Наско от Камен се готви за място в Европейската комисия

Атанас, който живее в Брюксел и работи в най-голямата европейска доброволческа мрежа, до 19-ата си година не бил излизал от стражишкото село

 

ОТ СЕЛО КАМЕН ПРЕЗ ВЕЛИКО ТЪРНОВО, СОФИЯ, БЕЛГИЯ, УНГАРИЯ, ХОЛАНДИЯ, АНГЛИЯ, УЕЛС И ОТНОВО БЕЛГИЯ – това е пътят, който Атанас Стоянов е извървял до момента в своя тридесет и няколкогодишен живот. Сега Наско се подготвя да кандидатства за място в Европейската комисия и здраво чете дебели книги, пълни с тестове, които ще трябва да издържи, ако наистина иска да работи в Европейската комисия.

„Много искам. За Европейския парламент закъснях, минаха изборите и там всички се наместиха по местата, трябва да чакам пет години, за да вляза като асистент на някой депутат. Не искам да чакам, затова си купих едни огромни книги и сега се подготвям. Тестовете са сложни и малко са ромите, които са успели да се справят с тях, за да влязат да работят в Европейската комисия. Всъщност аз познавам само двама“, разказва Наско. Преди около десетина дни той се върна у дома, за да реализира проект по „Еразъм“ за млади предприемачи. И след това отново отлетя за Брюксел.

Атанас живее там вече няколко години и работи в организацията „Вървете с нас“. Това е ромска организация, всъщност най-голямата в момента мрежа в Европа за набиране на доброволци. Всяка година около 40 млади момчета и момичета тръгват в различни посоки на света, изпратени именно от тази асоциация. „Срокът е от два до 12 месеца. Е, има хора, които се отказват, преди да е изтекъл договорът им, но най-често доброволците остават до края и ползват тази една година да разберат какво наистина им се прави след това и накъде искат да поеме животът им. А ние ги подготвяме да се справят с езиковия и културния шок, защото, няма значение къде и как живееш, всяко влизане в друга страна и култура си е шок“, обяснява Наско и допълва, че организацията, в която той работи, има точно четирима души персонал. И той е един от тях.

НАСКО Е ТРЪГНАЛ ОТ ЕДНА ТАКАВА ДОБРОВОЛЧЕСКА ПРОГРАМА, ДОКАТО БИЛ НА СТАЖ В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ. Тогава научил за Европейската доброволческа служба, която се оказала за него голямото стъпало и възможността да остане в столицата на Белгия и да реши какво иска да прави с живота си. И признава, че някъде по пътя от Камен до Брюксел той си дал дума, че неговата кауза ще бъдат ромите. „Не мога да помогна на всички. Чак такъв идеалист не съм. Но на мен ми помогнаха, значи е възможно. И аз искам да предам нататък“, казва Атанас Стоянов, който има завършени две бакалавърски програми и две магистратури, работил е като учител в Уелс, а сега пише европейски проекти и се подготвя за Европейската комисия.

„Аз съм от ромите бургуджии и до 19-ата си годишнина не бях излизал от Камен. Когато завърших гимназията в родното си село и поисках да уча в университета, нашите казаха, че няма как да ме издържат. Помолих ги да ми дадат колело и цяло лято кръстосвах с него, за да ходя на работа и работих за по 10 лв. на ден. Но станах студент в специалността „Публична администрация“, разказва Атанас. След това записал „Начална педагогика с английски език“, после завършил и магистратура по лингвистика и превод с английски език. Спечелил стипендия за Централния европейски университет в Букурещ и заминал за Унгария. Там научил за стажантската програма в Европейския парламент и… колелото се задвижило.

„Знаеш ли, никога няма да забравя преломния момент, който ме накара да направя нещо за себе си. Да поема огромния риск и да тръгна напред сам. Бях учител в ОУ „Бачо Киро“ във Велико Търново. Сутрин преподавах английски не четири паралелки в първи клас, следобед водех занималнята на един клас. Влязох в един магазин за дрехи на килограм заедно с мои колежки. Не че ми беше за първи път, но точно в този ден нещо се промени. Видях се отстрани – аз, мъж, начален учител, с не чак толкова лоша заплата и ровя в дрехите на килограм с колежки, за които това беше наистина забавно. Но на мен не ми хареса. Засрамих се от себе си, а никога не съм се срамувал, че съм ром, но тогава ме досрамя. И малко след това получих 200 лв. сметка за ток, при положение че в квартирата имах буквално една крушка и нищо друго. Капката преля и си казах – не, така повече не искам да живея, а и бях семеен тогава. Казах си – завършвам учебната година и отивам да бера ягоди в Англия. Направих го, тръгнахме със съпругата ми и една година бяхме на полето в Англия. Оттам отидох в Европейския парламент. Голям скок, нали. Но се получи“, връща се назад Наско.

Сега той живее в Брюксел, където има 10 милиона души, повечето от които са мигранти. И там Наско се среща с роми, които просят по улиците. И казва, че много често не ги отминава, спира се да говори с тях и говори с тях на ромски език.

„Когато се озовах в Брюксел за първи път, нищо не ми харесваше. Постоянно беше дъждовно, Брюксел е ужасно мръсен град, но после свикнах. И разбрах, че това, което прави Брюксел уникално място за живеене, е цялата тази шарения от хората. Културният шок е убийствен. В началото се изгубваш буквално и преносно. В квартала, в който аз живея, има 140 националности. И една малка България. Около мен има едно цяло омуртагско село преселници. Имам три български магазина, два ресторанта, българска дискотека“, изброява Атанас и признава, че България отдавна вече за него не е просто място на картата. „У дома съм си сега там, в Брюксел, защото там са приятелите ми и хората, на които мога да разчитам, когато ми стане трудно. Това е у дома и то няма нищо общо с географското място. България е на два часа път със самолет. Светът вече не е невъзможен за преодоляване“, категоричен е Атанас.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *