Яница, Димана и Милка – три отличнички, поели по три пътя към бъдещето

ЖЕЛАНИЕТО ДА НАМЕРЯТ НАЙ-ИНТЕРЕСНАТА И НАЙ-ЖЕЛАНАТА ЗА СЕБЕ СИ СПЕЦИАЛНОСТ Е РАЗДЕЛИЛО ТРИТЕ ПРИЯТЕЛКИ Яница Стойкова, Димана Николова и Милка Люцова почти веднага след края на последния им учебен ден. И трите са възпитанички на Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ във Велико Търново. И трите са завършили паралелката „Английски и немски език“, и трите са отличнички и мечтателки, и трите знаят какво искат и не се страхуват да рискуват. И трите са били членове на Клуба за ООН на Мария Джамбазова и пак заедно са завършили двугодишния й курс по екскурзоводство. Благодарението на който и заради който много обичаме България, казва Милка.

Яница и Димана учат в Германия, като университетите, които момичетата са избрали, се намират на двата края на страната. Милка е останала в България въпреки настояванията на семейството й, че най-добре за нея ще бъде да замине. И трите искат, когато завършат, да се съберат отново в България и завинаги да си останат тук, стига, разбира се, да си струва.

„Аз съвсем съзнателно съм избрала да уча извън България. Не просто защото е модерно или защото съм се вързала на приказките, че тук животът е ужасен за младите хора. Водеше ме единствено желанието да стана преводач и да завърша висшето си образование по интересна програма“, разказва Яница, която преди две години получи наградата „24 май“ като най-добрия абитуриент във Велико Търново. Още тогава тя каза, че иска да учи скандинавистика, и днес мечтата й вече е реалност. Яница е студент във втори курс в университета във Фрайбург, а специалността й е „Скандинавистика и образователен мениджмънт“.

„Това е комбинирана специалност, каквито нашето образование не предлага. Ще уча шест семестъра, като един от тях ще съм в Швеция. След това имам възможност да избирам стажове и съм се насочила към такива в Женева, в Културния департамент на ООН или пък в Цюрих“, казва Яница и допълва, че това, че знае как ще протече следването й и какви възможности й се дават, е другата причина, поради която е избрала да учи навън. Признава, че никак не е лесно и че чужбина не е за всеки, затова тези, които напускат България, защото така е модерно, издържат един семестър и се връщат у дома.

Сега Яница, която много иска да бъде преводач, учи шведски и датски. От тази година започва и руски език. Така езиците, които знае, ще станат пет. И тогава кой може да я спре да бъде преводач, където тя си пожелае! „Обичам да уча езици и в тях ми е силата. И искам да ти кажа, че младите български мозъци не изтичат, защото знаят езици. Това определение никак не ми харесва, защото аз не съм просто мозък, но да използвам клишето. Аз просто искам образование, което ще ми бъде полезно, не ми е нужна диплома, която после няма да ми върши работа. И сега моите преподаватели не искат от мен да наизустя 1000 страници и после да им ги повторя на изпита. Аз сега пиша курсови работи, правя презентации, портфолиа, проучвания, изследвам теми, които ме интересуват и които след това ще ме насочат към конкретна специализация. Затова си заслужава“, категорична е Яница.

НА ДРУГИЯ КРАЙ НА ГЕРМАНИЯ Е УНИВЕРСИТЕТЪТ, КОЙТО Е ИЗБРАЛА ДИМАНА. ТЯ УЧИ МЕЖДУНАРОДНА БИЗНЕС АДМИНИСТРАЦИЯ, специалност, изцяло на английски език. „Аз исках така да бъде. Исках да уча на английски език и да живея в Германия, докато уча. Така мога да упражнявам и двата си езика“, включва се и Димана.

За разлика от Яница, тя е попаднала в много разнородна компания. В курса й има студенти от цяла Европа, от САЩ, от Южна Америка. „Мисля, че на всички им е трудно да живеят в Германия и по правилата на германците. Особено на тези, които идват от Южна Америка и Испания, където живот и парти са синоними. Германия е стриктна държава и адаптацията си е стрес“, признава Димана.

След това казва, че когато си е избирала специалност, е търсила такава, която да не е свързана само с учене на езици. „Това го мога, отдават ми се езиците. Исках да предизвикам себе си и да скоча в дълбокото, затова избрах бизнес администрация и сега уча микроикономика, математика, бизнес информатика, счетоводство, статистика… Като човек, който досега все хуманитарни дисциплини е изучавал, математиката ми се стори ужасна в началото, но ми помогнаха. Видях, че не е чак толкова непреодолимо препятствия, и… готово. Взех си изпита“, казва Димана.

Бъдещето за нея не е така подредено, както е в представите на Яница. Но и Димана знае, че иска да учи магистратура, но каква и къде – още не е мислила. С тази специалност обаче след това Димана ще може да си намери работа във всяка сфера на бизнеса. Ако е в България, още по-добре, но и това е бъдеще, за което момичето още не мисли.

„Ние трите постоянно си говорим във Фейсбук, нищо че сме се разделили. Говорим си за България и България ни липсва. И тази носталгия се усеща не само защото семействата ни са тук, а и заради храната. Удивително е сигурно това, което казвам, обаче, като влезеш в магазина и излезеш с една чанта зеленчуци, които имат вкус на пластмаса, ти се доплаква“, почти в един глас признават Яница и Димана, докато в компанията им не връхлита и Милка, току-що приключила работа.

Госпожица Люцова е най-голямата изненада в тази велика тройка, защото именно тя е била най-сигурна, че след 12 клас ще напусне България. Така са я съветвали родителите й и дълго време за това са настоявали. Тя обаче е останала в България и не съжалява за това. „Аз може би щях да замина за Германия, каквито бяха плановете, но просто ме препъна куриерската фирма, която трябваше да ми изпрати документите. Обещаваха, че това ще стане за 24 часа, те станаха 36 часа и на практика това предреши всичко за мен. Германия, както и Димана каза, е стриктна държава и това забавяне от половин ден аз нямаше как да го преодолея. Не ми приеха документите и се записах във Великотърновския университет. А сега се отписах и вече съм студентка в Софийския университет“, на един дъх разказва историята си Милка.

Тя искала много да учи психология в Германия. Там това е престижна и сериозна специалност и за 200 места кандидатстват 3000 човека. Но когато съдбата се намесила, Милка записала политология във ВТУ. Най-близката й преподавателка – Мария Джамбазова, която запалила момичетата по България, но и по света с часовете си в Клуба за ООН, обявила, че Милка е следващият министър-председател на България и се зарадвала на избора й. Момичето обаче отново изненадало всички, решавайки рязко да смени и специалността, и града. „Е, като ще започвам отначало, нека е на чисто. В Софийския университет записах социология, не че политологията не ми хареса. Но като ще е начало, да е начало“, казва Милка и признава, че когато излязла вече записана от Философския факултет на Софийския университет, се почувствала истински свободна и щастлива. „Защото това е моят избор. Само моят. Желанието ми да уча в чужбина беше провокирано от очакванията, които имаха от мен родителите ми. Просто много хора ми набиваха фалшивото чувство, че трябва да уча в чужбина. Това не беше сякаш моята мечта. Не че не ми харесва там. Не че няма да се справя, но щях да отида там, за да съм в чужбина, а не защото много го искам аз. Сега вече се чувствам удовлетворена и съм благодарна на себе си“, признава момичето.

После трите си спомнят как, когато за първи път прекрачили прага на Езикова гимназия, учителите все ги питали къде искат да учат след 12 клас. Тогава от 26 деца 25 казали, че искат да учат в чужбина. Пет години по-късно силите били разделени точно 50 на 50. Половината от тийнейджърите съзнателно избрали да останат в България, макар и да се пръснали в София, Варна, Плевен…

„Изобщо не се чувствам по-неуспяла от тези, които учат навън. Най-добрите ми приятелки заминаха и чувството, което ме преследва, е, че те са далеч географски, но само това. Обичам ги, радвам се за тях, но се радвам и за себе си. Избрах България. И това си е мой избор. Мой – това е най-важното“, категорична е Милка.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *