Проектът „Вкусът на времето” роди книга с 320 стари рецепти от Търновския край

При подготвянето на сборника били „съживени” прочутата търновска лимонада, сладкото от сини сливи и още много вкусотии

 

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ЧИТАЛИЩЕ „НАДЕЖДА – 1869“ АРХ. ДОНКА КОЛЕВА И РЪКОВОДИТЕЛЯТ НА КЛУБА ПО БИТОВА КУЛТУРА КЪМ ЧИТАЛИЩЕТО ПАВЛИНА ВЛАДЕВА представиха миналата вечер сборника „Вкусът на времето. Кулинарен пъзел от Великотърновския край“. 320 рецепти са събрани в книгата, в която има още интересни факти за храната през Средновековието и Възраждането, за продуктите, с които домакините са поддържали стройните си фигури, както и за съдовете, в които са готвили и съхранявали храната.

Близо година са събирали рецепти жените от Клуба по битова култура към читалище „Надежда“. Благодарение на това в книгата има родови рецепти, както и такива, които са описвали пътешествениците, минавали през старата българска столица. Има и рецепти от първата кулинарна книга, чийто автор е П. Р. Славейков. Има и три лекции за храната, едната от които е на доц. Иван Лазаров – историкът, който от години проучва средновековната кухня.

Всичко започнало през 2017 г., когато клубът празнувал своя 30-и рожден ден. После се появил и проектът „Вкусът на времето“, който в крайна сметка родил и сборника.

„НЯКЪДЕ В КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX В. ТЪРНОВЦИ СА БИЛИ ВЕГЕТАРИАНЦИ. Не че са се вълнували тогава от темата за здравословното хранене, просто са постили. От 365 дни в годината 232 от тях хората са прекарвали в пости – Коледни, Великденски, Богородични, Петровски… Като прибавиш и това, че силно вярващите не са близвали месо и никакви животински продукти в сряда и петък, ето ти ги тези 232 дни в годината. По време на пости в града дори не се е продавало месо, за да не се дразнят хората“, разказва Павлина Владева, историк и филолог, кулинар и колекционер на кулинарни книги.

Докато събирали рецептите, дамите от клуба и приготвяли някои от тях, за да проверят колко и как са се променили вкусовете на търновци. Така събудили за нов живот прочутата в онези години търновска лимонада. Рецептата е на чешкия пътешественик Йозеф Тоужимски, който минал през града в едно горещо лято и после написал, че ако не била тази лимонада, която търговци са продавали по улиците, той едва ли би преживял жегата. А самата лимонада се прави с лимон, захар или мед и изворна вода. Другият вариант е с краставица, вода и лимон.

„Някога прекаляването с храна се е считало за грях. А и старите търновски родове са приемали храната не просто като задоволяване на апетита, а като възможност да седнат около софрата всички и да общуват помежду си. Именно това богатство обаче го няма в музеите ни днес, защото няма как да подредиш зад витрините тази вкусова памет“, разказва арх. Колева.

Докато събирали рецептите и подреждали сборника, арх. Донка Колева и Павлина Владева разбрали, че някога баницата е била сред най-характерните ястия за областта. Че в началото на миналия век Търново се е славело с туршиите си и с разнообразните си сладка. Една такава рецепта Павлина Владева прави и до днес – сладко от сини сливи „Стенлей“. „Прави се от онези големи сливи, които са много вкусни. Рецептата е от края на XIX – началото на XX в. и е проста, обаче приготвянето е дълго и не е за мързеливи домакини“, казва г-жа Владева и обяснява, че трябват 70 сливи – обелени и без костилките. После сливите се оставят във варова вода да престоят, трябва много добре да се измият, за да падне варта, варят се с 1 кг захар в една чаена чаша вода с индрише и една лъжица лимонтузу.

„Прави ни впечатление, че все по-често и повече хора сега се връщат към продуктите от времето на нашите баби. Вижте колко популярна стана свинската мас. Връща се модата и на подправките, които някога са били приемани за здравословна храна, и всъщност гозбите на старите търновки наистина са лекували някои болежки благодарение именно на билките в тях“, казва Павлина Владева и допълва, че търновци са били майстори на царската туршия и на туршията от динчета, всяка домакиня е можела да прави баница, а мъжете са разбирали от алкохол. Затова до нас са достигнали и много рецепти за ликьори.

Турската и гръцката кухня имат най-сериозна намеса в нашата. А след Освобождението бързо навлизат и европейските традиции.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *