Мануела Попова от Лясковец поведе 20 000 души в битката си срещу предразсъдъците към различните хора

Създателката на проекта „Не ми се обиждай, но” има идея да създаде кризисен център в подкрепа на дискриминираните българи

Мануела Попова е млада жена от Лясковец, преживяла много страдания, подигравки и обиди. Тя е инвалид – има дефекти на сърцето, бъбреците, ръцете и е родена без матка. Заради здравословните си проблеми още от малка ставала обект на присмех и трудно успявала да се сприятели с някого. След като пораснала, осъзнала, че от нея зависи дали диагнозата ще я пречупи, или ще я тласне към това, да се превърне във вдъхновение за хиляди хора в сходно положение. Преди месец Мануела създава проекта „Не ми се обиждай, но“, който представлява своеoбразна онлайн изложба на дискриминиращи и унизителни реплики и хората, които са ги получили. В него се разказват историите на инвалиди, представители на етнически, полови, религиозни и други малцинства с обща цел – околните да преосмислят отношението си към различните и да ги приемат такива, каквито са. Платформата вече спечели вниманието на над 20 000 последователи от цялата страна.

Здравословните проблеми на Мануела започват с раждането. Още тогава установяват, че единият пръст на ръката й е неподвижен. След това й откриват сърдечен и бъбречен дефект. Първата операция, която й правят, се случва, когато е едва на една година. После се подлага на хирургични интервенции на 7, 12, 16 години… И така преживява цели 11 процедури.

„Като дете, родено в много малък град и с много здравословни проблеми, още от малка в училище и детската градина съм срещала неприятни коментари по мой адрес. Децата не искаха да си играят с мен, учителите не желаеха да ми обръщат внимание. Постоянно съм се сблъсквала със странното отношение на хората“, споделя Мануела.

Завършила основното си образование в Лясковец, а след седми клас влиза в информационната паралелка на ПМГ „Васил Друмев“ във Велико Търново. Не била приета особено радушно от съучениците си и почти всеки ден си тръгвала разплакана от училище. Чувала за себе си обиди като „урод“, „смотана“ и т.н. Негативното отношение започнало да я потиска толкова много, че избягвала да посещава учебните занятия. Умишлено оставала на изпити по различните дисциплини, за да не се засича с останалите в класа. В един момент положението станало нетърпимо и се преместила в горнооряховското школо „Вичо Грънчаров“. Там завършила средно образование.

На 17 години я диагностицирали със синдрома на Рокитански-Майер – състояние, при което жената има яйчници, но не и матка.

„В онзи период имах приятел, който ми помогна да възприема по-леко заболяването. Въпреки това бях много ядосана, защото ми се отнема възможността да стана майка. Питах се с какво съм го заслужила“, спомня си Мануела.

Огорчена от отношението и неразбирането на околните, тя се мести в София, където следва връзки с обществеността. Успоредно с това участва в редица доброволчески инициативи. Включвала се в трудови лагери за хора с увреждания, била е ментор на деца, които напускат домове за сираци след навършване на пълнолетие, и т.н.

На всеки три години лясковчанката преминава ТЕЛК, който да установи дали не й е пораснал нов пръст, или пък не се е сдобила случайно с матка. Процентът й на инвалидност е 82%, като за това получава социална пенсия в размер на 250 лв.

Преломен момент в живота й бил този, в който кандидатствала за стаж в пиар агенция. Когато занесла документите си от ТЕЛК, за да ги предостави на работодателя, той я попитал: „Как така си инвалид, пък не си в количка?“.

Тази реплика я провокирала да създаде проекта си „Не ми се обиждай, но“. Самата тя става лице на идеята. Публикува личната си изповед и призовава доброволци да последват примера й, като предоставят своя снимка, на която държат табела с обидна реплика, която са чули по свой адрес. Намира фотограф, който да заснеме кадрите, и така за кратко страницата добива голяма популярност. Проектът получава финансиране от Българския фонд за жените, тъй като печели конкурс, иницииран от организацията.

До момента са представени съдбите на осем души. Чрез тях са засегнати темите за неприемането от обществото заради наднормено тегло, правото да изглеждаш по начина, по който искаш, кърменето и т.н.

Съвместно с развиването на „Не ми се обиждай, но“ Мануела работи в сферата на дигиталния маркетинг. Вече две години създава реклами, а един от последните продукти, върху който се трудила, е иновативна боя за стена.

От време на време се прибира в родния Лясковец, за да прекара време с родителите си и за да се порадва на новородения си племенник. Споделя, че преди дни получила покана от търновка, която й предложила да гостува в час на класа, когато почне новата учебна година, за да говори по темата за дискриминацията. 

„В по-далечно бъдеще имам план да създам кризисен център или някаква организация в подкрепа на дискриминираните хора. Идеята е да има място, в което те да се чувстват сигурни и спокойни. То да разполага с екип от доброволци, сред които и адвокати, когато се наложи да се окаже юридическа помощ“, допълва Мануела.

Галина ГЕОРГИЕВА