Калоян Янков, кандидат за кмет на Велико Търново от „Демократична България“ с бюлетина N 66: „Призовавам хората да гласуват! Само така се намалява купеният, контролираният и зависимият вот”

Калоян Янков е роден на 13 юли 1970 г. в Самоводене. По професия е адвокат и има двадесет и пет годишна практика. Наследник на две поколения търновски адвокати, заради което решава да продължа по пътя на професията на баща си и дядо си. Практиката му е в сферата на гражданското, търговското и корпоративното право, управляващ съдружник на кантората “Янков и Ко”, която има офиси в София и Велико Търново. С политика се занимава от три години като учредител на движение „Да, България“. Сега е член на Националния изпълнителен съвет на партията и председател на местната организация във Велико Търново. Хобито му е да кара колело и да колекционира български вина.

– Г-н Янков, как преценявате предизборната кампания, която отива към финал. Какво научихте?

– Много се научава при срещите с хората по места, както прави нашето обединение „Демократична България“. Ние го правим очи в очи, а не на събрания. Говорим си с хората, чуваме ги, а те искат да бъдат изслушани, да си кажат личните болки и грижи. Последните дни ще продължим със срещите чрез подвижното „Демократично кафене”. С кафе в картонена чаша се предразполагаме взаимно.

– Какво ви казват хората на това кафене?

– На първо място, хората не вярват, че нещо може да се промени. Смятат, че системата е създадена така, че да се самовъзпроизвежда – дали със същите, или с нови играчи. На второ място, всички говорят за улицата си, за мръсния въздух в града, за липсата на пари и доходи. Търновци са притеснени от индустриалните замърсители и няколко пъти ми казват, че това е „Кроношпан“. Според хората градът е задръстен от автомобили и няма място за паркиране. Има и голяма болка за състоянието на културно-историческото наследство и това са хора, свързани с университета.

– Какво може да направи Калоян Янков за културно-историческото наследство, ако стане кмет? Повечето къщи са частна собственост, но стопаните не живеят в тях, не могат да бъдат намерени или ако са, не искат да правят ремонти. Има общински наредби, по които все пак такива стопани се глобяват.

– Няма нито един глобен! Не се прави нищо, има само предупредени собственици, ние сме проверили. Може да се направи много за такива паметници. Но тук се неглижира проблемът, защото нямало европейско финансиране. Липсата на такова не може да е оправдание и да си разрушаваме културно-историческото наследство. Така че са нужни спешни мерки по този проблем, но Общината дори не си е дала труда да направи опис на всички стари сгради, от които не всички са паметници на културата. Вярно е, че за някои имоти собствеността е заплетена, но те са малко, а за другите няма дори регистър. Тук няма нито една програма, по която да се финансират с малки суми бедни собственици на къщи от културното ни наследство.

– Нашата Община оперира с едни стотина милиона и се хвали с това.

– Да, Общината е шампион по усвояване на европейски пари, но ефектът не се вижда. Да не говорим за кварталите и за улиците там. Обявяват се едни пари за усвоени, но черно на бяло хората не виждат резултат и газят кал. На „Картала“ например трябваше да има няколко улици вече ремонтирани с едни около два милиона, но няма нищо. Дали пък парите не са отишли в джобовете на фирмите, които печелят такива поръчки, и кой контролира това?

– Кое ще бъде първото нещо, което „Демократична България“ ще направи, ако влезе в Общинския съвет?

– Първото ще бъде за мръсния въздух и засяга всички търновци. В рамките на месеци ще инсталираме измервателни станции в основните места и с тях ще се измерва замърсяването на въздуха и ще се показва. Тези уреди не са много скъпи и една Община с толкова милиони може да си позволи пет мобилни станции заради здравето и живота на хората.

– Кое е най-лошото нещо, което чухте за себе си в тази кампания?

– Хората не са толкова груби очи в очи. Поне на мен нищо лошо никой не ми е казал. Но в интернет са по-агресивни и най-лошото е, че съм наречен „парашутист“. Аз обаче държа да кажа, че съм свързочник, а не съм парашутист. В казармата съм бил свързочник и второ, аз съм израснал и учил в Математическата гимназия във Велико Търново, а после завърших право в столицата, като много други останах там. Сега обаче съм тук и съм се върнал, за да остана. Бил съм в големия град, живял съм малко в чужбина. И може би съм добрият пример за едно завръщане.

– В този ред на мисли думата „парашутист” всъщност никак не е лоша.

– Ами да, а и управлението на Общината нали казва хората да се връщат в родния край, да остават в него, да работят за него. Да, ама не – да се връщат, но да не припарват до властта и да стоят в периметъра, за да няма конкуренция. Ние ще управляваме града, а вие ще ни работите като пчелички. Така че смятам този вид „предложение“ за завръщане за лицемерие.

– Стигаме и до основния въпрос – защо хората да гласуват на 27 октомври за адвокат Калоян Янков и за листа N 66?

– Първо искам да кажа няколко думи за нашата листа. С N 66 хората могат да гласуват както за мен за кмет, така и за общински съветници. Нашите кандидати са само местни и известни в своята област и са специалисти, хора, можещи, с много идеи и реализирани. Ние имаме трима доктори, трима адвокати и всички са достойни и почтени. Нека хората да погледнат нашата листа и си изберат някой от кандидатите и да гласуват преференциално за него. Всички гледат кметовете, но ролята на общинския съветник е основна, съветът е ключовата институция за местното самоуправление.

Второ – АЗ ПРИЗОВАВАМ ХОРАТА ДА ГЛАСУВАТ! За когото си изберат, може и да не съм аз. Трябва да се гласува. Това е начинът, по който демокрацията функционира. Колкото повече хора гласуват, толкова по-добре. Само така се намалява купеният, контролираният и зависимият вот. Много от нашите политически съперници използват точно тези инструменти, за да си набавят нужните гласове. Ако хората не вярват на демокрацията и на възможността за промяна, нека видят какво става в Истанбул. Пример от последните дни е и Унгария.

– Добре, но все пак не чух защо хората да гласуват за Калоян Янков?

– Защото смятам, че съм единственият кандидат, който е независими от зависимостите във В. Търново и от общинската флора и фауна. Освен това имам опит, енергия и компетентност. И добър екип.

– За какво обаче не ви стигат сили и пари в тази надпревара?

– Нашите средства са крайно ограничени и в общи линии парите ни стигнаха за едно „Демократично кафене” и за един голям билборд. Иска ми се да се срещаме с още повече хора, ние да ходим при тях. Всъщност нашите опоненти разделям на две групи. Едните не издигат кандидати за кметове, те са формации, които имат за цел по-скоро да спечелят някакви позиции в Общинския съвет, които да изтъргуват за свои бизнес начинания. Тези формации не са създадени, за да защитават интересите на гражданите, а да пазят и прокарват своите лични интереси. Хората не бива да се заблуждават, при тях има много зависим и контролиран вот.

– Как ще се почувствате, ако не спечелите на изборите?

– Ами от спорта знам, че това е част от състезанието, а една загубена битка не означава, че губиш войната. Важното е хората за разпознаят и запомнят „Демократична България“.

Нели СУКОВА