Водещи новиниСъдби

Пролет Петрова – за смелостта да се посветиш на деца, които не са твои

Това са истории за герои. За хора, които имат куража да живеят и да се борят за щастието си въпреки бариерите, които трябва да преодоляват. За някои тези бариери са по рождение, за други са следствие, за трети са просто… лош късмет или стечение на обстоятелствата. Това са истории за хора, които, вместо да решат, че нямат нищо, от нищото са си направили огнище и са разпалили вдъхновението на живота си. Вдъхновяващи хора, които са толкова заразително смели, че могат да променят всекиго, стига да им се доверим.

Ако познавате такива хора, а съм сигурна, че познавате, пишете ни, за да разкажем и за техния кураж да превръщат най-голямата си болка във вдъхновение.

ПРЕДИ ОКОЛО 30 Г., КОГАТО В БЪЛГАРИЯ НИКОЙ ОЩЕ НЕ ПОДОЗИРАШЕ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ПРОФЕСИЯТА ПРИЕМЕН РОДИТЕЛ, ДВАМА ТЪРНОВЦИ УПОРИТО ГОВОРЕХА ЗА ПРИЕМНАТА ГРИЖА. Вярваха, че това е възможност децата, които не могат да бъдат осиновени, да израснат в среда, много по-нормална и достойна от тази, която домовете тогава предлагаха. Пролет и Петър Петрови бяха първите българи въобще, които станаха приемни родители. Срещаха се с министри и хора, от които зависеше процесът да тръгне, и се бориха за каузата си. „Не знам колко пъти сме повтаряли идеята си. Не помня в колко министерства влязохме и с колко министри разговаряхме, защото годините бяха такива, че правителствата се сменяха често, министрите още по-често. А всъщност ние започнахме да говорим за приемната грижа още преди 1989 г.“, казва Пролет Петрова, която е доктор по педагогика и начален учител в СУ „Емилиян Станев“.

Четири приемни деца има Пролет, две от тях останаха в семейството завинаги и до днес носят фамилията на своите родители. Пролет и Петър ги отгледаха като свои, без да ги осиновяват, защото точно такава беше идеята на двамата педагози. После… Петър пое по своя небесен път, а Пролет пое грижата, макар и за кратко, за още две приемни деца.

 

С ЕДНО ДАРЕНИЕ ЗА ДОМ ПО КОЛЕДА

 

ЗАПОЧВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ИСТОРИЯ НА ПЕТЪР И ПРОЛЕТ ПЕТРОВИ. „Бяхме студенти и вече знаехме, че ще работим с деца. Сега, като ти го казвам, си давам сметка, че до ден-днешен моят живот е свързан само с това – да работя с деца и за децата. Та събрахме играчки, купихме нещо да почерпим децата и отидохме в един дом. Картината ни порази. После влязохме във втори дом, в трети…, за да проверим дали първите ни впечатления са верни. Един директор се съгласи да ни каже бюджета, с който тези институции разполагаха за година, и ние за втори път бяхме изумени. Домовете имаха пари, които нормално семейство нямаше. Но парите не стигаха до децата, защото в дом с 50 деца персоналът беше от 48 човека. Но не възпитатели, един възпитател се грижеше за 25 деца, администрацията беше раздута“, връща се назад Пролет.

След многото безсънни нощи двамата се сетили, че изоставените деца могат да бъдат отгледани от семейства. Както е било след края на Втората световна война, когато в света останали много сираци и вдовици без деца. Така се появяват SOS селищата в Германия, които са и първообразът на приемната грижа.

Петър и Пролет се заровили в информацията в интернет и в книгите. Чрез свои познати в Англия успели да проучат опита там. После започнали да говорят на глас идеите си. Служителите в министерствата, в които двамата търновци влезли, за да представят идеите си, гледали и мигали, защото никога не били чували за приемната грижа.

Почти веднага след дипломирането си във ВТУ Петър и Пролет заработили в дома в Страхилово. Там открили и двете си приемни деца – Анелия и Дана. Ани била на шест години, когато я взели. На ръба на закона и благодарение на куража на тогавашния директор на дома, Ани станала част от семейство Петрови. Пролет напуснала работа, за да се посвети на малкото момиченце, което в началото дори не говорело. „Учихме се да пие вода от стъклена чаша. Знаеш ли колко време отне това? А докато я науча да не си крие вещите под килима… Обяснявах и обяснявах как вече няма от кого да се страхува. Тръгна в първи клас едва на 8 г., но за това време успя да навакса толкова много. Голям герой е Ани, която вече е млада, самостоятелна жена, работи и ми помага много“, разказва Пролет.

 

ПРЕЗ 2004 Г. ПРОЛЕТ И ПЕТЪР СТАНАЛИ ОФИЦИАЛНО ПЪРВИТЕ ПРИЕМНИ ДОБРОВОЛНИ РОДИТЕЛИ

 

Тогава от Англия пристигнала Клеър, за да ги обучи да бъдат такива. „Много неща помня от тази жена, но това, което никога не мога да забравя, беше следното: „Аз съм била седем години приемен родители и през дома ми бяха минали 11 деца, преди да започна да обучавам другите“. В България и до този момент няма такава практика. Нито обучителите, нито проверяващите са минали по този път. Те не знаят нито нуждите на децата, нито на родителите, защото и родителите имат необходимост от подкрепа. И до днес в България никой не прави предварителна проверка за това дали родителите и детето са съвместими. Не ме разбирай грешно, не обвинявам социалните служители, те винаги гонят някакви срокове“, признава Пролет, която неформално е най-търсеният съветник по въпросите на осиновяването и приемната грижа.

 

НЯКЪДЕ ПО ТОВА ВРЕМЕ В ЖИВОТА НА ПРОЛЕТ И ПЕТЪР СЕ ПОЯВИЛА И ДАНА

 

Тогава тя била на 1,8 г. „Ани беше избор на Петър, Дана – мой. И двете момиченца нямаха никакъв друг шанс. И двете нямаха документи, нито съгласие на родителите да бъдат осиновени. Те просто бяха изоставени, с избягали майки. Преди 30 г. законите бяха такива – децата, които нямат отказ от родителя, бяха обречени цял живот да живеят в дом. Идеята ни беше приемната грижа да е за точно такива деца“, казва Пролет. И с много тъга – и в очите, и в гласа си – разказва, че нейните баба и дядо, които живеели в Северозападна България и са гледали Пролет като малка, най-силно са я наранили. „Когато взехме Дана, баба ми каза: „Не си идвайте тук с второ чуждо дете! Нас ще ни е срам от това какво ще кажат хората!“. И ние не отидохме! Това детенце не го заведохме там! Години по-късно, когато все пак бяхме там,  по друг повод, една съседка, жена без образование, жена, която не е работила цял живот, беше станала платена приемна майка. Тя споделяше с всички с гордост и на висок глас, че тя толкова пари не е виждала в живота си, колкото има, откакто е станала приемен родител. Тогава се почувствах безкрайно засрамена и унизена! Баща ми, който слушаше, тихо, но с твърд глас каза: „Ти правиш това за пари! А моите деца, дъщеря ми и зет ми, правят това от 15 г., без да искат и без да получават нищо!“. Погледнаха ни със съжаление. Затова имах един много дълъг период, в който съвсем съзнателно се дръпнах от приемната грижа. Не говорех, не исках нищо да знам. Не е въпросът в плащането и в парите, а в липсата на подбор на родителите. Най-голямата грешка е, че плащането стана центърът на приемната грижа. А центърът трябва да е ДЕТЕТО“, категорична е Пролет.

Според нея именно заради всичките тези грешки, заради неумението на управляващите да направят организацията, заради директното внасяне на чуждия опит, без той да бъде адаптиран към нашите условия и народопсихология, днес хората са по-отвратени от темата „Приемна грижа“, отколкото в началото. „Тогава не знаеха, днес просто не одобряват това, което се случва. И аз не ги виня. Как така ще кажеш след две години да бъдат затворени всички домове и децата да са настанени в семейства. Как се намират, мотивират и обучават добри приемни родители за две години. Когато ние тръгвахме по този път, пътят беше кауза за нас, сега е професия и мен ме е срам от това“, признава Пролет.

И когато мечтата на двамата търновци започнала да се сбъдва,

 

ПРОЛЕТ ВИДЯЛА ДВЕТЕ ЧЕРТИЧКИ В ТЕСТА СИ ЗА БРЕМЕННОСТ

 

Така в дома на семейство Петрови се появила Лета. Няколко години по-късно обаче съдбата препънала Пролет. Едно телефонно обаждане преобърнало живота й. Само след около два месеца ще станат 9 г. от това телефонно обаждане, от което Пролет научила, че Петър е загинал. „За много дълго време спрях да живея. Спрях да дишам. Сега знам, че това е моята голяма грешка, защото спрях да говоря за Петър с децата, а трябваше. Шефът на Петър дойдо тогава у дома и от целия разговор помня само едно. Той ми каза: „На тези деца някой трябва да им говори за баща им. Трябва да им разказва какъв голям човек е бил!”. Помня го, но не го направих. Аз нямах сили. Но точно тези деца ме върнаха към живота“, тихо казва Пролет.

След това тя продължила да се бори за каузата и правила това и в памет на Петър. Започнала работа в СУ „Емилиян Станев“, спечелила конкурс за докторант във ВТУ и докторантурата й, разбира се, била за приемната грижа. Станала приемен родител на още две момиченца, които били временно настанени в дома й.

Междувременно Анелия пораснала, завършила висше образование, работи и е близо до майка си и сестра си. Пораснала и Дана, която избрала да живее сама. Лета вече е на прага да завърши средното си образование и да кандидатства в университет. „Сега приемната грижа не ми е на дневен ред. Не ми харесва системата. Но никога няма да спра да работя за деца и с деца. С това е свързана и следващата ми мечта, която сега няма да ти разкажа“, усмихва се Пролет.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Снимка авторката

3 thoughts on “Пролет Петрова – за смелостта да се посветиш на деца, които не са твои

  • Респект пред силата и обичта към децата!!!

    Отговор
  • Респект и уважение,като студенти сме ходили заедно по домовете…бьди жива и здрава
    и се пази.Прегрьщамете.

    Отговор
  • Познавам Пролет и съм свидетел на нейните стремления в началото когато искаше да стане приемен родител. Потвърждавам силата на характера й и нейния висок морал и принципност. Де да имаше повече хора като нея! Успех на новите й проекти!

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *