Долнооряховчанинът Аврам Агов стана лауреат на Специалната награда на университета „Лангара” във Ванкувър

Единственият българин, носител на отличието, участва и като мисионер във фондация, която се бори с туберкулозата в Северна Корея

ТЪРНОВЕЦЪТ АВРАМ АГОВ СТАНА НОСИТЕЛ НА СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА УНИВЕРСИТЕТА „ЛАНГАРА” ВЪВ ВАНКУВЪР, КЪДЕТО ТОЙ ПРЕПОДАВА ВЕЧЕ ПЕТ ГОДИНИ. 49 бивши и настоящи преподаватели и служители, министри, кметове и политици, които са възпитаници на университета, са получили това признание във връзка с 49-годишнината от преместването на колежа на 49-о авеню във Ванкувър.

„По света обикновено честват кръгли годишнини, ние тук празнувахме 49 – не кръгъл рожден ден, но изключително символичен. Затова и носителите на учредената специално за празника награда са 49“, разказва Аврам Агов, който е роден в Долна Оряховица, завършил е Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ и се е посветил на изучаването на Източна Азия.

Специално учредена комисия близо година е подбирала кандидатурите и след това е отсявала най-достойните. 200 бивши студенти, бивши и настоящи служители и преподаватели са били номинирани за приза, който миналата седмица е бил връчен на 49 от тях на специална церемония. Лауреатите са представители на изкуството, науката, бизнеса, на политиката. Аврам Агов е единственият българин, носител на отличието, което той е получил за преподавателската си дейност в университета, за участието си в Лятната програма на висшето училище, както и за хуманитарната дейност, която развива като член на фондация „Юджин Бел“.

„Това е фондация, която има хуманитарни програми и се бори с туберкулозата в Северна Корея. Аз участвам като мисионер и пътувам през лятото, когато имам свободно време. Присъединих се, защото познавам добре основателя на организацията и неин председател Стивън Лингтън, който е четвърто поколение мисионер в Корея“, разказва Аврам Агов и признава, че участието му в тази мисионерска организация също му е донесло признание и точки пред комисията, която е определяла лауреатите.

НЯКЪДЕ ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК АВРАМ АГОВ ЗАПОЧНАЛ ДА СЕ ИНТЕРЕСУВА ОТ АЗИЯ. Той е завършил история и философия в Софийския университет, правил е магистратура за Азия в Харвард, след това специализация в Колумбийския университет в Ню Йорк, където е заминал със стипендия „Фулбрайт”. Има и докторантура в университета на Британска Колумбия във Ванкувър. Докато правил докторантурата си, за първи път се озовал в университета във Ванкувър, където по-късно се върнал вече като преподавател. И сега от дома му в България го делят 10 часа разлика, 9000 км., един океан и един континент.

„Когато падна Берлинската стена и Германия се обедини, започнах да се питам какво ще се случи с двете Кореи. Тогава много се пишеше и се говореше как Азия, как Тихоокеанският басейн е бъдещият икономически център на света и двигател на икономиката. Нищо не знаех за Азия и процесите ми бяха интересни. Така че проблемите с края на Студената война и обединението на Германия ме насочиха към Корея, като разделена на две страна след края на Втората световна война, точно както и Германия. Интересувах се много и от Китай, но именно Корея беше един добър начин да изуча целия регион. И така започнах с тази програма в Ню Йорк, след това в Харвард. После попаднах в Корея и любопитството ми се замени с академичен интерес. Пребиваването ми в Корея направи това място част от живота ми“, признава Аврам Агов, който сега преподава история на Източна Азия и води курсове за Корея, за традиционната и за модерната история на този континент, за Китай.

„Отношенията в Корея, начинът, по който тези хора изграждат приятелства, винаги са ми били особено интересни. Особено в Южна Корея се усеща тази лоялност между хората, защото това за тях е приоритет. И просто в някакъв миг от пребиваването си там чувстваш как ставаш част от тази общност, как те приемат, макар да е ясно, че ти кореец никога няма да станеш“, допълва Аврам Агов. И признава, че вече 20 години се опитва да намери отговор на въпроса дали някога стената между Южна и Северна Корея ще падне и те ще станат една държава, както се случи с Германия.

„Това е много, много интересна тема. Краткият отговор е, че Студената война на Корейския полуостров продължава, което пречи на обединението. А сложният отговор, той също е свързан с историята на Корея, приликите с Германия са много, но също толкова са и различията. Разделението на Корея е по-дълбоко и по-трайно, защото те водиха гражданска война, която се превърна в световна война, говоря за Корейската война. И тази война официално още не е завършила“, уточнява преподавателят и разказва, че през 1953 г. двете Кореи приемат огънят да спре и да започнат преговори за примирие. Събират се в Женева, но до подписване на договора не стигат и на практика двете Кореи още са в състояние на война.

„НАИСТИНА СА ДВА РАЗЛИЧНИ СВЯТА, АКО И ДА СА ЕДИН НАРОД. Аз самият пътувам всяко лято вече години наред и изпитвам културен шок, когато минавам от едната страна в другата. Толкова са близки, говорят един език, имат еднакви традиции и същевременно са два различни свята. Разликата между тях е от земята до небето, а са един народ – това е уникална ситуация. И те знаят това. Поколения наред са разделени, разделени са семейства и са толкова различни, че понякога е трудно да си комуникират. Но според тяхното разбиране ситуацията изглежда по следния начин – има конфликт, световни сили са се намесили, те са разделени, но има изход. Неизбежно е един ден те да бъдат заедно. И това е въпрос на време, защото, да са заедно, това е съдба. Макар че толкова неща ги разделят, че можем да говорим за формирането на две отделни нации“, разказва изследователят на Азия.

Във Ванкувър живеят наследници на различни нации, заради това и азиатската общност е голяма. А това е причина много студенти да избират да изучават историята на този континент. Те са любопитни към европейците и гледат на тях като на екзотика. Европейците са любопитни към азиатците и също ги смятат за екзотика, казва Аврам Агов и допълва, че денем преподава Азия и продължава да я изучава, а вечер се прибира в България. „Защото кухнята ми е българска механа. Имаме си червени покривки, готвим си български гозби, често се събираме българите, които сме тук, и си правим „Българска вечер”. България се живее навсякъде по света вече“, казва Аврам Агов.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *