Търновка стана майстор на любимия чийзкейк на Юлий Цезар и на торти по средновековни рецепти

Някои от сладкишите на Мария Керчева са от менюто на крале, президенти и премиери

 

ТОРТИ ПО СРЕДНОВЕКОВНИ РЕЦЕПТИ МАЙСТОРИ МАРИЯ КЕРЧЕВА, КАТО ГИ ПРЕВРЪЩА В ИСТИНСКИ СЪВРЕМЕННИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ИЗКУСТВОТО. Признава, че мечтае някой ден целият град да опита от нейните сладкиши, защото някои от тях са правени по любими рецепти на крале, президенти, премиери и… на Юлий Цезар.

„Съвременният чийзкейк е бил най-вкусното нещо на света за Юлий Цезар. А всъщност това е нещо, което се прави с остатъци от хляб. Това представлява блатът на чийзкейка, чийто първообраз са били бисквитки със сирене. Тяхната история започва от Първите олимпийски игри в Гърция. Въпросните бисквитки са ги давали на състезателите за сила и издръжливост“, разказва Мария.

В правенето на чийзкейк Мария вече е спец. Тя се справя чудесно и с тортата на средновековните крале „Галет“, изключителна е, когато реши да направи тортата „Естерхази”, която минава за бижу в сладкарството. И е бижу, защото някога са я предлагали само на министри и премиери в Австро-Унгария. Но вярна на себе си, Мария е променила някои от съставките, олекотила е тежкия маслен крем, добавила е портокалови корички, които са направили вкуса още по-ефирен.

От няколко години Мария е зарязала всички опити да намери най-подходящата за себе си професия и се е захванала да майстори торти. Започнала да ходи на курсове, за да овладее сладкарското изкуство, да научи повече за вкусовете, за смесването им, за уханията и за модата в тортите. А мода има и тя се променя по-бързо дори и от модата в дрехите.

„Интернетът дава такива възможности, че е почти като да преживееш маратон. Появиха се сайтове за каквото се сетиш, всеки експериментира, добавя в рецептите по нещо от себе си, маха това, което не му харесва, и на практика се получава почти нова на вкус торта. И аз така правя. Почти никога не изпълнявам рецептата, както ми е дадена в оригинал. Дори само да добавя няколко капки амарето или пък да фламбирам прасковите, вместо да ги сложа сурови, това променя вкуса на тортата“, казва Мария и признава, че няма нищо против да сътвори напълно нова рецепта, но това вече би било равно на олимпийски рекорд.

„Това могат да го направят тези, дето се занимават с молекулярна кухня и разбират от химия. Аз съм завършила история и география във Великотърновския университет и съм магистър по финанси. Да ме питаш защо ги учих тези финанси, като никак не ми беше интересно, не мога да ти отговоря. Но след години лутане в разни професии, офиси, заведения за бързо и по-бавно хранене, магазини за хранителни стоки, реших да спра да правя това, което не ми носи удоволствие и удовлетворение, и да започна да се занимавам с торти“, признава Мария.

Тя е търсила щастието си дори и извън България. За определено време била в САЩ, но се върнала, защото любовта на живота й Емилиан не успял да получи зелена карта, а тя не искала да живее без него. После заедно поживели в Гърция и в Лондон и заедно се прибрали във Велико Търново. Тук Мария останала дълго време без работа, после се появили малката Ида и още по-малкият Камен и тя започнала все по-често да се навърта край печката.

„В началото нямах даже миксер. Нямах пари да си купя. Затова ровех в интернет и търсех рецепти, за които миксер не ми трябва. Нали си представяш колко сложно е това, защото сме в 21 век. Днес всичко се прави с машини, пък аз търся рецепти, в които да точа, да меся, да бъркам на ръка. Луда работа. Тези рецепти, в които все пак не можех без миксер, ги складирах в архив с идеята, че ще им дойде времето“, разказва Мария. Междувременно тя се прочула сред приятелите си с едно руло, което нарекла „Наслада“. До ден-днешен Мария дава имена на всяко нещо, което сътвори, та това руло „Наслада“ направо я изстреляло във висините в очите на близките й приятели. Тя записала рецептата, защото и него не изпълнила на 100% според оригиналните изисквания.

