49 кметове са управлявали Полски Тръмбеш за 134 години

  1. ЙОРДАН ИВАНОВ ИЗПЪЛНЯВА ДЛЪЖНОСТТА НА КМЕТА И ПОСЛЕ е действащ първенец до 30 април 1922 г. Иванов успява да наложи глоба от 86 лева на Велико Иванов, като се позовал на Закона за селските общини, според който при отсъствие от три и повече заседания на съвета се налагат глоби. Независимо от тази вражда кметът Иванов обаче показва дори юридическа вещина, отпуска от бюджета пари за купуване на хляб на бедни ученици, който се раздава по списък от главния учител. Тогава за пръв път се появява и фотограф в лицето на местния учител Георги Атанасов, който получил от общината една барака за ателие и срещу наем.
  2. ЙОРДАН ШИЛЕВ (30 АПРИЛ 1922 г. – 14 ЯНУАРИ 1923 г.). По негово време отваря врати работилницата на братя Остреви за ремонт на земеделски инвентар. Кметството наема помещение за аптека и назначава за аптекар Г. Сакакушев. Шилев привлича за учител по пеене руския емигрант Владимир Тронко, който създал струнен оркестър от 23 музиканти, от които 14 цигулари. Така с оркестъра и неговите концерти се слага начало на музикалното и културното дело в селото. Шилев също обаче е бил свален от поста от своя заместник заради побоища и уронване престижа на местната власт.
  3. ИВАН ИВАНОВ КОЦЕВ (ОТ ЯНУАРИ ДО ЮНИ 1923 г.). По негово време е довършен първият етаж на училището, което е започнато през 1915 г. От есента на 1923 г. децата в селото минали през входната врата на т. нар. „непълна гимназия”, или средното смесено училище. При този мандат на Коцев се пристъпило към организирането и работата на житната борса, чрез която се изкупувало централизирано произведеното зърно от този край. За съжаление, общинарите не са приели две много напредничави идеи на Коцев – за нова сграда на кметството и построяване на нови, леки постройки за занаятчиите, които да им се дават под наем.
  4. ВЕЛИКО К. ИВАНОВ (10 ЮНИ 1923 г. – 6 ЮЛИ 1924 г.). Той заел този пост в резултат на преврата от 9 юни 1923 г., когато е убит Александър Стамболийски. Правителството води битка с БЗНС и БКП и след Септемврийското въстание вървят екзекуции на водещи личности от двете партии. По време на втория си мандат Велико не разрешил в селото да отвори фабрика за тестени изделия, но пък през 1924 г. 39 заможни мъже направили Тръмбешката популярна банка.
  5. АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ (6 ЮЛИ 1924 г. – 1 НОЕМВРИ 1924 г.). ТОЙ БИЛ УЧИТЕЛ и комунист. По негово време 15 собственици на кръчми създават сдружение, продължава да се развива учебното дело. Георгиев иска от Търновския окръжен съвет да се разреши от бюджета да се дадат 5000 лева на трима учители. Спомогнал да се обединят началното училище и прогимназията и да се създаде основно училище. По негово време се изграждат и читалищната сграда, стълбище пред жп гарата, стимулирал младежките вечеринки. Но мандатът му приключва трагично, тъй като е арестуван като противник на режима.
  6. ЙОРДАН ШИЛЕВ (1 СЕПТЕМВРИ 1924 – ДЕКЕМВРИ 1925 г.). По това време доноси създавали грижи на кметската управа. Заради това Шилев извършил масови уволнения на писари, стражари, глашатаи, акушерката, лаборанта в аптеката и т.н. Имотите на селото пък са посочени в ревизионен акт, според който имало само 2200 дка общински ниви, нямало приходи от налози. През това управление се отпечатва и първият брой на „Тръмбешки стопански известия”, издание на Популярна банка – гара Тръмбеш. Учредено е колоездачно дружество „Странджа”.
  7. ИВАН КР. КАМБУРОВ УПРАВЛЯВА ВТОРИ МАНДАТ САМО 1 МЕСЕЦ. Според ревизионен акт от това време Камбуров наемал скъпи филми от „Одеон”, но нямало кой да ходи на кино и разходите се плащали от бюджета, като това довело вреди.
  8. ДИМИТЪР СИМЕОНОВ (ОТ НАЧАЛОТО ДО КРАЯ НА 1926 г.). В селото се появили различни издания, провокирани от прокламации на кабинета за свобода на словото. В печатница „Цанко Колев” кипял усилен труд за издаване на в. „Кооперативна пробуда” и брошура „Мисъл – изречение”. Другата печатница „Факел” пък имала дори своя книжарница.
  9. ЙОРДАН АВРАМОВ (1926-1928 г.). През неговия мандат се създава Лозарско дружество „Памид” и ученическо „Човещина”. Разраства се банковото дело, отваря врати Франко-българската банка, има и частни застрахователи, които към края на мандата на Аврамов вече са 6. В края на 1926 г. кметската управа извършила преброяване, което показало, че жителите са 2554. Пак в този период се открива и мелница „Гердап”.
  10. СТОЮ АНДРЕЙЧЕВ (1928-1930 г.). През 1929 г. настъпва световната икономическа криза, безработицата и гладът са жестоки. По негово време се въвежда 10-дневна трудова повинност и се работи по канала за водоснабдяване на селото. Селският печат добивал все по-големи размери, като излизали няколко вестника. Селото се електрифицира, д-р Лечев създава първата медицинска амбулатория.
  11. ИВАН КАРАБАШЕВ Е КМЕТ ОТ 15 МАЙ 1930 ДО 14 ОКТОМВРИ 1930 г. Тук-там има признаци на производствен живот – създава се леярна за чугун и бронз. В културно отношение се издават книги на местни автори, футболният отбор печели все повече почитатели. Мъжете започват да се обличат по европейски – с костюм, а жените все още ходят с народни носии.
  12. КЪНЧО Й. СТОЯНОВ (ОТ ОКТОМВРИ ДО НОЕМВРИ 1930 г.). За този месец и половина кметът разпорежда уличните лампи да се увеличат от 50 но 81. Кооперация „Светлина” ги доставя за своя сметка, а общината я освобождава от налог. Лампите светели до 23:30 ч. Кметството взема решение да се открие мирови съд от 15 общини, но по неясни причини това така и не се случва.
  13. ГЕОРГИ ГАНЕВ (1930 – 1932 г.). Направена е първата собствена вършачка на „Тихов и Витек”, в селото има манифестация, потушена от военни части, и има арести. По негово време са отпуснати 20 000 лева за дейността на църковния хор. Излиза книгата на Ал. Земни „Дом и кръчма” и още две книги на местни автори.
  14. ИВАН ЙОРДАНОВ (НЯКОЛКО МЕСЕЦА – ОТ 1932 ДО 1933 г.). Почти няма информация за дейността му и трудно може да се определи неговият принос. Появява се по това време животинският пазар – „сър пазар”, и по инициатива на кмета се организира ветеринарен контрол. Църковният хор се преобразува в Народен хор „Пейо Яворов”.
  15. ХРИСТО ДАСКАЛОВ (ОТ ЯНУАРИ ДО МАЙ 1933-1934 г.). Появяват се нови предприятия – Строителна столарска кооперация и Техническа работилница „Франц Щрос”. Стоян и Цанко Гъджулови създават втора работилница за вършачки. Гимназията е закрита от правителството, но турското училище с 40 деца продължава да функционира в къщата на Ахмед Онбашията. Селското училище получава името „Княгиня Мария Луиза” по случай нейното раждане.
  16. ХРИСТО МАДЖУНОВ (1934 – 1936 г.). През този мандат е завършено читалището и е доставена камбана за училището. Днес тя е отново в същата сграда, която е музей, а камбаната се казва „Княгиня”. Маджунов е въвел и строг обществен ред – крадците били оставяни на входа на общината и закичвани с откраднатото заедно с надпис „Аз съм крадец”. В средата на миналия век Маджунов е издирен от инициатори във Варна и е канен да се върне в П. Тръмбеш, има и награди за работата му като кмет.
  17. ДИМИТЪР ТОДОРОВ: 4 юли 1936 – 21 март 1937 г. Управлението на този кмет е белязано от закона за задължителното образование на селските общински съветници, задължителното гласуване на мъжете и правото на гласуване на жените, които са майки и имат законен брак. За съжаление, за този управник се откриват малко сведения в архивите. По негово време Лозарско дружество „Памид” прераства в Районна лозарска кооперация.
  18. ГЕОРГИ ИВАНОВ РАЙКОВ: 21 март 1937 – 2 април 1939 г. Той е от белочерковския род на Франгите и внук на свещеник. Кметува в Полски Тръмбеш два мандата, като в края по наказание е пратен в село Водица. След 9 септември 1944 г. е арестуван и убит в близката гора заедно с още десетина души по нареждане на комунистическата власт. Стартът на управлението му обаче е свързан със събитие – в П. Тръмбеш идва цар Борис, който гостува на приятеля си Георги Донев, но се среща и с народа.
  19. СИМЕОН МЛАДЕНОВ ДАНЕВ – от май до 9 септември 1944 г. Той е бил бирник в македонския град Радовиш. После е бил кмет в Севлиевско, а иначе е родом от Долна Липница. За него има данни, че е бил добър администратор. Сред събитията, свързани с управлението на този кмет, е музикалната вечер в Полски Тръмбеш на Дирекцията на митниците, която е евакуирана и настанена в селището в онова смутно време. Той е бил аполитичен, но превратът на 9 септември го сварва на работното му място. За да няма неприятности, Данев доброволно предава на народната власт пистолета, печатите и ключовете на кметството.
  20. Д-Р ЛЕЧО ИВАНОВ ЛЕЧЕВ: 9 септември 1944 г. – 2 ноември 1944 г. Той е завършил медицина в Италия и се е отличавал с висока обща култура. Лечев е проповядвал социално състрадание към болните и бил по убеждение комунист. Като лекар преглеждал бедните безплатно и дори на най-изпадналите купувал лекарства от джоба си. Още през 1929 г. създал първия медицински участъков пункт в Полски Тръмбеш, а през 1937 г. започнал да практикува професията си частно, като направил на първия етаж на къщата си лекарски кабинет, чакалня и лаборатория, а отделно имал и рентгенов апарат. Временното управление на кмета Лечев е прекратено с наредба закон на държавата от 2 ноември, която се е отнасяла за всички кметове в страната.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *