтра, а също така и от тримата местни милиционери – Ганьо Б., Стоян Б. и Георги Р.

Срокът на домашния арест изтича в края на 1950 г. Освободен е без право на работа. С отнети офицерски звания и почести, унижен и поруган, той отново заминава в София, където, за да не умре от глад, е принуден да бъде хамалин. Бившият летец изпитател, царски офицер, болен, мъкне въглища и дърва за парче хляб. Едно самотно момиче сирак го съжалява, виждайки, че със сетни сили Чотов успява да изкара дребни пари, и го приютява да живее в нейния скромен дом.

През 1961 г. Държавна сигурност отново се сеща за Никола и го задържа по чл. 35 и чл. 70 от Наказателния кодекс по скалъпено лъжливо обвинение за разпространяване на позиви срещу комунистическата власт. Незабавно е отведен на „почивка” в Старозагорския затвор на довършително възпитание. В края на 1964 г. здравето му критично се влошава поради нечувано лошите условия в килиите. В предсмъртно състояние Чотов е освободен. В началото на 1965 г. той се пренася в покоите на вечността едва на 51-годишна възраст.

ИСТОРИЯ

България е имала заводи за самолети, след 1944 г. са затрити и трите

Държавната аеропланна работилница е създадена 1925 г. През 1926 г. българските конструктори под ръководството на германския инж. Херман Винтер завършват първата в България самолетна конструкция ДАР-1, чието масово производство започва през 1928 г. До 1941 г. в Държавната аеропланна работилница общо са произведени 94 самолета от 12 типа, от които самостоятелни конструкции са ДАР-6, ДАР-6А и ДАР-10А на Цветан Лазаров, ДАР-7 и ДАР-8 – Славей на Кирил Петков. През 1941 г. е произведен ДАР 9 – Синигер. Всички прототипи са изпитвани от летците-изпитатели, преди да преминат към масово производство.

По това време в Казанлък работи „Капрони Български“ – акционерно дружество за промишлено производство на самолети, основано през 1930 г. През 1938 г. по идея на Въздушните войски е изградена Държавната самолетна фабрика в Ловеч като модерна фабрика за производство на самолети. През 1947 г. инж. Цветан Лазаров конструира самолета Лаз 7. Проведените през 1948 г. изпитания са успешни, самолетът изпълнява всички фигури от висшия пилотаж и се потвърждават заложените полетни характеристики. ДАР-10Ф, конструиран също от Цветан Лазаров, е отличен лек бомбардировач и щурмови самолет. Останал е само като прототип поради преустановяването на производството, след като комунистите идват на власт. За периода от 1925 г. до 1954 г., когато е окончателно ликвидирано самолетното производство в България, в трите самолетостроителни фабрики – „ДАР” в Божурище, Държавната самолетна фабрика в Ловеч и самолетостроителната фабрика „Капрони Български“ в Казанлък, от български авиоинженери и конструктори са проектирани 40 прототипа и са произведени над 1000 български самолета, преминали през строги изпитания.

Емил Врежаков,

историк