4 женски комплекса, създадени в детството

Работим с всички сили, печелим, ръководим, вземаме важни решения, постигаме върхове, но… във всеки момент можем да се провалим заради детските си комплекси. Вижте кои са най-опасните:

Не съм красива

„Винаги са ми казвали: „Сестра ти е красива, на нея ще ѝ е лесно в живота, а ти си… умна, така че и ти ще си добре. Дълго ненавиждах лицето си, но мисля, че се справих с тази автоненавист, когато постъпих в института“, казва 35-годишната Лена.

Ирина, майка на две деца, споделя: „Баща ми имаше проста тактика на възпитание – все ми повтаряше, че съм неумела, ненужна, несправяща се. Когато пораснах, го попитах защо постоянно ми говори така, а той просто ме разби с отговора си: „За да ми докажеш обратното и да не си вириш носа“.

„Всяка оценка, независимо по какъв повод е изречена, привлича вниманието на детето. Когато е малко, не мисли за своята външност или ум, но изведнъж очите му се отварят. Или още нещо много неприятно е да бъде сравнявано с някой друг. Случва се това, че малкото се фокусира върху факта: то не е плод на собствените си усилия“, обяснява психологът Жана Шопина.

Целият проблем е, че подобни оценки обикновено родителите дават във възраст, когато детето вярва безусловно на всичко, което те казват. То възприема за даденост казаното от мама, тате, баба, дядо, леля или възпитателката в детската градина, и го помни дълго. И колкото повече детето навлиза в света, толкова е по-силно доверието му към хората и толкова повече ще го потискат такива думи. Освен това, живеейки с чувството за собствената си „нехубавост“ и „нелюбимост“, човек не може да се развива пълноценно.

„При цялата си гъвкавост децата преди всичко се надяват да угодят на възрастните и вътрешно, неосъзнато, те още от раждането си искат да бъдат добри“, казва психологът.

Освен това, когато още не е влязло в пубертета, детето се нуждае преди всичко и най-вече от изрази на любов към него. Най-простият пример: когато детето попита: „Мамо, хубава ли съм?“, то всъщност очаква отговор на въпроса: „Обичаш ли ме?“

Вредни фрази, които да не изричате дори на шега:

– Не си красива, а миловидна;

– Ти, с твоите дебели прасци/дълъг нос/криви крака/изпъкнали ключици/къса шия… не бива да носиш тази дреха;

– Не се прави, че пееш, виеш като куче;

– Детето не е от нас/ не притежава фината структура на майка си/ красивата коса на татко си…

Правилни фрази

Когато даваме оценки, те трябва да изтъкват личния принос, например: “Какво си хубава днес, как красиво си си вързала опашката“, „Много добре си комбинирала тази блузка с този панталон“, „Когато се пързаляш, си толкова грациозна“… Идеята е да оцените нещо, което детето е постигнало със собствените си усилия.

Ако толкова ви се иска да обсъждате външността на момиченцето си с него, по-добре е да припишете някои характерни нейни белези с рода, например, ако то е пълничко, кажете му, че и вашата майка, и сестра ви са закръглени и това е семейна черта. Ако носът е гърбав, обяснете, че именно тази форма на носа се предава по наследство във фамилията ви и се гордеете с нея.

В този случай комплексът за малоценност няма да се появи и няма да поражда проблеми, защото дъщеря ви ще знае, че не е като всички онези с правилните носове, да речем. Така и ще усеща по-силно връзката си със семейството, ще има чувство за стабилен “гръб“, а тази привързаност топли и дава сили.

Научете я също да се отнася с ведро чувство към красотата, като коментирате филми или картини, отбелязвайки хубавите актьори, красивите пейзажи и животни. Дайте ѝ възможност да им се любува така, както това правят художниците, за да почувства, че красотата носи удоволствие.

Не съм пълноценна

„Ти си момиче!“, „Удряш като жена“ – подобни фрази, наричани понякога „мамизми“, са вечни „хитове“, наред с „Момичето трябва да си оправя леглото/да се държи прилично/да не използва груб език“…

Тези изрази вбесяват ужасно особено тийнейджърките и държим да отбележим, че въобще не допринасят за „правилното“ оправяне на леглото и въобще към реда такъв, какъвто се натрапва от някои родители.

Сентенциите за „съвременните момичета“ те чуват най-често около 5-10-годишна възраст, когато за тях идентификацията на пола не е приоритет (това ще се случи, когато навлязат в юношеството и тогава ще бъде важно да им помогнете в това, което психолози наричат „идентификация на пола“). Когато са по-малки им се тича, скача, цапа, правят им се всички неща, което правят децата, независимо дали са момчета или момичета.

И изведнъж – забрана, основана на факта, че “ти си момиче”, тоест, момчетата могат, а момичетата не.Тази забрана има различни интерпретации, но всяка може да предизвика у момичето отвращение към неговия пол, а оттук и халките в носа, обръснатата глава, размъкнатите дънки и други атрибути, които прикриват женствеността.

Вредни фрази, които да не изричате дори на шега:

– Не е прилично момичетата да носят това;

– Ръцете ти са като вързани;

– Момичетата трябва да се държат по-скромно;

– Може ли момиче да не си почиства стаята?!

Правилни фрази

Докато детето е в началните класове, не е необходимо да акцентирате върху това какъв пол е, а когато започне да проявява интерес към разликите между момчетата и момичетата, можете да ѝ разкажете за предимствата на жените: гъвкавост, нежност…

От това дали ще намерите правилните обяснения зависи дали тя ще се стеснява и срамува от това, че женствеността ѝ се пробужда, че гърдите ѝ растат, че има менструация, или ще се гордее, че се превръща в жена.

Не съм нужна на никого

„Кой мъж ще те вземе!“ Това е чест упрек на родители към дъщерите им и се смята, че го казват с най-добри намерения, за да накарат момичетата да бъдат спретнати, пестеливи, учтиви и т.н. Винаги има много причини, поради които „никой не може да вземе”: характерът е тежък, стаята е мръсна, а чашата не е измита и странното е, че тези думи по правило се материализират в живота на детето.

„Няма да забравя този рефрен от най-ранно детство – чувах го, докато не се изнесох от дома на родителите ми. Цялото семейство го повтаряше в хор, после соло… Пета година живеем с бащата на дъщерята ми като приятели, но не можете да ни заведете в гражданското по никакъв начин, просто семейните роли ни се губят някъде по пътя“, разказва Анджела.

Има и други резултати от този „възпитателен метод“.

„Често съм чувала: „Такава, каквато си, на кого ще си нужна?“ Сега се чувствам виновна пред мъжа ми за това, че вкъщи съвсем не е стерилно чисто, не е така, както „трябва“ и че някъде е написано, че скоро ще му омръзне от боклуците и мръсотията и ще ме остави,“, споделя 30-годишната Наталия.

„Повтаряйки „кой ще се ожени за теб“, родителите утвърждават изначално идеята, че момичето непременно ще зависи от някого. Така то се „програмира“ в подчинена позиция и от тук започват да вият пипала драматичните семейни истории. Тези, заради които мъжът прави каквото си иска, защото чувства, че жена му е зависима от него. Неосъзнато (а това, което казват родителите, остава дълбоко в подсъзнанието), порасналото момиче  във всяка връзка ще преживява страха от „изобличаване“ – че във всеки един момент партньорът открива, че то наистина не заслужава любовта му“, коментира психологът Жана Шопина.

Вредни фрази, които да не изричате дори на шега:

– Няма да те приемат в никой университет, ще станеш чистачка;

– Никой няма да ти търпи трудния характер;

– Мъжът ти ще избяга от теб след една седмица, ако продължаваш да се държиш така;

– Това, което се постига лесно, не се цени.

Правилни фрази

Главната ценност, която сте длъжни да предадете на своето момиче, е да го научите да се цени, да слуша собствените си усещания и емоции. Да се научи да анализира думите и постъпките, защото, когато детето се ръководи от клишета, било то и родителски, престава да има вяра на себе си. Което е особено лошо за жените.

„Всички сме наясно, че именно жената „направлява семейния кораб“ и ръководи отношенията. Да, ако трябва, тя дава на мъжа да си поиграе на глава на семейството. Именно жената е важно всеки път да преосмисля ситуацията и отношенията, както и това как да постъпва по-нататък“, казва специалистът.

Нищо не ми върви

Този казус обикновено произтича с деца, чиито родители са хиперзагрижени. Детето пее любима песничка, а майка му се обажда, че не – не пее правилно, ето как трябва. И хлапето замълчава. Момичето рисува картини за конкурс, но таткото му съобщава, че не, то няма художнически талант, по-добре  да учи математика.

„В девети клас реших да се готвя за изпити в театралния институт“, разказва Оксана, маркетинг мениджер. „Но после мама каза: „Такива като вас са много, само ще си загубиш времето“ и се отказах – не посмях да предприема нищо без нейното одобрение.“ В резултат, според Оксана, от много години тя не прави това, което ѝ иска душата, и няма да успее да промени бъдещето си, докато успее да анализира комплексите си.

Снимка: Shutterstock

Юлия, майка на петгодишен син, отбелязва, че любимата фраза на баща ѝ е била: „Няма по-лош глупак от инициативният глупак.“  Изричал я при всички случаи, когато тя се е опитвала да прояви самостоятелност и задълго е убил желанието ѝ да поема отговорност за каквото и да било.

Когато казвате на дъщеря си, че не се справя, защото е с две леви ръце, е безсмислено да се надявате, че тя с желание ще започне да шие, да готви или да прави нещо съзидателно. Децата правят с удоволствие това, което им се получава, а когато му щажете, че не успява, то губи ентусиазъм, затова оценките на свършената работа вредят, твърди Шопина.

Вредни фрази, които да не изричате дори на шега:

– Нищо не можеш да направиш като хората;

– Ако си се захванала с нещо, доведи го до край;

-Ти по-добре не ми помагай.

Правилни фрази

Вместо да втълпявате някакви истини, които са очевидни за възрастните, дайте възможност на детето да види резултатите от постъпките си. Нека са грешни – какво толкова? Не бързайте да мърморите, че е измило лошо чашата, по-добре похвалете момичето си за усилието и я измийте по-късно. Наивно е да се очаква, че детето от първите си стъпки ще доведе всичко до отличен край.

Най-добрата превенция против комплекси е доверието. Искреният порив на детето, колкото и глупав да ви се струва, не бива да се подценява. Момичето иска да стане балерина? Това не значи, че непременно ще кандидатства в хореографското училище – може просто балетната пачка да му харесва. Но ако веднага реагирате с „О, боже, никакъв балет, та ти тежиш 50 килограма“, ще постигнете само едно – детето няма да сподели с вас следващите си желания и мечти.

А доверието е изключително важно в отношенията  на родителите и децата, особено подрастващите, защото те искат да знаят мнението на мама и да обсъдят всеки свой проблем с нея. Не ги съдете, не им поставяйте оценки, това е живот, не изпит, за който съпричастността ви ще е достатъчна.

Източник: obekti.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *