Търновец е един от 17-те арбористи в България – професия, включена в топ 3 на най-опасните в света

Мартин Митов е обезопасявал 37-метрова топола

 

Там, където специализирана техника, стълби и всякакви други съоръжения не достигат за обезопасяване на високи дървета и подкастряне на опасни клони, действа единственият търновец арборист Мартин Митов. Той е сред 17-те българи, които са лицензирани да практикуват тази нова за страната ни професия, която в чужбина датира от 50 години. Работата на арбористите попада в няколко световни класации за най-опасна професия, където заема второто място. Това обаче изобщо не е смущаващо за болярина, който обича адреналина и се наслаждава на височините.

Мартин Митов е на 30 години, завършил е паралелка „Парково строителство“ в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“ в старата столица.

„Когато учех, не съм си мислел, че един ден ще се занимавам с нещо подобно. След като се дипломирах, започнах да помагам на един алпинист и вече 10 години практикувам алпинизъм. Съдбата ме среща и с друг мой приятел – англичанин, който е професионален арборист, и от него се запалих, тъй като тази работа съчетава част от спецификата и на алпинизма. Завърших курс в София, организиран от Асоциацията на арбористите в България, и така от една година съм лицензиран“, сподели Мартин.

Обучението включвало теория и практика, като от ключово значение било овладяването на 20 основни възела, чрез които се работи във височините. Курсът включвал усвояването на знания за спасяване на човек от дърво.

„Всичко може да се случи – някой да се заклещи между клоните, да му прилошее, да се пореже с моторен трион . Няма кой да помогне на такава височина освен арборист. Четох наскоро за мъж от нашия край, който прерязал бедрена артерия с моторен трион, докато режел дърва. Представете си, ако това се беше случило на десетки метри височина. Как щяха да го свалят, за да му помогнат лекарите?“, размишлява Мартин.

Търновецът обясни, че работи в екип с приятеля си англичанин – арборист, заселил се в старата столица преди няколко години.

„Съветвам клиентите растението да се оформи, да се обезопаси, като се подкастри, където е необходимо. Избира се най-високата точка на дървото, на нея се връзваме с въжета и това позволява да правим обиколка на цялата корона и да подкастрим, където е нужно. Инвентарът ни са въжета, устройства за спускане, изкачване и осигуряване и разбира се, моторен трион“, сподели той.

Най-голямо предизвикателство за него била 37-метрова топола, за която с колегата му били наети. Работата по това дърво им отнела един ден и била изпълнена с много трудности и рискове.

Гордост за него е и реализираният преди няколко дни ангажимент по подкастряне на бързорастящи диви дървесни видове по крепостните стени на Царевец. Работил по 10 растения, а негова помощничка била приятелката му, която също проявява интерес към професията. След намесата му най-посещаваният туристически обект у нас придобил отново характерния си облик.

„Нивото, на което съм обучен, все още не ми дава право да лекувам дърветата. Сега уча за болестите по тях, за да взема и такъв сертификат. Лекуването е изключително трудна задача. За съжаление, в България това не се търси. Моят колега англичанин има нужния сертификат за лечение на дървета и когато предложим на някой клиент да противодействаме на заболяванията на растенията, категорично отказва. Местните дървета страдат предимно от гъби, но не всяка е опасна, макар че повечето вредят“, обобщи Мартин.

По думите му, в България арбористите са 17 души и тази бройка несъмнено е крайно недостатъчна, за да се решат проблемите с дърветата на цялата територия на страната.

„В Англия практикуват над 10 000 арбористи и всяка година има поне 1 загинал вследствие на травма или падане“, разказва Мартин.

 

30-годишният мъж изрази недоволството си от факта, че днес предимно се премахват дървета, а на тяхно място не се засаждат нови. Обяснява си това с мисленето на хората, че растенията ще пораснат чак след 20 години и не могат да видят ефекта от засаждането веднага.

„В тийнейджърските си години не обръщах толкова внимание на дърветата и природната среда. Сега обаче осъзнах, че от нас зависи в какъв свят ще живеем ние и децата ни. Не бива да си затваряме очите за проблема със замърсяването и глобалното затопляне. Залесяването е ключово – дърветата не само пазят сянка, но и редуцират температурата. Засаждал съм дървета и ще продължавам да го правя. Надявам се, че повече хора ще се замислят и ще последват примера ми“, коментира арбористът.

Споделя, че с приятелката му мечтаят да си купят къща на село и да имат голям двор с дървета и зеленина. Търновецът работи и в индустриалния алпинизъм, но дърветата са голямата му страст.

Любима негова мисъл е „Най-доброто време за засаждане на дърво е било преди 20 години. Второто най-добро време е… сега!”

Галина ГЕОРГИЕВА