ПОГУБЕНИ НАШЕНЦИ: Партизани заравят жив отец Рафаил в яма за умрели животни

Отец Рафаил Раев е енорийски свещеник и основател на православно християнско братство в Стражица. Той е председател на училищното настоятелство през 1927 и 1928 г. и с лични средства издава периодичното просветно списание „Православен свят”. Родолюбивата му християнска дейност предизвиква ненавист у комунистите, които презрително казват за него, че е противник на всичко прогресивно – на всичко свързано с атеистичните представи за света. Според тях след 9 септември 1944 г. този „народен изедник… е получил заслужената си присъда – смърт!”

В действителност отец Рафаил е убит по особено жесток начин без произнесена присъда, без да му е повдигнато дори фиктивно обвинение и без да има съдебен процес. Когато на 11 септември 1944 г. той се прибира след вечерната служба от храма към дома си в Стражица, партизаните го спират, отвличат го под заплаха с оръжие и го качват в камионетка заедно с аптекаря Васко Николов и един пътуващ търговец, когото решават да ограбят. Тримата са пребити, завързват ръцете им с бодлива тел зад гърба и са откарани в местността Бреговица в Анин дол до Стражица. Там от камионетката ги изхвърлят в яма, в която са заравяни труповете на умрели болни животни край селото. Когато ги хвърлят в ямата, един от убийците ги наръгва многократно с остро шило в гърбовете, за да не се опитат да избягат, и след това са заровени живи в животинската яма. След тях по този жесток начин на същото място са заровени живи още хора от Стражица, чиято вина, както и на отец Рафаил, е, че са от кръга на местната интелигенция. Чак след много години при изкопни работи в Анин дол булдозери изкопават осемнадесет човешки черепа и кости, които по-късно са заровени на друго място. А за да бъдат оправдани извършените убийства, повече от шест месеца след екзекуцията на жертвите посмъртно са издадени смъртни присъди. С Присъда N 2 от 2.03.1945 г. на Горнооряховския състав на Плевенския народен съд отец Рафаил Раев и още 23 души, които вече не са сред живите, са осъдени на смърт задочно.

Приживе отец Рафаил се изявява като свещеник за пример с голям авторитет. Черквата „Св. Богородица” в Стражица, в която служи, е първият храм, построен в този край още по време на турското робство. Той е изграден през 1842 г. от Пею Проданов – дядо на свещеника.

Отец Рафаил е ревностен защитник на православието. В писмо до кмета на Стражица той отбелязва факти, актуални и днес: „Враговете на народ и Родина са пуснали срещу нас всички сили на ада – парашути, пропаганда, заговори, родоизмяна, саботаж и пр., за да разединят и смутят народния дух. Жертви на родоотстъпници имаме и в селото ни (днес гр. Стражица) под благоговейната маска на религиозна секта, която цели да разедини народния дух и оттам към разгром на родните стремежи и национални идеали”. Хулят, осмиват църквата, традициите и вярата ни.

Отец Рафаил се опасява, че Стражица се превръща в център на комунизма в региона и средище на разрушителни идеи. За да даде отпор, той избира датата 3 март – Деня на освобождението на България от турско робство, за да организира ежегодни съборни служби в храма „Св. Василий” в Стражица, на които присъстват всички свещеници от енорията и протосингелът на Търновската митрополия йеромонах Стефан. След тържествения молебен свещеникът държи пламенно слово за Освобождението и проповед на тема „Светът без Христа” като отговор на растящия комунистически атеизъм. Отец Рафаил подчертава ползата от провеждането на съборните служби и връзката между духовниците и народа: „Тия служби привличат вниманието и заинтересоват дори и индиферентните към църквата. Самият факт, да се обхождат енориите от свещениците, в очите на християните ги издига до подвига на апостолите. Те четат в духовните лица стремежа и желанието да излъчат от себе си сили да приобщят вярващите към общите всенародни усилия за народното ни благоденствие. От тези служби свещеникът добива опитност в проповеди, публични сказки и пр. А заедно с това и нужния кураж и смелост, решителност и авторитет на пастир и проповедник. Опознава се и се сближава с останалите обществени фактори в живота, учители, обществени власти и т. н. А това не е без значение и без полза за призванието на народния пастир”.

Рафаил Раев е женен, има син – Димитър Раев Недялков, който става кмет на Търново през 1925 г., а по-късно областен управител на Скопие в периода на българското управление там (1941 г. – 1944 г.), след което е убит.

С Решение N 734 от 10.02.1997 г. Върховният съд на Република България признава отец Рафаил и останалите посмъртно осъдени за „невинни да са извършили престъпление по чл. 2 от Наредбата закон и ги оправдава по въздигнатите обвинения” с мотива, че няма данни за дейност в разрез със закона. Закъснялото оправдание дава успокоение на близките, че те не са потомци на престъпник, а на мъченик, загинал трагично за християнската вяра.

Емил Врежаков

 

6 коментара за “ПОГУБЕНИ НАШЕНЦИ: Партизани заравят жив отец Рафаил в яма за умрели животни

  • 22.08.2019 в 10:09
    Permalink

    Око за око, зъб за зъб! Това им трябва на комунягите и техните потомци – убийци!

    Отговор
    • 22.08.2019 в 11:18
      Permalink

      А тогава не трябва ли днес Стражица да въздигне мемориал на отец Рафаил, поредният български църковен служител мъченик, загинал заради отстояване на православната ни вяра?
      Или и те, по мислене, са като убийците му?

      Отговор
  • 22.08.2019 в 12:34
    Permalink

    Нека днес, 22-ри август всички прогресивно мислещи хора, имащи се за демократи да сведем глави пред подвига на този свят човек отец Рафаил. Бог да го прости и сигурен съм, че ще накаже подобаващо тези комунистически изверги с много малко мозък в чугунените кратуни, който им скужи само да пазят равновесие. Анатема!

    Отговор
  • 22.08.2019 в 14:34
    Permalink

    А днес много от потомците на тези изроди притежават индустрията на България, други още леят сълзи по „славното комунистическо минало“ и развяват червени и руски байраци по сборища и площади. Затова единственно правилното нещо е – много по-голям и дълбок трап от този в Анин дол и всички комундета – русофилистични примати в него!

    Отговор
  • 22.08.2019 в 18:58
    Permalink

    Престъпниците тогава са били точно толкова престъпници, колкото са и сегашните престъпници. С тази разлика, че тогава са били по- малко отколкото днес са. Изверги, а не хора, има в много по- голям брой сред тези престъпници, ненавиждащи българския народ, които са отървали себе си от справедливи наказания чрез безредието и нанаказуемостта на престъпността при появата на пагубната демонкрация, след демонтирането на държавата. Не може на някаква шайка престъпници да се приписва философия и ценностен идеал проповядващ човеколюбие, чест и правда, каквото по съществото си е комунизма.

    Комунизма си е комунизъм и няма нищо общо с потъпкване на интелигенцията, но има с изтребването на антибългарска алчна чорбаджийска сган, една част от която е и с образование на ума, и уродливи ценности, т.е. неграмотност и бездобродетелност на душата. Много такива хора във всички периоди на историята са били и надявали религиозни премяни и т.н., а сред самите тях е имало както такива с недобродетелни намерения, така и такива с интелектуална закъсалост. Така че с попското си шапе не ще стане някой някога качествен добър човек, нито интелигентен такъв. Тъй както и с образоваността си никой никога не е ставал просветен, а камоли добър човек. Добродетелността няма нищо общо ното с дипломи, нито с пари, нито с попски статут в която и да било религия или секта.

    Отговор
  • 23.08.2019 в 10:42
    Permalink

    Бог отдавна го е прибрал и няма какво да му прощава. Но дали ще прости на слугите на сатана е малко вероятно. В действителност прошката е дар, който трябва да се заслужи. Както ги предупреди Господ Христос за тях има отделено едно специално място. От най -горещите.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *