Празниците на Самоводската чаршия четири дни забавляваха хиляди търновци и гости на града
РЪЧНО ИЗРАБОТЕНА КЕРАМИКА, СВЕЩИ, БИЖУТА, АКСЕСОАРИ, ИГРАЧКИ, КОЖЕНИ, БУТИКОВИ И ИНТЕРИОРНИ ИЗДЕЛИЯ, ПЛЪСТИ, ИКОНИ ОТ МЪНИСТА, албуми за родословия и спомени, картини, различни видове мед, сладка, сиропи, сапуни, натурална козметика… пълниха в продължение на четири дни Самоводската чаршия във Велико Търново.
Повече от 60 творци и занаятчии дойдоха тази година, за да се включат в традиционната вече „Нощ на Самоводската чаршия и Фестивал на занаятите”. Хиляди търновци и гости на града се стичаха при занаятчиите и да се снимат с пъстрите чадъри, украсили атрактивната улица. Туристите опитаха продукти и храни с екопроизход, деца и възрастни имаха възможност сами да си източат листи за юфка и сами да си направят сапуни и да вкусят печени на мангал кестени. Почти до полунощ в празничните дни останаха отворени и работилниците по чаршията, в които майсторите демонстрираха съхранените от тях старинни технологии и даваха уроци на най-смелите.
Щандът на Мария Спасова, пълен с текстилни кукли и декорации за интериора, е един от първите, които привличаха гостите на Самоводската чаршия. Изключително красиви и атрактивни, произведенията на майсторката създават усещането за уют. „С такава идея ги правя. Може би защото са от мека материя, затова са наистина толкова уютни. Всичко по тях е сътворено от ръцете и фантазията ми“, казва Мария и признава, че сама се е учила на това изкуство. Взима кройките си от интернет, но никога не ги пресъздава едно към едно. Винаги променя кройката, за да направи куклата такава, каквато я вижда самата тя със сърцето си.
Малко по-встрани по улицата са подредили своя щанд Радост и Александър Кръстеви от Плевен. Те идват в старата българска столица за първи път и може би заради това техните ръчно изработени спомени заветници привличат толкова много внимание. Те предлагат албуми, книги и родословия, в които всеки може да впише своето минало, за да разбере по-добре настоящето си.
„Тръгнахме от себе си, както най-често се случва. Искахме да разберем откъде произхождаме и започнахме да търсим. Така, докато вървяхме назад към своето родословие, Радост създаде тези дневници и албуми“, разказва Александър и признава, че цялото това дирене на предците назад във времето се оказало важно не само за тях двамата, но и за детето им, както и за близките им, които се зарадвали, че са попитани и почетени. „Те се зарадваха много, когато започнахме да разпитваме как са живели, какво са обичали да правят, защо са го правили. И така, малко по малко успяхме да създадем и да визуализираме по един красив начин идеята си и я превърнахме в споменик заветник. Споменик, защото този, условно наречен, дневник събира спомените, и заветник, защото спомените са нашият завет към поколенията след нас. Човешката памет е кратка, написаното остава“, казва още Александър.
После се появили албуми, родословни дървета, които да онагледят и да помогнат на хората бързо и лесно да се свържат със своето минало, като го опишат и го видят с очите си. „Ние често повтаряме действията, болестите, житейските избори и грешки на нашите предци, затова е толкова важно да разберем как живеем сега. Само тогава можем да разберем корените си. За да дадем крила на децата си да отлетят, те трябва да имат корени, да има къде да се върнат един ден“, категоричен е Александър.
ЗА ПЪРВИ ПЪТ НА ФЕСТИВАЛА НА ЗАНАЯТИТЕ ИДВА И ДИАНА РАДАНОВА ОТ ВАРНА, КОЯТО привлича погледите на туристите и гостите на чаршията с бижута от стъкло. Тя разказва, че работи с две техники – фюзинг и ланд уърк, но резултатът и в двата случая е фантастичен. Първият й позволява да обработва стъклото в пещ, а с втория прави миниатюрни стъклени мъниста.
И докато варненката привлича с щанд, преливащ от стъклени бижута, малко по встрани от нея Мадлена Божилова – Амин и съпругът й Суджая Амин рисува с къна. И двамата са облечени в носиите на своите нации. Той носи индийски национален костюм, тя – кюстендилска сая на повече от 100 години. „Къната е вид растение, листата му се берат зелени, сушат се, стриват се на прах, смесват се с етерични масла и с тази паста се рисуват ръцете и краката. Това се прави ден преди сватбата, за да отиде булката на празника красива“, разказва Мадлена. След това обяснява, че самата тя също минала под венчило така изрисувана. „Ние се срещнахме в чужбина и направихме две сватбени тържества – едното в Индия според техните традиции, другото – у дома. Сега живеем в Своге. Той предимно рисува с къна, аз изработвам кюстендилска носия по стари техники отпреди 100 г. В България няма човек, който да се занимава с това, повечето носии сега са стилизирани“, разказва Мадлена. И след това показва старателно гайтаните, които се правят от истинско злато и сребро, огърлеча, бикмето, престилката на носията си. Обяснява как сама е успяла да разгадае техниката, защото спомен за нея няма вече дори и в музеите.
СИЛВИЯ СТОЯНОВА С АРТИСТИЧНОТО ИМЕ ЕЛФИРА СИНСЕРОС СЕ ПРЕВЪРНА В ЕДНА ОТ АТРАКЦИИТЕ НА ПРАЗНИЦИТЕ НА ЧАРШИЯТА ТАЗИ ГОДИНА. Елфира радва хлапетата и възрастните с шоу с кукли на конци. Тя сама изработва куклите си по технология, по която никой вече не работи. „Просто не ползвам дървени водачи, с каквито артистите задвижват марионетките, водя куклите си само с конци, което е в пъти по-сложно. Но когато започвах, ме домързя да изработя повдигачите и така на практика създадох нова технология съвсем случайно“, разказва 27-годишата актриса.
И докато Елфира обира овациите със своите уникални кукли, съвсем до нея шеф Радичев от Велико Търново майстори лютивка. „Тя е по-различна от лютеницата, защото, както казва името й, е люта. Има в нея зехтин, лук, чесън, магданоз, целина, пащърнак, чушки, от които има и люти, и домат. Това се изварява. Накрая се овкусява и се хапва“, обяснява шеф Радичев. След това казва, че за лютивката той и помощниците му са осигурили 100 кг чушки, по 10 кг люти чушки, моркови, лук, целина, 10 л зехтин. Всичко това ври в 230-литрова тенджера. В нея следващия ден майсторът направи и сладко със сливи, ябълки, праскови и домати.
С огнено шоу и много музика завършваха нощите на Самоводската чаршия и Фестивалът на занаятите. И тази година празниците бяха организирани от Общинска туристическа агенция „Царевград Търнов” и Община Велико Търново, с подкрепата на партньори от бизнеса.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
Сн. авторката
Празник, програма, безплатни посещения на „Царевец“ и „Св. 40 мъченици“… Хората ходиха и до „Трапезица“ и там, познайте какво… греда ! Защо е този цирк ? Не може ли един ден, на един празник и там да е безплатно посещението ? За последния четвъртък на месеца е ясно, но става въпрос за празника. Във музея със силиконовите фигури предполагам няма как да стане, там и в последните четвъртъци от месеца е платено. Не може ли ТОЗИ кмет и общински съвет един ден да оставят печалбарството малко по-настрана ?