Така, докато ровила в интернет, попаднала на стара рецепта за еклерова торта, за която миксер не й бил нужен. Точила корите за блата, както са го правили бабите ни. „Това е най-вкусната торта, която съм правила. И много издръжлива се оказа. И няма как да е различно, защото някога не са имали хладилници и е трябвало да правят така сладкишите, че да издържат и да не се развалят. Затова преди години у нас беше много популярна тортата „Добуш“, казва още Мария, докато разрязва шоколадовата си торта „Есен“ и десерта „Галет“.

Казва, че тортата нарекла „Есен“, защото прилича на есенно дърво, а тази илюзия идва от нарязаните смокини и от малините и най-вече от портокаловото тюли. Това е нещо като чипс, прави се от портокалов сок и масло и е тънко, прозрачно и много прилича на накъсано от вятъра есенно листо. Тортата е без глутен, защото е направена от царевично нишесте и крем „Англез”, който се майстори без брашно. Въобще в тази торта, както и във всеки десерт, роден от сърцето и фантазията на Мария, няма полуготови продукти, няма нищо на прах. Защото самата Мария не обича полуготовите неща и казва, че може безпогрешно да познае какво има в сладкиша, който опитва.

След като задобряла като шеф Мария и понатрупала рецепти и експерименти, тя започнала да приема поръчки от приятели. Започнала да прави торти и сладкиши за всякакви празници и постепенно сладкарството станало за нея хоби. Така се появил и блогът й Mishel`s bakery, където Мария споделяла рецептите, казвала какви промени и подобрения е направила, обяснявала процеса си на работа, давала точните съставки и накрая качвала снимка на готовата си торта.

„Сега малко съм поизоставила блога, защото тръгнах на курсове, а те отнемат много време и енергия. Ходих на курс за шоколада, после на курс за италиански десерти, защото аз съм голям почитател на италианската кухня“, обяснява Мария и признава, че истинският шеф си личи в простите десерти. Със сложна рецепта можеш да омаеш всекиго, защото в нея се смесват вкусове и съставки, но когато предложиш един най-обикновен крем карамел например, в него именно показваш колко си добър.

ЗА ДА ПРОВЕРИ ТЕОРИЯТА СИ, МАРИЯ НЕОТДАВНА ВЛЯЗЛА В ЗАВЕДЕНИЕТО НА ШЕФ АНДРЕЙ ТОКЕВ ВЪВ ВАРНА и си поръчала възможно най-простия десерт – крем „Каталана”. „Ооо, беше вълшебен. Наистина в това е майсторството – да направиш простичките неща. Те са голяма изненада, защото никой не очаква да получи вълшебство от най-обикновен крем, обаче, опиташ ли го, все едно се пренасяш другаде“, споделя Мария.

Да има своя сладкарничка – малка, уютна и ухаеща на сгорещено масло, бадеми и плодове – това е мечтата на Мария. Тя вече знае дори мястото, където иска да се намира тази сладкарница, на колко етажа ще бъде, какви цветя ще украсяват прозорците. И това, първото, което ще вижда всеки, прекрачил прага на сладкарницата, ще бъде любимата картина на Мария. А тя е на Ван Гог и се нарича „Льо кафе“.

До откриването на сладкарницата остават няколко месеца, обявява Мария, през които тя е решила да завърши курсовете в една кулинарна академия. Там да научи основата и да разбере последните модни тенденции в сладкарството. „Една от модите сега са т.нар. рустик торти, или голи торти. Да виждаш какво има в тях, да виждаш какво ядеш, затова блатовете остават не докрай покрити с крем. Тези торти сега са сватбарският хит. Никой вече не иска торта на няколко етажа и да завършва с двама захаросани младоженци. Искат голи торти и идеята е – виж ме, виждам те такъв, какъвто си, и аз съм, какъвто съм, и нямам проблем с това“, разказва Мария.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *