Разкопките на крепостта Ряховец промениха мечтите на Йоанна, Ния и Румина

Трите момичета избраха археологията и антропологията за свои професии още след първата си седмица на обекта

ЙОАННА КАТРЕВА, РУМИНА ТРИФОНОВА И НИЯ ВЕЛЧЕВА СА ПЪРВИТЕ ВЪЗПИТАНИЦИ НА ДЕТСКАТА АРХЕОЛОГИЧЕСКА ШКОЛА на Мая Иванова и Илиян Петракиев, които са решили, че ще тръгнат по стъпките на своите учители. И трите участват в проучването на крепостта Ряховец край Горна Оряховица, където четири години съществува и Детската археологическа школа.

Йоанна е най-голямата от трите. Тази година тя беше абитуриентка в Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ във Велико Търново, където е завършила паралелката с английски и френски език. А сега Йоана е вече студентка по археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Археология ще кандидатства и Ния Велчева, която е ученичка в паралелката по графичен дизайн в СУ „Емилиян Станев“ в старата столица. Двете участват в разкопките на крепостта два сезона, а това лято Йоана дори е била член и на спасителна археологическа експедиция до плевенското село Горни Дъбник. Момичето работило там заедно с Илиян Петракиев, който е археолог в Регионалния исторически музей във Велико Търново и ръководител на екипа, който проучва крепостта Ряховец.

Румина Трифонова е най-малка, тя е само на 16 години и ще бъде в 11 клас. Тя учи биология и химия в СУ „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица и може би заради интереса си към природните науки много бързо се запалила по антропологията. Трите са и сред най-активните доброволци, които всяка събота се събират в музея в Горна Оряховица, за да почистват находките. Там децата работят под ръководството на Мая Иванова, която е археолог в Горнооряховския музей, заместник-ръководител на проучванията на крепостта и основният двигател на детската археологическа школа.

„Аз обичам историята отдавна. Преминах двугодишния курс за екскурзоводи, който води във Велико Търново Мария Джамбазова. С нея първо се научих как да водя беседи и как да подготвям беседи. Когато си получих сертификата, можех веднага да започна работа в музея в Търново като екскурзовод, но точно тогава прочетох за археологическата школа. Така попаднах при Мая и Илиян, които толкова ме запалиха, че дори и след като приключиха моите две работни седмици, аз не исках да си тръгна“, разказва Йоанна.

Преди да се насочи към археологията, тя имала дилема какво да избере – архитектура или политология. След три години участие в Клуба за ООН на Мария Джамбазова съвсем естествено било Йоанна да избере политологията, но тийнейджърката изненадала дори и самата себе си, решавайки да се подготвя за изпит по история.

В мига, в който стъпила на Ряховец, Йоана тръгнала след Илиян Петракиев и започнала да го разпитва за каквото се сети. Задавала обаче изключително точни и интересни въпроси. Питала за структурите на терен, за крепостната стена, датировките… И както тя била изненадана от това, че се чувства прекрасно на разкопките, два пъти по-изненадан от въпросите бил Илиян Петракиев. Но започнал да отговаря – търпеливо и подробно, без да си дава сметка, че подготвя бъдещ археолог. Сега г-н Петракиев смята, че Йоана спокойно може да започне обучението си в Софийския университет директно от втори курс.

„Да попаднеш на находка, определено е най-интересният миг. Толкова много неща са свързани понякога само с една находка. По нея можеш да направиш много изводи за пласт, контекст, датировка. Ния и Руми намериха една костица в крепостната стена и само по нея успяхме да определим датировката на крепостната стена, а това е уникално усещане“, признава Йоана. След това трите почти в един глас заявяват, че да разкопаеш скелет, изобщо не е страшно.

„Е, няма да стане и да ми удари шамар, нали? От какво толкова да ме е страх. Напротив, много е интересно“, включва се в разговора Ния, която е откривател на един от скелетите на обекта. „Трябваше да сваляме ниво под крепостната стена и аз си копаех с кирката, но много внимателно. Знам, че скелета няма да го заболи, но ако нараня останките, Мая много ще я заболи. И както си работя, по едно време чувам вик зад гърба си: „Чакай, може да е скелет“. Както си бях замахнала с кирката, така ръцете ми останаха във въздуха. Замръзнах. Обръщам се и виждам Мая, която веднага започна да ми показва как се почиства скелет и как се вдигат кости от пръстта“, разказва Ния. И уточнява, че след като напреднали в разкриването на скелета, тя и Мая призовали в работата да се включи и бъдещият антрополог Румина.

Ния определя себе си като кадър на Илиян Петракиев, който миналата година водил кръжок по археология в СУ „Емилиян Станев“. Тийнейджърката си спомня, че първата им среща била доста забавна, защото Илиян влязъл в класната стая и в първите секунди бил доста по-объркан от децата. Търсил си любопитни хлапета, които да покани в кръжока си. Ния много бързо преценила, че това е точно за нея работа, и първа вдигнала ръка, че иска да участва. Така още същата година, през лятото, се озовала на Ряховец. Сега, две лета по-късно, Ния продължава да е влюбена в археологията. Казва, че археологията съчетава другите й две любови – природата и историята. Освен това така ще може да започне да учи и латински, защото и езиците са й страст.

НАЙ-МАЛКАТА ОТ ТРИТЕ – РУМИ, Е НА ОБЕКТА ЗА ПЪРВО ЛЯТО. Поверили я в ръцете на Йоана, която на практика станала и първата й учителка в археологията. Двете работили в отделен сектор – южното подградие, където буквално ръководили процеса. Сутрин поставяли нивелир, правели постоянен дневен отчет, разпределяли работниците, водили дневник, взимали решения в различните ситуации. Илиян Петракиев винаги бил на една ръка разстояние, но самият той признава, че за него било истинско удоволствие да ги наблюдава как се справят сами.

„Моята учителка по история Милена Минчева ни каза, че можем да се включим в разкопките. Но имаше само седем места за цялото училище. Не знам по какви критерии ни избраха, но аз имах късмет. Веднага ми стана интересно, дори и първите лекции, инструктажите как да се пазим и да не паднем от крепостта, ми бяха забавни. Знам, че имам още две години, но съм сигурна, че искам да бъда антрополог“, признава Руми.

Тя е вадила монети от пръстта, така че умело разпознава вече звука на металотърсача. Но като участника с най-добри познания по химия и биология, тя най-често се навърта около скелетите. „По костите можеш да научиш цялата история на човека, как е живял, от какво е боледувал, как е умрял. Изобщо не е страшно, интересно е, работим със скалпели, четки, ръкавици. Има специална процедура при вдигането на скелета, увиваме го в специален найлон, за да се запази ДНК-то“, обяснява Румина.

ОКОЛО 150 ДЕЦА ОТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО И ГОРНА ОРЯХОВИЦА СА МИНАЛИ ПРЕЗ ШКОЛАТА ЗА ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Първото лято Илиян Петракиев и Мая Иванова започнали, без да подозират, че четири години по-късно ще имат студентка. „За мен е важно да предам това, което зная и мога. В това е смисълът. Когато ги видя с блеснали очи, се чувствам удовлетворена. Не ми тежи да отговарям на въпросите им, защото тези деца ме зареждат“, казва Мая Иванова. И признава, че голямата й цел е да намери още такива ентусиазирани деца сред доброволците, които почистват находките. И е успяла. Вече три години всяка събота, в която има такова доброволно почистване, до нея сядат 12-годишната Габриела Ангелова и Кристо Кушев, който е на 11 г. Габи е ученичка в СУ „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица и е била на 9, когато за първи път се появила в една от семейните съботи в музея. Кристо е ученик в ОУ „Иван Вазов“, той пък идва от осемгодишен.

„Искам да ги подготвя за разкопки, тук да им покажа някои основни правила на археологията. И когато отидат на истински разкопки, да са наясно какво правят. И успях точно с Габи и Кристо. Тази година ги взех с мен на крепостта и там те напреднаха още по-бързо. Габи вече работи с нивелир, Кристо почиства скелетите, откриват находки и са следващото поколение в археологическата школа“, категорична е Мая Иванова.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката