644 четения

Историята на първия митинг преди 30 г. във ВТУ през погледа на четирима преподаватели

Общинският съветник от „Демократична България“ Калоян Янков инициира неформалната среща

 

КАК ТОЧНО ПРЕДИ 30 ГОДИНИ ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ СЕ Е ПРЕВЪРНАЛ В РАЗБУНЕН КОШЕР И КЛОКОЧЕЩ ВУЛКАН. Кой е бил в основата на първия митинг, какво се е случило след това до времето на първата студентска стачка. И след нея! И какво от реално направените промени в онова превратно време е останало и днес. За това си спомняха и разговаряха четирима от преподавателите, предизвикали първия митинг във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ – митинга на 23 ноември 1989 г.

По идея и покана на общинския съветник от „Демократична България“ Калоян Янков в края на миналата седмица назад във времето се върнаха проф. Ценка Иванова, проф. Иван Станков, доц. Мария Илиева и доц. Светлозар Влайков в уютна среща, наречена „30 години след това”.

21 млади преподаватели, асистенти тогава, и трима студенти са в основата на митинга на 23 ноември 1989 г. Почти всички от тези млади асистенти днес продължават да работят в университета, написали са книги и научни трудове, защитили са титли и са спечелили любовта и признателността на хиляди студенти. А митингът се е случил точно там, където през последните години в началото на октомври започва новата академична учебна година.

 

ЛУДИ ГЛАВИ И ГОЛЕМИ КУРАЖЛИИ

 

„Някои неща от тогава започнаха да се повтарят и сега, което никак не е добре, но пък е добре да помним историята и да си я знаем. А митингът си има предистория, която започна няколко месеца преди този 23 ноември на 1989 г. Започна с една декларация, написана от Иван Станков, Радослав Радев, Виолета Русева и Димитър Михайлов. Днес и четиримата са професори, тогава бяха млади преподаватели, луди глави и големи куражлии“, разказва доц. Светлозар Влайков. И с помощта на колегите си бързо възстановява пъзела отпреди три десетилетия.

„Бяхме млади тогава и това е най-важната характеристика на онова време. Тогава бях на 33 години, а това е драматична възраст в човешката история и… не знам дали възкръснахме или умряхме завинаги. Но времето беше бременно и ние очаквахме нещо да се роди. А аз помня точно датата на Общото събрание в университета, когато прочетохме нашата декларация за Възродителния процес. Беше 2 юни, тъкмо бяха вили сирените и ние трябваше да се съберем и да подкрепим Възродителния процес. Така правеха във всички предприятия, заводи, учреждения, така трябваше да стане и в университета. Никой освен нас четиримата не знаеше какво предстои“, връща се назад проф. Иван Станков.

Вечерта преди това събрание на вратата му позвънил колегата му Димитър Михайлов и отсякъл: „Братле, аз повече така не мога да живея“. Двамата призовали колежките си Виолета Русева и Радослав Радев и с общи усилия написали декларацията, с която казвали, че в това информационно затъмнение загиват хора.

Когато текстът бил написан, започнал спорът кой ще го чете. Виолета Русева отпаднала на мига, защото имала вече две деца, Иван Станков, който сам се грижел за детето си, също не бил добрият вариант. Късата клечка се паднала на Димитър Михайлов, партиен член в онези години. И точно заради това той се нагърбил с честта да изчете декларацията пред цялата академична общност на вуза.

След като минал първият шок и в аулата започнали да се чуват изречения от рода на: „щом партията е казала…“, Николай Даскалов бил първият, който станал да защити младите си колеги. „Думите му бяха: „Не бързайте да отхвърляте декларацията. Тя не е вредител и не ни е враг“. И знаете ли, който после ни спаси от уволнение, защото още същия ден в Окръжния съвет вече се бяха събрали да ни гонят от университета. Спаси ни ченгето на университета – полк. Николай Димитров, изключителен мъжага, който до последно се грижеше за талантливите хора“, разказва проф. Станков.

 

ЗАВЕРАТА ОТ 24 ДУШИ

 

ПОСЛЕ ДОШЪЛ РАЗДЕЛНИЯТ НОЕМВРИ И ГОЛЕМИЯТ МИТИНГ В СОФИЯ НА 18 НОЕМВРИ. Пак Димитър Михайлов станал основният съзаклятник и свикал заверата, в която се включили още Пламен Павлов, Милко Палангурски, Иван Лазаров, Пеньо Пенев, Христо Бонджолов, Борис Луканов, който тогава бил студент… Общо 24 души сложили имената си под резолюцията, която прозвучала на митинга.

Оригиналният текст на тази резолюция, написан на „Марица“, както и едно опровержение на материал във в. „Народна младеж“ за този първи митинг, донесе на срещата Светлозар Влайков. Мария Илиева показа запазен брой на някогашния вестник на ВТУ „Наука и труд“, в който има съобщение за създаването на Независимата студентска лига.

„Университетът беше по-свободна институция, затова този митинг се случи. Ректорът тогава ни разреши да се съберем в обедната почивка и ние за един час успяхме да изведем навън 3000 студенти. Два дни по-късно беше митингът в града – в парк „Дружба“, спомня си доц. Илиева, докато Светлозар Влайков застава гордо пред всички, за да изчете още веднъж текста на резолюцията.

А с нея 24 куражлии настояват за преки и свободни избори за парламент, за разделянето на партийната от държавната власт, за връщането на земите на селяните и заводите и фабриките на работниците, за реанимация на българската природа, за нов демократичен закон за народната просвета, за деидеологизация на армията и милицията, свобода на словото и печата и т.н. „Настоявахме за автономия на университетите, за етичен кодекс на преподавателите, за свободни избори на ръководните ни органи, за демократичност при приемането на студенти. Какво се случи и какво не и сами можете да си отговорите. А и някои неща даже попреминаха границата, както стана с това широко отваряне на вратите на университетите при приема“, признава доц. Влайков.

„Вацлавският процес в Прага повлече крак. Спомням си, че бях на семинар по чешки език, когато там нещата се случиха. Нас ни изнесоха от Прага бързо и ни пратиха на една много далечна екскурзия, за да не сме там. Но аз тогава за първи път си дадох сметка колко нищо не знаем ние тук“, казва проф. Ценка Иванова, днес декан на Филологическия факултет.

След първия митинг студентите на два пъти затваряха университета. Междувременно във ВТУ вече е създадена комисия, която трябва да състави нов правилник на университета и проф. Ценка Иванова влиза в нея. „И този правилник стана факт. Той беше изключително модерен за времето си, но после го орязаха“, признава проф. Иванова.

„Университетът беше най готов за всички тези процеси. Две-три години преди 1989-а ние, преподавателите, вече се събирахме в прочутото тогава Преподавателско барче при Тотка и обсъждахме статиите от руската преса. Вече бяха излезли „Фашизмът“ на Жельо Желев, „Образ и подобие“ на Радичков. Между другото, студентският театър на нашия университет първи се осмели да постави тази пиеса. Чак после я играха студентите на СУ и до днес тази история за Ричард III не е сред популярните за сцена пиеси у нас“, допълва проф. Иван Станков. И всички след него се съгласяват, че благодарение на случващото се в другите соцдържави, сигналите, които идвали оттам, родните бунтовници не пострадали. Просто защото и ченгетата, и партийните функционери тогава разбирали, че нещо става, и знаели повече дори от завераджиите. Така всички оцелели и продължили да градят научните си кариери.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

 

 

Един коментар за “Историята на първия митинг преди 30 г. във ВТУ през погледа на четирима преподаватели

  • 25.11.2019 в 15:06
    Permalink

    На този първи митинг си имаше и доносници на ДС– М. Палангурски и гнома Пеньо Пенев. И комсомолски секретари, един от който настоящ ректор. Пък и беше доста след 10-ти.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!