Д като Димитър
Даниел Панов е единственият, който излиза извън рамките на фамилната традиция първородният син в семейството да носи името на свети Димитър. Дядото на Панов се е казвал Димитър. Дядото на Панов-син се казва Димитър. Големият син на Даниел Панов също носи името Димитър. И днес Димитровден е голям фамилен празник за кандидата за кмет на Велико Търново Даниел Панов. Той не търси паралели в библейската история, макар че, според легендите, бащата на свети Димитър е бил градски управител на Солун. Предпочита да разказва за своите Димитровци. Дядо му е бил един от най-добрите обущари. Добива майсторското си свидетелство в Габрово и открива своя работилница в старопрестолния град. В днешното здание на Административния съд се е помещавала кооперацията, където е била обущарница „Паякъ”. Така са се казвали най-здравите обущарски конци по онова време. Години по-късно намират старата табела на дядовата обущарница и тя дава името на фамилния ресторант, който Панови-старши управляват и сега. По-късно дядо Димитър става кмет на Арбанаси и така продължава традицията на своя баща Панайот – също управлявал уникално красивото село в началото на миналия век (1913 г). Кметуването на Димитър Панов (1943 – 1944 г.) съвпада с началото на одържавяването на земеделските земи, той застава на страната на своите съселяни и се опълчва на комунистическия режим. Хвърлен е в Околийското, а когато конвоят го повежда към Белене, в историята се намесва оправната му майка (бабата на Даниел Панов) Севасти, която откупва сина си от стражарите срещу три жълтици.
Дядо Димитър е бил широко скроен човек, обичал е музиката и когато внукът му Даниел е на 9 години, му купува първия акордеон. Днес Даниел Панов рядко хваща инструмента, но не е загубил техниката и усета си за ритъм.
„През 1978 г. майката ми става партиен член. Тогава това е било важно, за да можем аз и сестра ми да продължим образованието си, да следваме. Когато разбра, дядо Димитър буквално я зачеркна. Не говореше с нея чак до 89-а година, когато остана сам и майка ми се грижеше за него. Беше принципен мъж. До края на дните си” – разказва Даниел Панов и признава, че е наследил неговия характер или както казват по този край – табиет.
Трудовия си път бащата на Даниел Панов – Димитър, преминава в производството. Завършил е фина механика и 21 години работи като стругар VІІІ разряд. След пенсионирането си е изцяло отдаден на семейния бизнес. Малкият му внук – Ивайло, е наследил увлечението към техниката, макар и в по-модерен вариант. Моторите са неговата страст, а ремонтът им е забавление.
Най-младият Димитър в семейството – синът на Даниел и Даниела, е второкурсник в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Поделя времето си между увлечението по архитектурата и слабостта към фотографията. Животът му сега е между София и Велико Търново, но и двата града го зареждат по своему. Димитър Панов-младши доскоро беше председател на Младежкия червен кръст в старата столица. Майка му смята, че от нея е наследил съпричастността към хората в беда, а от баща си – организаторския талант.
Всички деца от фамилията от десетилетия се черкуват и кръщават в църквата при манастира „Свети Николай Чудотворец” в Арбанаси. Днес Панови отбелязват празника в храма „Свети Димитър” в старопрестолния град. По традиция Димитровден събира в къщата роднини и близки. Менюто се променя с годините, но запазена марка остават гювечът, дърпаната баница и домашното вино. Днес Даниел Панов продължава фамилната традиция и прави вино, макар че тази година за магическата течност се грижат приятели. Надява се, че с началото на зимата по народния календар ще се върне към обичайните си ангажименти, и не пропуска да поздрави именниците и строителите: „Димитровден – професионалният празник на хората, които съграждат нашето битие и създават простор за мечтите ни. Честит празник, здраве и успех на всички!”
