2343 четения

Петя Кирилова – съдбата да бъдеш очите на своето дете

Това са истории за герои. За хора, които имат куража да живеят и да се борят за щастието си въпреки бариерите, които трябва да преодоляват. За някои тези бариери са по рождение, за други са следствие, за трети са просто… лош късмет или стечение на обстоятелствата. Всъщност така изглежда само отстрани. Защото те приемат бариерите си като причина просто да отскочат малко по-високо или да се наведат, да се поклонят на препятствието и да продължат напред.
Ако познавате такива хора, а съм сигурна, че познавате, пишете ни, за да разкажем и за техния кураж да превръщат най-голямата си болка във вдъхновение.

ЗАРАДИ НЕВИЖДАЩИТЕ СИ ОЧИ КРИСТИАНА КИРИЛОВА ЖИВЕЕ В АБСТРАКТЕН СВЯТ И ОПОЗНАВА ВСИЧКО ПОКРАЙ СЕБЕ СИ, като запомня аромати и звуци и докосва предмети, повърхности, материи, хора… Много често вижда през очите на майка си, която се опитва да й обяснява света с думи. Колко усилие коства всичко това, само те си знаят. Свикнали са да са винаги заедно, защото съдбата на Петя Кирилова е да бъде очите на своето дете. Тя придружава талантливата си дъщеря на училище, води я на уроци по пеене, извежда я на сцената, посреща я след аплодисментите и прави всичко възможно Криси да расте със самочувствие и радост и да не се отказва да мечтае. А Криси мечтае смело и вярва, че някой ден ще се качи на сцената, за да направи концерта на своите сънища – с оркестър, може би и с балет, но със сигурност пред многохилядна публика.

Кристиана Кирилова е осмокласничка в СУ „Емилиян Станев“, където учи от първи клас в музикалната паралелка. Тя е едно от децата, с които гимназията истински се гордее. И с право, защото само през последната една година Криси успя да спечели няколко пъти Гранпри в престижни международни музикални конкурси.

„Аз пея, откакто съм бебе. Мама ми е казвала, че съм започнала да пея, преди още да се науча да говоря. Но знам и това, че баба ми е била певица, дядо ми е свирил на акордеон“, разказва Кристиана. „Когато разбрахме, че Криси не вижда, се чудех с какви играчки да я забавлявам. И намерих смисъл в музикалните играчки. За да им обръща внимание, те трябваше да издават звуци, така че всичките й играчки пееха. И тя така порасна. Беше на две години, когато свиреше с един пръст на детското си пиано „Мила моя мамо“, при това без някой да я е учил на това“, включва се в разговора и Петя, която трудно успява да удържи сълзите си, когато се връща назад във времето, когато е гушкала много силно дъщеря си, за да може тя да се усети обичана.

ТРИ МЕСЕЦА СЛЕД ИЗПИСВАНЕТО НА КРИСИ ЗАПОЧНАЛ ДЪЛГИЯТ ПЪТ ПРЕЗ ТЪМНОТО И ЗА НЕЯ, И ЗА РОДИТЕЛИТЕ Й. Криси се родила в седмия месец и трябвало да остане в кувьоз. Предозирането на кислород в кувьоза довело до отлепване и разкъсване на ретината, за което медицинският термин е ретинопатия. При Криси тя е пета степен. Необратимо е, освен ако медицината не напредне наистина много, че някоя следваща операция да гарантира възвръщане на зрението, поне в някаква степен. Докато чакат това да се случи, родителите на момиченцето са замразили стволови клетки от второто си дете.

„Изписаха я напълно здрава и ние три месеца нямахме представа какво се случва. Но аз започнах да се притеснявам, че тя не следи с поглед предметите, не реагираше и на силната слънчева светлина, когато я извеждах с количката навън. Тръгнах по лекари. Те започнаха да ме уверяват, че нищо няма, че прекалено много се впрягам, че е малка… Но аз не можех да чакам и на 15 септември, никога няма да забравя тази дата, я заведох на офталмолог. Лекарката само я погледна и каза: „Защо ми водите това дете, то не вижда“. Но въпреки това й сложи капки и й направи преглед“, разказва Петя. След това допълва, че заради цялото това чакане те са пропуснали момента за криотерапията. Това е манипулацията, при която се прави опит да се залепи ретината. Прави се веднага след извеждането на бебето от кувьоза и няма 100% гаранция, но поне е шанс.

„Никога няма да спра да мисля за този шанс. Напълно съзнавам, че манипулацията може да е абсолютно безрезултатна, но този шанс…, той не ми излиза от ума. Първите две години мислех само в коя част на света да я заведа, за да й върна очите. Стоях пред компютъра часове наред, четях, търсих чудо. Разпитвах други родители със същия проблем, лутах се и плачех почти нонстоп. Мислехме дори да съдим лекарите, но ни казаха в прав текст, че ни трябва становище от лекарска комисия, че това е лекарска грешка, и че никога няма да получим такова становище. Един лекар в София след поредната консултация хвана съпруга ми за рамото и каза: „Брат, лекарите в Търново… Но сега е ваш ред, вие направете това, което е добро за нея“. Мисля, че това беше повратният момент, след който просто се предадох и пренасочих енергията си към Криси“, разказва през сълзи Петя и признава, че такава новина никога не се приема. Няма значение колко време минава. Въпросът „Защо на мен“ е като забито трънче в сърцето и от време на време страшно боли.

„Трудно ми е сама да избирам дрехите си, не мога сама да уча, нямам книги, които да чета. Не мога да се движа в училище без мама до мен. И си имам още една мечта, освен тази да стана известна певица, за която малко ме е страх да говоря. Тя пак е свързана със сцената. Искам да бъда актриса“, тихо признава Криси, когато става дума за ограниченията, с които тя живее всеки ден. После допълва, че напоследък все по-често се явява на музикални конкурси, в които има и театрален състезателен жанр, и винаги печели първо място с удивителното си умение да рецитира.

За да преодолява Криси всички тези ограничения, Петя започнала да разказва света на своята дъщеря. И Криси разпознава цвета на дрехите си, макар никога да не е виждала цветовете. Казва, че червеното е силен цвят, разказва, че има клин на звездички, които тя напипва. Когато някой от съучениците й кихне, казва „Наздраве“ и назовава детето по име.

С уроците е по-трудно, защото малко са предметите, за които има учебници на брайл. И освен че са малко, те са стари и на практика са неизползваеми. Затова Петя чете уроците, а Криси помни. Когато уроците са трудни, момиченцето записва майка си на брайлова машина или на телефона и след това се справя сама. „Изобщо това с книгите на брайл е огромен проблем, защото такива почти няма. А тези, които са преведени на тази азбука, са тухли. „Под игото“ например, преведено на брайл, е 10 тома“, допълва Петя. Криси обаче не ходи на училище неподготвена и без домашни. Пише ги на брайловата си машина, която всеки ден е с нея на училище. Всеки ден на училище е и Петя, която носи тежката машина и във всяко междучасие е до дъщеря си, за да й помага при решаването и на най-простичките въпроси и нужди.

За съжаление, Криси не може да участва в олимпиади, макар да иска да се пробва на олимпиадата по български език. А тя е много добра по този предмет и въпреки всички ограничения е научила чудесно всички правила на граматиката ни. Но самите олимпиади не са пригодени за незрящи деца.

ЧЕ МУЗИКАТА ЩЕ БЪДЕ СЪДБАТА НА КРИСИ, СТАНАЛО ЯСНО ОЩЕ В ДЕТСКАТА ГРАДИНА. Един ден звъннали на майка й и я помолили да отиде на среща с учителя по музика, който казал, че детето има уникална дарба. „Обясни ми, че докато свирил на акордеон, за да пеят хлапетата, Криси се приближила към него и го помолила да разпъва акордеона, защото тя не може. И с две-три пръстчета изсвирила „Милион алени рози“. Когато стана в първи клас, я записахме в музикалната паралелка с пиано. А на уроци по пеене ходи от втори клас“, казва Петя.

Днес Криси печели отличия почти на всеки конкурс, на който се яви. Обикновено медалите са златни. Дължи го на вокалния си педагог Десислава Станкова, която работи в Търговище, и за да пее с нея, Криси пътува всяка седмица до там. Тук свири на пиано при Десислава Братоева, свири още на синтезатор, сама се учи на акордеон и китара, а напоследък е влюбена и в хармониката. Познава нотите и това е благодарение на Петя Панова, с която Криси работи в Ресурсния център. Петя Панова научила Криси да чете и брайловите ноти, макар това да не й влиза в задълженията.

ЗА ГОЛЯМАТА СЦЕНА НА ЕВРОВИЗИЯ МЕЧТАЕ КРИСТИАНА, която пее чудесно на английски, френски, испански, български и японски език. Това е мечтата и на майка й, която признава, че иска да види дъщеря си щастлива, самостоятелна и удовлетворена от това, с което се занимава. И не спира да се надява на чудо.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!