Защо пазарът на труда у нас е сбъркан? В Турция има 70 на сто среднисти, у нас съотношението е обратното, в полза на висшистите

Великотърновският университет бе домакин на лекция от цикъла „MASTЕRCLASS WORK 4.0“. В нея участваха ректорът на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“проф. Христо Бонджолов, д-р Пламен Димитров – президент на КНСБ, Карина Ангелиева – заместник-министър на образованието и науката, Зорница Русинова – заместник-министър на труда и социалната политика, преподаватели и студенти.

Целта на форума бе да бъдат обсъдени предизвикателствата, които поставя дигитализацията пред пазара на труда. Цели професии изчезват и се появяват нови, а в същото време всички млади хора преживяват прехода от студентската скамейка до работното си място. Този преход може да бъде фатален на фона на бързо променящите се технологии, които са напът да изместят човека в някои сфери на пазара на труда. Това бяха само част от темите, обсъдени по време на лекцията.

Срещата в препълнената 321 аудитория на ректората на Великотърновския университет завърши с оживена дискусия, както и с обещания за нова лекция от цикъла „MASTЕRCLASS WORK 4.0“.

 

ВИЗИЯТА НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ ЗА БЪДЕЩЕТО И КАКВА Е РОЛЯТА НА УНИВЕРСИЕТИТЕ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ПАЗАРА НА ТРУДА, ИЛИ КАКВО ПРАВИ ВИСШЕТО УЧИЛИЩЕ ЗА ДА СЕ РЕАЛИЗАРАТ ЗАВЪРШВАЩИТЕ, БЕ ЕДНА ОТ ВОДЕЩИТЕ ТЕМИ.

Според проучване на образователното министерство, твърде много негативизъм се е натрупал в обществото и тонът между всички институции е сбъркан – „загубен в превода“. Университетите не са отворени, липсва прозрачност до такава степен, че самият бизнес, родител или гражданин не може да види какво се случва в самия вуз, дори и то да е добро. А трябва да се знае – дали една специалност е добра, или не. „Имаше проучване миналата година  когато се представи рейтинговата система. Днес сме във ВТУ и по отношение на специалност „История“ се оказаха едни от най-добре реализираните професионалисти на пазара на труда, тъй като в днешно време професиите са динамични, анализите показват, че човек си сменя професията по няколко пъти. Моите родители са били по 20 години на едно и също място, аз лично съм сменила пет работни места. Това е напълно нормално“, изтъкна зам.-министърът на образованието Карина Ангелиева.

 

СПОРЕД ЗАМ.-МИНИСТЪРА НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ЗОРНИЦА РУСИНОВА

 

ТЕМАТА ЗА НЕПРЕКЪСНАТО ПРОМЕНЯЩИЯ СЕ ПАЗАР НА ТРУДА Е ВЪВ ФОКУСА НА МИНИСТЕРСТВОТО ОТ ДОСТА ВРЕМЕ. Предизвикателствата са сериозни и дискусиите, които организираме със синдикатите и МОН, са навременни преди следващия програмен период. 40 на сто от работодателите в Европа изпитват затруднения да намират кадри, това е предизвикателство не само в България. Тук на практика почти няма работодател, който да не изпитва глад за кадри – добре подготвени хора.

Всичко се решава с развитието на образованието – средно, основно и висше. Това е нужно, за да има подготвени хора не само за новите професии, но и хора с гъвкави умения и квалификации, които да могат бързо да се адаптират от едно на друго работно място. Темата за дигитализацията в сферата на пазара на труда има доста измерения. Първо, заради променящите се високи технологии виждаме преструктуриране на цели сектори в икономиката от гледна точка на нуждата от работна сила. От друга страна, почти няма работно място, което да няма нужда от някакви цифрови умения или поне основни познания. И друг аспект е дигитализацията в публичния сектор и предоставянето на услуги. Скоро ще започнем да говорим, че хората, които нямат цифрови и дигитални умения, ще бъдат част от маргинализираните групи. След две години данъчни декларации няма да се подават по друг, освен по електронен път, както и много други публични услуги. Във фокуса на нашите приоритети е да започнем мащабни програми за обучения в тази насока. Сега преговаряме с ЕК голяма част от средствата от новия програмен период от Европейски социален фонд да бъдат насочени към такъв тип програми за обучения и очакванията са, че МТСП ще може да договори 4 млрд. лв. и една значителна програма на стойност поне 500 млн. лв. да бъде насочена към мащабни дигитални обучения.

 

ПЛАМЕН ДИМИТРОВ – ПРЕЗИДЕНТ НА КНСБ, ОБЯВИ, ЧЕ В СЪСЕДНА ТУРЦИЯ СРЕДНИСТИТЕ СА 70 НА СТО, У НАС – ОБРАТНОТО, В ПОЛЗА НА ВИСШИСТИТЕ

 

Благодаря на министрите на образованието и социалния министър и заместниците, че от няколко месеца продължаваме тази инициатива за мастъркласове за бъдещето на висшето образование и пазара на труда в дигиталната ера, заяви на свой ред шефът на най-големия синдикат у нас. На тези срещи се опитваме не само да представим европейски тенденции, но и да слезем на земята в България. Нашите очаквания заедно с бизнеса са в следващите пет години да заработи национална програма за базови дигитални умения на всички работещи българи, които са 3 100 000 души. За това по наши изчисления ще са необходими поне 1 млрд. евро. Ако искаме България да има шанс и да не е на последно място по този индекс и да сме конкурентоспособни на европейско ниво. Не знам дали „Фолксваген“ отива в Турция заради нещо лично, но съм убеден, че не е заради образованието, каза още шефът на конфедерацията. Според него в Турция не повече от 30 на сто от работещите имат висше образование. В България висшистите са над 70%. Т.е. – ние имаме образование, нямаме умения, особено в сферата на новите дигитални технологии. За целта и бизнесът трябва ясно да формулира какви трансформации се очертават в тази насока.

В момента придобиването на умения в IT сектора в голяма степен не са застъпени във висшето образование. Масата от работещите в този сектор, които получават четирицифрени заплати, и то с 3-4-5 отпред, не са завършили висше образование, а имат други форми на обучение. С общите усилия на министерствата и на правителството успяхме да увеличим сериозно заплатите в средното образование. От 1 януари догодина стартовата заплата на нов кадър в средното образование, който излиза от училището, ще е 1100 лева, а ако отиде в университета, на преподавателя му ще е много по-ниска. Този дисбаланс трябва да бъде решен. Но най-важно е да се инвестира в дигиталното обучение, което е и ключово за различни сектори на икономиката и производството. Ако не направим това, България няма шанс нито да е конкурентоспособна навън, нито да си върне хората, каза в заключение той.

Стилян НАЙДЕНОВ

Снимка авторът

 

 

2 коментара за “Защо пазарът на труда у нас е сбъркан? В Турция има 70 на сто среднисти, у нас съотношението е обратното, в полза на висшистите

  • 03.10.2019 в 14:30
    Permalink

    Двама бивши комсомолски секретари. И никакви синдикати във ВТУ. Бутафорна синдикална активност в Университета и в Държавата.

    Отговор
  • 03.10.2019 в 20:12
    Permalink

    Ами защо – прави са за съотношението, но за разлика от Турция тук е по-важно да се уреди работа на знайни и незнайни доценти и доцентчета и всякакви измислени филиали на университети. Куцо и сакато с “висше”. После не можеш да различиш кой има образование и кой няма – по документи почти всеки е висшист. А по акъл процентът на умните е константа. Важното е всички да изгубят 4-5г в учене и да има “работа” за преподаватели и докторанти.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *