На 14 ноември, на 89-годишна възраст почина поетът, краевед, журналист и голям родолюбец Христо Медникаров
Христо Стоянов Медникаров е роден на 18 април 1930 г. в село Разпоповци, Еленско. Завършва гимназия в град Елена, а висше образование – руска филология в Софийския университет Бил е учител в Елена и Велико Търново и след това журналист във вестник „Борба”, Велико Търново (1971-1990). Автор е на книги с литературни изследвания, поезия, есеистика и разкази, сред които „По следите на Емилиян Станевите герои” (изследване, 1982), „Люлка под Балкана” (документална повест, 1992), „Стожер на духа” (в съавторство, 1993) „Есенни ручеи” (стихове, 1993), „Размисли и прозрения” (1994), „Родени от Балкана” (в съавторство, 1995), „По диктовка на сърцето. Биографичен очерк за Верка Сиракова-Недялкова” (1998), „Български вълшебства” (есета и къси разкази, 1998), „Песни за българския дух” (1998), „Посечената вяра на зографа” (разкази, 2000), „Еленски балканджии-шегаджии” (2001), „Пъстроцветия” (разкази, 2002), „Живописецът Йордан Попов. Биографичен очерк” (2003), „Живот за родния край. Биография на Стоян Медникаров” (2005), „Нашепнато от Балкана” (стихове, 2005), „Еленска духовна твърдина 1837-2007″ (в съавторство, 2007), „Родословие и роден край на Емилиян Станев” (2008), „Идвайте си” (стихове, 2010), „Камъчета от реката” (разкази, 2010), „Весели еленски бивалици” (2012), „Неразделни като в паметта” (в съавторство с Пенчо Чернаев, 2014), „Обич и памет за роден край” (2015) и други.
Член на СБП и СБЖ. Заслужил краевед. Носител на национални награди за есеистика и поезия. Превежда руска поезия. Участва в антологии и сборници. За книгата си „Размисли и прозрения” през 1996 г. е номиниран от Международната академия за изкуства със седалище в Париж. Носител на наградата „Златното перо” на СБЖ и на орден „Св. св. Кирил и Методий” – 1 степен. Почетен гражданин на град Елена.
Поклон пред паметта му!
Неговото стихотворение „Идвайте си…“ е химн на град Елена. Музиката е написана от Тончо Русев
Идвайте си
Идвайте си, докато все още
светят две прозорчета в шумака
и до късно в есенните нощи
двама старци трепетно ви чакат.
Идвайте си. В старото огнище
пън догаря – сух пън от граница
и до него спомени разнищват
стар баща и майка ви – светица.
Идвайте си, докато на двора
тегне с грозде старата лозница,
жълти тикви светят на стобора,
и поели топлата десница,
целунете майка си, че може
тази среща сетна да остане…
Не ще има кой софра да сложи,
с топла питка сладко да покани.
Ще заглъхне къщата, а двора
ще потъне в бурени и лайка…
Тук ще дойдат нови, чужди хора,
ще я няма бедната ви майка.
Ще мълчат оголени липите.
Небесата ще се спуснат сиви…
Майките ви чакат пред вратите –
идвайте си, докато са живи.
Моля да предадете мое соболезнование на негово семейство!.
С уважение, Инал Плиев, Южна Осетия.
ХРИСТО МЕДНИКАРОВ
Приходите!
В ночной тиши, среди листвы зелёной
Избушка одинокая не дремлет,
Два старика с тоскою потаённой
Ждут сына, им надежда сердце греет.
Приди в свой дом. В очажном жаре тая,
Сухой пенёк кряхтит, трещит и стонет,
Отец седой и мать твоя святая
Былое, детство сына вспоминают.
Приди ж скорей! Успей пожать с любовью
Морщинистую руку винограда,
Для жёлтой тыквы рядышком с избою
Тепло твоей ладони, – как награда.
И маму поцелуй с любовью, нежно, –
Ведь эта встреча может быть последней…
Кто ж к чаю пригласит зимою снежной
И сладко угостит порою летней?. .
Зачахнет дом, а двор в бурьяне горьком
Потонет и былые дни забудет…
Сюда придут чужие люди бойко,
Но бедной твоей мамы уж не будет…
На лицах лип увидишь тень упрека,
На хмуром небе – тучи грозовые…
Ждут мамы вас перед дверями кротко.
Придите к ним, пока они живые!
Перевод с болгарского – Инал Плиев
Уникално и саммата истина Няма нищо поважно в живота от родителите