Иван Иванов и Юлиян Йорданов – двама нашенци сред 15-те работещи парамедици в българското здравеопазване

Общо 15 парамедици работят в системата на здравеопазването в България. Те са разпределени обаче само в областите София и Велико Търново. Двама от тях са Иван Иванов и Юлиян Йорданов, които са в редиците на филиала на Спешна помощ в Горна Оряховица. От тази година са преназначени като парамедици, а преди това били шофьори на линейки. Обосновават избора си да бъдат обучени в медицински знания с желанието да са още по-полезни на обществото и така да се запълнят дупките, образувани заради недостига на здравен персонал.

Иван е от Първомайци, а Юлиян – от Горна Оряховица. Започват работа като шофьори в Спешния център в железничарския град преди 10 години. Нямали проблеми да овладеят спецификите в управление на реаномобилите, но бил нужен 6-месечен период, за да свикнат с гледките на болни, катастрофирали и пострадали пациенти.

„Много често се налагаше да помагам на фелдшерите. С времето запомних кога и какво се прави, за да се стабилизира състоянието на спешните пациенти. Беше ми интересно да надградя знанията си“, споделя Иван.

„Всеки иска да е полезен на обществото. Това е моят начин да помагам. Удовлетворението от свършената работа е голямо“, допълва Юлиян.

Двамата разбрали за възможността да изкарат курсовете за парамедици и не се поколебали да се запишат на обучение. Преминали го в Центъра за професионално обучение в Плевен „Прогрес и знание“. В продължение на една година всяка събота и неделя посещавали занятия и завършили на 8 декември 2018 година. След това успешно преминали обучение и в Колежа по икономика и мениджмънт в Благоевград за трета и четвърта степен парамедици. Завършили юни 2019 година. Държавата обаче поела обучението само на софиянци и се наложило те сами да платят по 4000 лв., като и оборудването и служебните облекла също са от личния им джоб.

„Работата на парамедика не е да поставя диагнози, а да оцени жизнените показатели, да овладее състоянието на пациента, да го транспортира до болница, където на ход са лекарите. Ние сме техници, от нас се изисква осигуряване на венозни пътища, подаване на кислород, овладяване на кръвоизливи и т.н. Предстои ни допълнително обучение за методи и начини на реанимация по американски стандарт“, заяви Юлиян.

С колегата му имат право да реагират на спешни пациенти, без да са придружавани от лекари или фелдшери. Именно това е големият плюс от факта, че са част от екипа на звеното, тъй като повечето фелдшери са на пенсионна възраст и няма кой да наследи отговорностите им.

„Все още няма уточнен законов статус на парамедиците. Ние сме обучени за всяко едно спешно състояние по определен алгоритъм за прилагане на строго определени медикаменти. Имаме изкаран допълнителен курс по фармакология“, поясни Иван.

Двамата твърдят, че до момента са ставали свидетели на стотици екстремни ситуации, които са ги направили хладнокръвни и адекватни при всевъзможни обстоятелства. Трудностите, заставали на пътя им през изминалите 10 години, били много и винаги ще ги помнят.

„Имаше една зима, в която отидохме в Горски Горен Тръмбеш. Беше паднал голям сняг, нямаше как да стигнем с линейката до дома на нуждаещия се. Докато лекарите отидат пеш до къщата, аз чистих пътя с лопата около 30 минути, а след това карах километър и половина на заден ход, защото нямаше къде да обърна“, разказа Иван.

Най-незабравимият случай на Юлиян пък бил свързан с блъснато от влак дете.

„Бях от година и половина на работа, когато подадоха този зловещ сигнал. Беше есен. Пристигнахме с лекар и фелдшер. Наложи се да пълзя под влака, докато намеря детето. В онзи момент на местопроизшествието нямаше представители на пожарната и полицията. Пълзях по чакъла и стигнах до детето. Беше в кома, колегите ми подадоха травматична носилка, сложихме го на нея и го издърпахме между колелетата на влака. Детето беше 40 дни в кома, но оцеля“, споделя той.

Двамата мъже казват, че професията на парамедиците в чужбина е особено популярна и добре заплатена, но са убедени, че има бъдеще и у нас.

„Когато записахме да учим за парамедици, имахме пълното съдействие на директора на центъра д-р Валентина Хаджирадева и на преките ни началници д-р Виолета Пашова и старши фелдшера на отделението Иван Шишков. Благодарни сме им за подкрепата и шанса да се развиваме“, казват те.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка: авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *