Росен Кирилов: „Ако трябва отново да извървя тези шест месеца в „Етър”, пак бих ги извървял по същия начин“
Минути след като оставката му бе приета, доскорошният старши треньор на „Етър ВТ“ Росен Кирилов говори за случилото се в отбора, довело до напускането му. Той пое „виолетовите“ в началото на юни, след като Краси Балъков стана национален селекционер, а Станислав Генчев отиде помощник на Стойчо Стоев в „Лудогорец“ (Разград). Под негово ръководство великотърновци записаха четири победи, пет равенства и девет загуби в елита, головата им разлика след 18 кръга е 15:31, а точките – 17, които им отреждат 10-о място.
„Със сигурност съм сгрешил и аз някъде, за да се стигне дотук. Всеки прави грешки, но да ви кажа честно – ако трябва отново да извървя тези шест месеца в „Етър”, пак бих ги извървял по същия начин. Причините са комплексни. В началото тръгнахме много добре, направихме силни мачове срещу грандовете и всичко изглеждаше розово, но се натрупаха проблеми от всякакво естество и къщичката започна да се клати. Натрупа се страшно много напрежение на всяко ниво в клуба, което пряко влияеше на резултатите. Имаше една несигурност в управлението, която съм сигурен, че ще бъде преодоляна и клубът отново ще се стабилизира“, коментира Росен Кирилов. Той бе категоричен, че не вярва някой от футболистите да не е играл добре, защото е искал да бъде сменен треньорът.
„Просто натрупахме негативни резултати, изпуснахме няколко много важни момента да излезем от кризата. Такъв мач беше с ЦСКА до изгонването на Здравко Илиев. Рубикон беше мачът със „Славия”, в който момчетата бяха мотивирани, но мачът се разви лошо. Благодарих на футболистите, казах им, че са много добри играчи и съм сигурен, че проблемът е чисто психологически, и че съм сигурен, че ще започнат да постигат все по-добри резултати. Решението да си тръгна е заради голямото напрежение върху мен. В града също имаше негативни настроения и реших, че не искам повече да поемам негативите на външни фактори, защото съм сигурен, че имаше и външна намеса. Затова реших да напусна. Независимо от всичко мога да кажа, че изкарах едни много хубави шест месеца тук и Велико Търново остава завинаги в сърцето ми.”
