Търновци реализират проект „Без излишни разходи”, целящ да намали разхищението на храна

Разработката провокира хората да се замислят за хранителните отпадъци и замърсяването на околната среда

 

За да сме сигурни, че порцията, която подготвяме, ще ни стигне и няма да изхвърлим храна, можем да използваме за ориентир юмрука, дланта и шепата си. Когато ще се храним със зеленчуци – две шепи са добра мярка за определяне на количеството. Една длан пък е ориентир за порция свинско или пилешко месо, като дебелината на мръвката трябва да е близка до тази на самата длан. Размерът на едната ръка е добра мярка за риба, а една шепа – за плодове и ядки.

 

Търновското сдружение „ВТ Ивентс“ обобщи в проекта си „Без излишни разходи“ лесно приложими начини за справяне с излишното генериране на хранителни отпадъци в домашни условия. Посланията на разработката са насочени към всички млади хора и домакинства, които не си дават сметка колко сериозен е проблемът с разхищението на храната. Според последни проучвания 55 процента от хранителните продукти, които българите купуват, накрая оставят неконсумирани и попадат в кофата за боклук, а 30 процента от семейния бюджет отива за храна. От началото на ноември до април догодина създателите на проекта ще проведат поредица от информационни срещи в града, за да ангажират търновци с практически стъпки към решаване на проблема.

„Без излишни разходи“ се провежда с подкрепата на Фондация за биологично земеделие „Биоселена“ в рамките на международния проект „Твоята храна“. Зад местната инициатива застава екипът на „ВТ Ивентс“ в състав – Ваня Димитрова, Галин Попов, Деница Милушева и Веселин Денев от старата столица.

„Проектът бе обявен за кандидатстване през портала на неправителствените организации в България. Ние харесахме темата и понеже сме ангажирани с нея, решихме да се включим. Написахме проекта и бе одобрен. Получихме финансиране и започваме реализацията на дейностите. Чрез редица събития ще информираме обществото и ще повдигнем въпроса за това, че все повече домакинства не се замислят върху хранителните отпадъци, които оставят след себе си“, коментира една от създателките на разработката Ваня Димитрова.

По думите й разхищаването на храната вкъщи може да се спре чрез три ключови момента. Първият от тях касае добре планирано пазаруване.

„Всеки от нас, когато отиде в магазина, особено когато тика пазарската количка на гладен стомах, допуска грешката да купува прекалено много храна, от която след това изхвърля голяма част. Не можем да консумираме всичкото количество, тя става негодна в хладилника и след това я изхвърляме. Това, освен че причинява излишен разход на домакинствата, вреди и на околната среда“, заяви Ваня.

Допълва, че едва ли някой осъзнава, че с изхвърлянето на храна се разхищават и огромни количества вода, енергия, обработваема земя и други ресурси, нужни за производството й, като се генерира и неоправдано замърсяване. Например сладката вода, която е жизненоважна за всички и 1,4 млрд. души вече живеят в територии, където тя не е достатъчно, за да задоволи техните нужди.

 

КОГАТО СЕ ИЗХВЪРЛЯ 1 КГ ПИЛЕШКО МЕСО, СЕ РАЗХИЩАВАТ 4,3 Л ВОДА, 1 КГ ОРИЗ – 2,4 Л, 1 КГ ШОКОЛАД – 17,1 Л, И Т.Н.

 

„Втората стъпка е разумно съхранение на хранителните продукти. При определени условия един продукт може да продължи да е годен за употреба по-дълго време, отколкото, ако го оставим на стайна температура. Има разлика между срок на годност или използвай преди. Ако не използваме продуктите преди указаното време на етикета, можем да ги замразим и така след време да го ползваме. „Най-добър до“ е свързано с качеството на храната. Тя може да се консумира и след съответната дата, но може би вече няма да е в най-добрия си вид“, подчерта Ваня Димитрова.

Когато съхраняваме храната в хладилник, е препоръчително да поставяме храната в стъклени съдове или такива от неръждаема стомана.

„Трета стъпка е да се замислим какви отпадъци изхвърляме, защото например обелката от киви може да се консумира. В нея има най-голямото съдържание на витамин C. Ако се измие добре и се премахне мъхестата обвивка, може да се смели на смути. По същия начин и дюлята. Чрез специална преработка може да си направим желе от дюля. От листата на моркова може да се направи зеленчуков бульон“, даде съвети участничката в проекта.

Тя сподели, че предстоят открити лекции в Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“ и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, за да бъдат запознати младите хора с това как да спестяват и да не разхищават храна.

„Идната събота инициираме поход до Преображенския манастир, като идеята е да се съберат ядливи билки, корени и гъби, които биха могли да се използват за храна. Събраното ще го сготвим в бар ‚Там“ и ще покажем как можем да си приготвим вкусна вечеря и без да пазаруваме от магазина“, съобщи Ваня Димитрова.

Предстои също представянето на мобилно приложение, разработено от Пламена Славчева, съвместно с правнука на Чарлз Дарвин, насочено към това хората поне веднъж в седмично да не консумират месо. Разработката изчислява какъв ефект има върху околната среда, ако прекараме един ден във вегетарианство.

От сдружението ще раздават и специални книжки за пазарни списъци, с които по-лесно да се прави план за покупките, които са наистина необходими.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *