Стефка и Емилия са сред малцината хора с умствена изостаналост, които работят и не чакат държавата да ги издържа

Две жени в битка за място в живота

Към Стефка Ангелова и Емилия Младенова съдбата не е била благосклонна. И двете са кръгли сираци, с умствена изостаналост и допреди няколко години отритнати от другите. Доскоро не смеели дори да мечтаят за интеграция сред останалите хора, но днес са абсолютно пълноправни членове на обществото, защото работят, гласуват на избори, плащат данъци, издържат се и инвестират в собственото си развитие. Те са впечатляващ пример за това, че човек сам избира дали да прекара живота си в изолация, или да прекърши твърдата черупка на собствената си дистанцираност от околните с риск отново да бъде отхвърлен. На тях им е нужно съвсем малко, за да се чувстват значими, и вярват, че у всеки има повече доброта, отколкото злоба, и ако й се даде предимство, няма да има хора, които заспиват със сълзи на очите заради дискриминация.

Стефка е на 35, а Емилия на 42 години. Срещнали се в Дома за пълнолетни с умствена изостаналост в Пчелище. Не познават родителите си, защото още при раждането, когато станало ясно, че са с увреждания, те се отказали от тях. Пораснали без майчина ласка и семейство, което да ги дарява с любов и подкрепа. Стефка обаче успяла да завърши 11 клас в Социално-учебния професионален център „Елена Грънчарова” в Горна Оряховица със специалност „Плетене”. При Емилия интелектуалната недостатъчност й създавала по-големи проблеми в усвояването на учебния материал и затова успява да стигне само до взимане на основно образование – 8 клас.

Дълги години се надявали, че близките им ще ги потърсят и приберат, но след като пораснали, осъзнали, че това няма да се случи и трябва сами да се справят с живота. Без добро образование, с увреждане и липса на опит обаче реализацията изглеждала невъзможна. Започнали да посещават Центъра за социална рехабилитация и интеграция за възрастни и лица с увреждания над 18 години във Велико Търново, където екипът вложил огромни усилия да ги научи на основни познания, като това да броят пари, да познават часовника, да се ориентират в пространството и т.н.

След повече от пет години подготовка за излизане от зоната на комфорт Емилия започнала работа като работник по озеленяване в кметството в Дебелец. Това била огромна стъпка напред не само за нея, но и за всички хора с такива уреждания, които плахо надничат зад завесата на приобщаването към здравите.

„Много съм щастлива, че работя от две години вече. Сутрин започвам в 8 часа и приключвам в 16:30 часа. Кметицаата Снежана Първанова и всички се отнасят уважително и добре с мен. Като взема заплата, си купувам храна, дрехи, маратонки и спестявам. Живея в защитеното жилище в Дебелец и не се налага да плащам наем. Когато събера достатъчно пари, ще напусна и ще си наема квартира“, споделя Емилия.

От два месеца и Стефка също за първи път работи на трудов договор. Тя е назначена като хигиенистка в Центъра за социална рехабилитация и интеграция за лица с психични разстройства и интелектуални отклонения. Взима минимална заплата и разумно харчи изкараните пари. Успяла сама да си купи телефон и таблет и вече събира за собствено жилище.

„В момента живея в Центъра за настаняване от семеен тип в старата столица. Искам да имам собствен дом, в който да живея с приятеля си. Да знам, че това си е само мой апартамент и не трябва да деля пространство с други хора“, заяви Стефка.

Тя допълва, че не желае да се запознае с родителите си, никога няма да им прости, задето са се отказали от нея, но за сметка на това иска да има свое дете. Вярва, че то ще запълни празнотата в сърцето й, породена от липсата на родителска обич.

И двете мечтаят обществото да спре да подценява хората с увреждания и да им даде шанс да се интегрират. Категорични са, че лицата с интелектуална недостатъчност могат да се справят с трудовите си задължения наравно със здравите и единственото, което е необходимо, е просто да им бъде показано какво трябва да правят. Оттам нататък те винаги ще спазват демонстрирания модел на работа и ще бъдат максимално ефективни в труда си.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимки авторката

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *