С печалба от пет лева и пет пасти започнал пътят на Снежана Стефанова в туристическия бизнес

Днес тя е сред малцината преподаватели по туристическа анимация

С ПЕЧАЛБА ОТ ПЕТ ЛЕВА И ПЕТ ПАСТИ ЗАПОЧНАЛА ПЪТЯ СИ В ТУРИСТИЧЕСКИЯ БИЗНЕС СНЕЖАНА СТЕФАНОВА. Днес тя е един от малцината преподаватели по туристическа анимация в България, учител е в Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“ във Велико Търново, а в свободното си време управлява собствена туристическа агенция. Но точно преди 20 г., докато се чудела кой път да поеме, й хрумнало да направи парти за Баба Марта. Инвестирала 10 лв. в плакати и мартенички, събрала 30 хлапета, които били първите свидетели на резултата от нейната творческа енергия. След тържеството платила хонорари на Баба Марта, на Мартичка и на Пендо и й останали 5 лв. печалба.

„Знаеш ли колко път извървях до това тържество, което беляза пътя ми до днес! Голямата ми мечта беше да уча история, но ме приеха история и география. Станах учител и седем години обикалях селата по заместване, като преподавах все география. После се захванах да правя детска анимация, години по-късно започнах да я преподавам. Сякаш през определен период от време в живота ми се случва нещо и посоката се сменя, но като погледна назад в тези изминали 20 г., всичко съм правила със сърцето си“, казва Снежана, която е всепризнат специалист в туристическия бизнес. Дори някои от нейните колеги и приятели все я убеждават да седне най-накрая и да напише наръчник на екскурзовода.

Снежана Стефанова е завършила история и география в Полувисшия педагогически институт в Силистра, след това и висше образование във ВТУ, където има и магистратура по туризъм. Станала учител и първите седем години замествала свои колеги. При поредното си отиване на борсата Снежана решила, че е време да направи нещо за себе си, за да не зависи от някого, който всеки момент ще се върне на работа. Станала дистрибутор на козметика и така научила много за психологията на клиентите. После се върнала отново в университета, за да завърши методика и да изкара всички педагогически квалификации. Докато учила, участвала в писането на нови учебници на доц. Росица Гайтанджиева. Тя пишела уроците, а студентите й, сред които и Снежана, изпробвали на терен новостите, които доц. Гайтанджиева въвеждала в учебниците.

„Някъде по това време се видях с приятелка, която каза: „Хайде да правим нещо!” Обаче какво да бъде това нещо? Така ни хрумна идеята за партита. Беше 20 февруари 1999 г. Никога няма да забравя този ден. Точно една седмица по-късно аз вече бях направила първата си инвестиция от 10 лв. С тях направих плакати, купих пасти за първите 30 деца, които щяха да дойдат на празника за Баба Марта. Първите, които ми повярваха, бяха Илия Станев от търновския театър и неговата тъща. Той влезе в ролята на Пендо, тя стана Баба Марта, а внучката й беше Мартеничка. Печалбата ми беше пет лева“, връща се назад Снежана Стефанова.

Вдъхновена от първия успех, тя веднага запретнала ръкави да подреди второ тържество за Първа пролет. Илия привлякъл към групата още един свой колега – артист, за повече тежест. Обаче от записаните 40 деца на тържеството дошли 15. Изкараните пари не стигали дори за хонорари. Затова Снежана Стефанова платила на двамата артисти с по… 10 пасти, останалите пет дала на себе си, колкото да не си тръгва с празни ръце.

МАЛКО СЛЕД ТОВА НЕЙНИ КОЛЕГИ, С КОИТО ТЯ ХОДЕЛА НА ОБУЧЕНИЯ, ЗА ДА ЗАЩИТИ ПОРЕДНИЯ КЛАС КВАЛИФИКАЦИЯ, Й ПРЕДЛОЖИЛИ ДА РАЗРАБОТИ няколко туристически маршрута за Търново, по които те да водят учениците си. „Направих четири маршрута за разходки до Трявна, Вонеща вода и Шипка с преспиване във Велико Търново, без да подозирам какъв таралеж си слагам в гащите. Първата група, която трябваше да посрещна, беше от 100 човека. В чудо се видях. Но с двамата ми верни помощници и детско шоу им спретнахме даже“, казва Снежана. И признава, че никога няма да забрави едно шоу в детската градина в Беляковец, след което й побелели десетина косъма.

„Беше преди Коледа и естествено, децата ще посрещат Дядо Коледа – в ролята Илия Станев. Тогава нямахме още реквизит и той разчиташе на костюм от някаква друга детска градина. Обаче в същия ден и детската градина има тържество, той не взел костюма и не смее да ми каже. И в разгара на тържеството, когато хлапетата крещят: „Чакаме те, Дядо Коледа“, той връхлетява в занималнята, пременен като джудже, и с очила, на които пише: „Здравейте, баровци!“ Щях да го убия. Добре че децата не можеха да четат“, разказва през смях случката Снежана. Не убила Илия, защото той още е с нея в това приключение, наречено туристическа анимация. И ако в началото на партитата им ходели по 40 – 50 деца, днес екипите на Снежана са вече четири, а хлапетата, които се забавляват с тях, са… 2000.

„КОЛКО ПЪТИ МИ СЕ Е ИСКАЛО ДА СЕ ОТКАЖА, НЕ ЗНАМ. ВСЕ ТАКА СЕ СЛУЧВА, ПРЕЗ 6 – 7 ГОДИНИ ВСИЧКО СЯКАШ СЕ СРИВА И АЗ ТРЯБВА ДА ЗАПОЧВАМ ОТНАЧАЛО. Но точно тогава аз ставам особено изобретателна. Така създадох туристическата си агенция „Евротурс – ВТ“. След един такъв срив започнахме да покриваме не само България, а и Балканите и частично Западна Европа. Предлагаме вече 120 различни програми, които обхващат и класическите маршрути, но и по-непознати и необичайни места“, разказва Снежана. Само през тази година тя съставила две нови рубрики, които нарекла „Вяра и мъдрост“ и „5 на 0 за 69“. В тях има около 30 различни маршрута.

Първият маршрут е посветен на 550-ата годишнина от връщането на мощите на св. Иван Рилски от Търново в Рилския манастир. Но тя не се ограничила само с този светец, а разработила общо 15 програми, които са свързани и с други светци. А втората програма посветила на себе си и на всички свои приятели и съученици, които тази година навършват 50.

„Направих програмите така, че хората да могат да празнуват празниците си, докато пътуват, или да пътуват, за да празнуват. И освен това имаме конкурси – за снимка и пътепис, за всички, които участват в тези програми. През декември ще станат известни победителите. Наградата е една седмица в Пампорово“, разказва Снежана.

Нейната запазена марка са сюжетните пътувания. Няма екскурзия, която нейната агенция да организира, и тя да няма история в себе си. Така Снежана успява да превърне туристите в активни участници в екскурзията, а не просто в хора, които се возят в автобуса, слизат, гледат, снимат и пак се возят в автобуса. Задължително на връщане тя прави и томбола в автобуса и така дава една голяма награда – ваучер за следващо пътуване. И признава, че и тази й идея се родила в един особено труден момент.

„Разбрах вече, че аз не мога да променя конкуренцията и че тя обикновено е нелоялна. Затова започнах да гледам на това философски. Конкурентите ме направиха смела, креативна и ме научиха да мисля бързо“, казва Снежана, която наистина вече е готова да напише не само наръчник на екскурзовода, но и на туриста.

„Възрастните туристи искат да седят винаги на първата седалка, за съжаление, нямам автобус само с първи седалки. Тийнейджърите пък се борят за последните седалки. А напоследък, ако знаеш колко са модерни жалбите“, признава Снежана Стефанова и през смях разказва за една такава, подадена срещу нейни колеги. Жалбата е от девойка, която казва, че поискала романтичен уикенд за себе си и за годеника си. Двамата обаче пожелали да са настанени в стая с две легла. Ама стаята била със спалня, вследствие на което… девойката е бременна. „Ако това ти се струва абсурдно, как ти звучи следната жалба: „Записахме се на екскурзия до Испания, но никой не ни предупреди, че там всички говорят само на испански“. Но въпреки това си струва. Забавно е. Освен това още не съм сбъднала мечтата си да заведа групи до Азия“, признава Снежана Стефанова.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА