3553 четения

Генчо Генчев – единственият кандидат за общински кмет в страната, подкрепен от ГЕРБ, БСП, ВМРО и ДПС

„Ако хората пак ме изберат, то ще е за това, което направихме заедно през тези години, и за това, което тепърва ни предстои“, казва досегашният градоначалник на град Свищов

 

Безпрецедентна подкрепа от основните политически сили – ГЕРБ, БСП, местната структура на ВМРО и ДПС, получи издигнатата от Инициативен комитет кандидатура за нов мандат на досегашния кмет на Свищов Генчо Генчев. Зад номинацията му застанаха и обществени личности, представители на местния бизнес, на културни, образователни, здравни и социални институции, кметове, клубове… Генчо Генчев е благодарен и горд с тази подкрепа, защото тя повече от всичко друго говори за постигнатото в годините на неговото кметуване. Има си своята формула за успешно управление, но смята, че много по-важен е пътят, който е изминал, за да стигне до нея.

Няколко са периодите в живота му, изиграли съдбовна роля за изграждането на характера и личността му и предопределили пътя, по който сега върви. Началото е още в ученическите му години във Ветеринарния техникум в Ловеч. Благодарен е, че животът далеч от семейството е изградил у него умението да се справя сам с трудностите. И сега, когато приятели го питат за съвет, горещо им препоръчва да пускат децата си да бъдат самостоятелни, да учат там, където ги тегли сърцето. Както той пък пуснал своя син Борис да следва голямата си страст – футбола, като ученик в Спортното училище във Велико Търново.

Животът в по-големия град срещнал Генчо с нови хора, научил го да ги преценява като човеци и да не гледа бедни ли са, или богати. Едни от най-здравите му приятелства са от онези години, а тогавашните му съученици и днес следят и се радват на успехите му – първо като кмет на село Царевец, после и на Свищов.

Още в онези години за пръв път се чувствал на място, когато трябвало да организира и сплотява класа. Участията в танцови състави, концерти и турнета повдигнали самочувствието и му разкрили сладостта на изявата на сцена, радостта от досега с публиката и от успеха. И пак от ученическата скамейка тръгва една друга негова голяма любов – към… кулинарията. „Не само че в Ловеч ща – не ща, трябваше да се науча да готвя за себе си. Но беше и голямо безпаричие тогава, мутренски времена, и за да изкарвам по някой лев, ходех да помагам в един ресторант. Леля Марийка се казваше готвачката – тя ме научи на много неща. И сега много готвя, когато имам време, случвало се е даже да поемам готвенето за големи събития, дори за сватби.“

Това не е маловажно качество в семейство, в което живеят трима мъже от различни поколения. Той, синът и баща му се гледат сами в къщата, останала от прадядо му в село Царевец. „И не, не съм се пренесъл в един от многото си апартаменти в Свищов, каквито чувам от хората, че имам…“, казва Генчо Генчев.

След учението завръщането в родното му село Царевец е другият съдбовен момент в живота му.

„Връщам се 1999 година в Царевец, а селото – невзрачно. Читалището запуснато. Викам на тогавашния кмет – дай да направим това и това, а той не поема…“

Тогава поел Генчо. Събрал танцов състав, започнал да работи по проекти – каквото падне – за малки суми, за по 300 лева… Създали първия компютърен център в читалището. После певческа група, после ремонт… и така потръгнало. Докато пътували из България по турнета с танцовия състав, колегите започнали да го подкачат – защо не вземем да те направим кмет… И уж казвал, че не му е мястото при лъвовете, но в крайна сметка – двайсет и няколко годишен, през 2003 г. се кандидатира за кмет на Царевец. И… не спечелил. Но не го приел като поражение и не се отказал, защото – без партийна или каквато и да е друга подкрепа все пак спечелил към 300 гласа, а това за едно село не е малко. Тези 300 гласа му дали надежда. И продължил да работи. И след четири години – отново на избори.

 

БИТКАТА БИЛА ЕПИЧНА И СЛЕД БАЛОТАЖ МЛАДИЯТ ГЕНЧЕВ СПЕЧЕЛИЛ С… ЕДИН ГЛАС

 

Последната сгъната бюлетина в урната била бюлетината със заветния негов номер 22. Борбата обаче не спряла дотук. Имало касиране на изборите и нови, частични, на които Генчо вече победил с „цели“ 14 гласа. „Оттогава обаче ми е останала една максима в живота. Моите опоненти бяха толкова сигурни в победата си, че бяха разпънали маси и опекли агне. А то какво стана… И затова винаги казвам: „Не слагай масата, преди да свършиш работата“.

Генчо Генчев работи кметската работа със същия ентусиазъм, с който работил и преди това на доброволни начала.

 

МНОГО ПРОМЕНИ НАПРАВИХ, НО ДА Е КРАСИВО И ЧИСТО, БЕШЕ ПЪРВАТА МИ РАБОТА

 

Улици, градинки, цветя… Розите край пътя в Царевец, на които и днес се любуват минаващите през селото, са оттогава. А през 2013 г., когато решихме да възродим изоставеното кино, се роди и идеята за фестивала „Фолклорен извор“. На един Осми март бяхме – аз, председателят на кооперацията Ганчо Ламбев и певицата Гуна Иванова – трите Г-та, както ни викаха. И Ганчо се съгласи да финансира начинанието, но ми вика: „Мисли му, толкоз пари влагам, само да се провали нещо…“ И това ме амбицира още повече, и разработихме всичко до съвършенство, до най-малките детайли, от регламента и наградния фонд до поканите – всичко изпипахме, и фестивалът стана емблема на България.“

И така до втория мандат. На изборите този път – безапелационна победа с над 700 гласа. „И тогава пък започна борбата със свищовския кмет за правото на селата да получават повече пари за техните основни нужди. Защото Благов тогава даваше дребни суми и само ме потупваше по рамото. Ние се мъчехме тогава да търсим проекти за селото, за читалището. И развихме един хубав проект за старото училище, за превръщането му в център за култура, образование и отдих. И на първи етап проектът беше одобрен, но кметът Благов не подписа договора, защото това нямало как да стане в такова малко населено място. Много се ядосах тогава, казах му в очите, в кабинета му – аз повече кмет на Царевец няма да бъда, но ще се кандидатирам за кмет на Свищов. И така малко несериозно започна всичко…“

Новоизбраният кмет на Свищов Генчо Генчев встъпва в длъжност с първа и най-важна цел –

 

ДА ПРОМЕНИ ПОЛИТИКАТА И ОТНОШЕНИЕТО НА ГРАДА СПРЯМО МАЛКИТЕ НАСЕЛЕНИ МЕСТА

 

и по този начин да намали обезлюдяването на селата. С европейски и държавни пари се подновяват три читалища в общината, ремонтирано е училището в Овча могила. В Хаджидимитрово е решен 20-годишният проблем с безводието. „Две десетилетия се влачи този проблем. Големи събрания, големи приказки и обещания. А ние се хванахме, половин милион лева държавна пара вложихме… И като минавам през селото, среща ме бабичка и ми казва, да си жив, кмете, преди вода нямаше, а сега, като завъртя кранчето, и тя фърга, фърга… Това е то – да осигуриш нормален живот на хората.”

Генчо Генчев не иска да степенува по важност направеното през тези четири години. Еднакво се гордее и с големите, и с малките победи. Успешно приключилата битка за свищовските казарми ще продължи с широко обществено обсъждане за бъдещето на тези 350 декара. В бъдещия индустриален парк ще бъдат разположени предприятия, но и ще бъде обособена зона за гражданите, които, живеещи в крайдунавски град, най-после ще имат място за разходка, отдих и атракции на брега на голямата река.

Социалните придобивки на общината са особен повод за кметската му гордост. Уникални за страната са откритият в Овча могила Кризисен център с линейка и пожарна за отдалечените населени места, спасил десетки животи и имоти и получил признанието на Министерството на вътрешните работи; патронажната грижа с медицински екип, пътуващ из общината; разширеният и обновен Дневен център за деца с увреждания; социалният патронаж, който преди е приготвял храна за 160 души за град Свищов, а сега

 

КОЛИТЕ ЕЖЕДНЕВНО КАРАТ ТОПЛА ХРАНА НА 600 НУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ВСИЧКИ КРАИЩА НА ОБЩИНАТА

 

И не на последно място – вторият живот на свищовската болница, която за пръв път след почти пълната си разруха е на печалба за шестмесечието (само 40 хиляди, но печалба!) и за пръв път от много време работещите там редовно получават заплатите си.

„Няма кой знае какво за чудене как така са ме подкрепили основните партии. Ами ние през целия мандат сме работили заедно. Всичко направено е наше дело. Няма значение кой е на власт – аз пътеки съм направил до министерствата. Но тръгвам с ясната представа какъв е точно проблемът, как ще го поставя, какво ще искам – и много важно – какво сме готови да направим ние. Задаваш въпрос, поставяш искания, но и даваш решения. И търсиш помощ за най-важното, за това, с което не можем да се справим на местно ниво. Проектите, които се реализират, да са ефективни, да служат на хората, а не да вземем парите и да направим път до бостана…

Ние работихме четири години в екип. Без значение кой от коя партия е – всички бяхме заедно и успехите са на всички ни. Нямаше ли да е срамно изведнъж да застанем един срещу друг и да се наричаме такива и онакива само защото е изборно време? Събрах ги политическите сили и им казах – това ли искаме? Да се плюем пред хората, да се очерняме и излагаме и да загърбим съвместната си работа. Че кой ще ни вярва после? Аз в такава игра няма да участвам, казах им. И всички ме разбраха.

Рецептата ми за добро управление ли?

 

В КАБИНЕТА МИ НА СТЕНАТА ОТДЯСНО Е ОКАЧЕНА ИКОНАТА НА СВ. ГЕОРГИ – МОЯ ПОКРОВИТЕЛ. ОТЛЯВО, В РАМКА – КЛЕТВЕНИЯТ МИ ЛИСТ

 

Това са нещата. Да вярваш. Да си чист. Да си честен с хората. Да си отговорен. Да се вслушваш. Да ти е чиста съвестта. Да помагаш с каквото можеш, дори и без хората да разбират за това. Аз не искам да печеля врагове, искам да печеля приятели. Мисля, вярвам, че хората ме харесват. Освен някои, на които преча да си правят далаверите. Ако хората пак ме изберат, то ще е за това, което направихме заедно през тези години, и за това, което тепърва ни предстои.”

Таня ПЕНЧЕВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *