562 четения

17 двойки от Горна Оряховица празнуваха златните си сватби

ПОНАТРУПАЛИ ГОДИНИ, НО ВСЕ ТАКА ВЛЮБЕНИ ЕДИН В ДРУГ, С БАВНА ПОХОДКА ЗАРАДИ МНОГОТО ПЪТИЩА, КОИТО СА ИЗВЪРВЕЛИ, НО С ПРИЧЕСКИ, В РОКЛИ И КОСТЮМИ дойдоха в Ритуалната зала в Горна Оряховица 17-те двойки, които тази година празнуват своите златни сватби. Всички тези 34 младоженци са били такива и преди 50 г. и са си казали „да“ в Горна Оряховица.

Повече от 20 години ръководството на Община Горна Оряховица спазва традицията и в Деня на християнското семейство събира тези, които са избрали да се венчаят в железничарския град и до ден днешен живеят в него или в близките села.

„Ние се запознахме в Елена, където бях отишъл да работя, когато бях ученик вече в последния клас. Харесах си Мария от Елена и слава Богу, тя ме чака да си изкарам казармата. После се оженихме“, разказва Митко Вълчанов историята на семейство Вълчанови. После съпругата му Мария допълва, че в онези години и в Елена, като навсякъде, имало главна улица, по която младежите ходели напред-назад и се оглеждали. При една такава разходка двамата се срещнали и това било завинаги. „Обаче аз си го харесах първа. Поразпитах познати за него, те пък взеха, че му казаха и той един ден застана пред мен“, казва г-жа Вълчанова и признава, че в периода на ухажването тя била по-активната.

Един месец след като се уволнил, Митко предложил брак на своята Мария. „Оженихме се, аз имах жителство в Горна Оряховица и вноска за жилище и дойдохме тук“, казва още Митко Вълчанов. Когато двамата заживели в първия си дом, разбира се, квартира, имали три вилички, три чинийки, три панички, едно котлонче и една тенджерка. После започнали да подреждат живота си, в който сега има цяло богатство – две дъщери, двама сина (те така наричат зетьовете си) и двама внуци.

„И аз чаках моя съпруг да изкара казармата“, включва се в разговора и Недка Христова, която, когато се влюбила в бъдещия си съпруг, също била още ученичка. Двамата били гаджета три години, после станали семейство. „Виж сега, не сме правили опити да се развеждаме. Всичко беше по план. Аз й предложих. Как й предложих ли? Ей така. В онези години летящите балони не бяха измислени още и нямаше как да я кача във въздуха, за да не ми избяга. Ама тя пък и не се дърпа де“, обяснява Петко Христов, докато вади от джоба си визитка, на която пише: Петко Маринов Христов – гражданин на свободна практика в Централна Северна България“. „Чистя дворове, кося трева, сменям крушки, оправям котлони, тикам закъсали коли, укротявам пчели. Сложи многоточие, че мога и още работи да правя“, уточнява дядо Петко, когато става дума за това как се работи гражданин на свободна практика.

Две щастливи деца – син и дъщеря, имат Петко и Недка, които вече са баба и дядо на внук и внучка. Казват, че в живота им има от всичко, но те избират повече да се смеят. Затова и когато стигат до ревността, само се споглеждат и отсичат, че това си е скришна работа и да са се ревнували, не са и разбрали даже.

И докато сем. Христови разказват историята си откъм веселата й страна, в залата влизат Иван и Мариянка Петрови. Г-н Петров чинно кавалерства на съпругата си, която е избрала в костюмите и на двамата да има по нещо червено. „Доведох си я от Плевен. Любовта е голяма работа“, казва дядо Иван, а Мариянка Петрова допълва, че заедно с нея тук пристигнала и близначката й. Тя се омъжила малко по-късно за левент от Горна Оряховица и така и тя останала тук. Двамата имат дъщеря, която ги е дарила с внук и внучка.

ГАРАТА НА ГОРНА ОРЯХОВИЦА СТАНАЛА СЦЕНАТА, НА КОЯТО СЕ СРЕЩНАЛИ СТОЯН И ИВАНКА СТОЯНОВИ. Тя работела в стола на жп гарата, той бил машинист. Преди около 50 години за първи път го нагостила с вкусна гозба и така до днес. „Научих го да обича всичко, за да ми е лесно да го гледам. А после заедно се научихме на взаимни компромиси, че май това се оказа философията на дългия брак“, усмихва се г-жа Стоянова. После чистосърдечно възкликва, че въпреки 50-те години съвместен живот тя продължава да се опитва да променя това-онова в него. Когато обаче трябва да уточни какво е това-онова, тя, като типична жена, се затруднява да състави списък и отсича: „Много неща“.
„Да я променям ли? Че как да не искам. Искам я пак на 25 г. Знаеш ли каква красавица беше!“, възкликва г-н Стоянов и разбрал, че е сгазил лука, веднага и смигва: „Още си е красавица! Ама тогава ми взема сърцето. Направо ми го открадна. Затова искам пак да сме в онова време“, въздиша младоженецът и щастливо изброява, че двамата заедно имат двама синове, две снахи и трима внуци – две момчета и едно момиче.

ВСИЧКИТЕ 17 ДВОЙКИ ПРЕПОДПИСАХА БРАЧНИТЕ СИ КЛЕТВИ И ЗА ВТОРИ ПЪТ В ЖИВОТА СИ ОБЕЩАХА ДА СА ЗАЕДНО И В РАДОСТ, И В НЕРАДОСТ. Зам.-кметът на Горна Оряховица Пламен Мадемов изчете думите на клетвата за вярност и първо мъжете, след това жените си казаха отново: „Обичам те“. И както някога, за да не им е горчив животът, церемонията завърши с шампанско и страстна целувка.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!