21-годишна търновка влезе в топ 200 на служителите в немски телекомуникационен проект
Вероника Якимова е родена във Велико Търново, но още от ранна детска възраст заминава със семейството си в Германия, където завършва средно образование. Вече с диплома, през 2018 година тя се завръща в родното Търново, откъдето започва и голямото й международно приключение в сферата на телекомуникациите.
„Всичко започна като на шега. Просто видях обявата за работа в интернет и реших да пробвам. Това, което ми направи впечатление, е, че дори не искаха висше образование, условието беше единствено да владея немски език” – разказва Вероника.
Годината е 2018-а, изминала е точно година от откриването на първия офис на Regiocom в града, когато 20-годишното момиче за първи път прекрачва прага на сградата. Три месеца след първоначалното обучение Вероника прави и първата стъпка в йерархията, като сменя офиса и длъжността си благодарение на високото ниво на владеене на немски език. Не е изминала и година, когато я назначават директно в продажбите. Съвсем неочаквано за самата нея въз основа на постигнатите резултати Вероника печели и своето първо международно признание, като попада в топ 200 на служителите от цяла Европа, за които се организира специално събитие в Магдебург, Германия.
„Когато започнах работа, бяхме около 35 души, вече сме повече от 80 в двата офиса в града. Повечето сме млади хора, почти всички сме под 30-годишна възраст. Духът на фирмата е такъв, че няма как да ти е скучно и няма как да не даваш най-доброто от себе си. Останах наистина изненадана, като получих имейла, в който ме уведомяват, че съм в топ 200 и трябва да взема участие в събитиено в Германия. Първоначално реших, че е грешка, и го изтрих. Проектът, с който печеля това място, е пряко свързан с обслужването на немскоговорещи хора от Германия и Австрия, но дори не предполагах, че точно аз, и то само след година работа в тази сфера, ще получа това признание. Другият колега от фирмата, който беше избран, е човекът, който е изиграл решаваща роля за отварянето на офиса в града. Занимава се с телекомуникации и работи за „Региоком” от години. От България сме четирима – ние двамата и още двама колеги от София. Смятам, че се представихме на ниво. „Региоком” е водеща компания в Европа и наистина съм развълнувана от гласуваното ми доверие” – разказва с усмивка момичето.
В Магдебург Вероника успява да се срещне и да се запознае с останалите 196 души, представители на Германия и Австрия, които са подбрани от над 5000 работещи в сферата на телекомуникациите в Европа, с които обменят идеи, мотивация и създават контакти помежду си. Връщайки се в България броени месеци след събитието, в които взема участие, тя получава още едно признание от Германия – избрана е за участие в 9-месечен курс на обучение, в който са включени само 35 души. Той ще се проведе Магдебург и след завършването му младата болярка ще се изкачи още едно ниво в йерархията в сферата на телекомуникациите в Европа и вече ще се занимава със следене на качеството на обработката на данни.
„Надявам се да успея да продължа да черпя от ресурса на „Региоком” и да съумея да предам мотивацията си на новите служители. Във фирмата непрекъснато идват млади хора, има доста широко поле за развитие и много ми се иска да успея да мотивирам хората. Смятам, че имам още какво да дам от себе си, а и да получа. Харесвам корпоративната култура на „Региоком” и се радвам за шансовете, които получавам. Тук сме като едно семейство, имаме дни на сладоледа, дни на сладкото… Грижат се да ни е добре.”
В свободното си време Вероника дава своя принос за общността, в която живее, като доброволен кръводарител. Заедно със своята леля Красимира Драганова основават Фейсбук групата „Доброволни кръводарители Велико Търново”, чрез която успяват да организират хората безвъзмездно да дарят кръв за нуждаещи се.
„Обичам да помагам. Освен групата, която управлявам с леля ми за даряването на кръв, давам средства и за благотворителност, доколкото мога да си позволя. Важно е да си помагаме един на друг. Преди около 10 години преминах през един доста труден етап, свързан със здравословното състояние на майка ми. Аз бях още дете, но всичко се случваше пред очите ми. Това остави толкова дълбока следа в мен… Имам нужда да помагам на хората, защото знам какво е да имаш нужда от помощ. Длъжни сме да си помагаме, затова сме хора, за да се грижим един за друг, кой с каквото може и колкото може.”
Макар майка й, заедно с брат й и малката й сестричка, да продължават да живеят в Германия, Вероника предпочита родината. „Тук ми харесва. Харесвам хората, харесвам живота тук, харесвам и работата си. Не мога твърдо да кажа, че цял живот ще съм в Търново, но докато имам какво да дам от себе си – тук съм”.
Теодора МАРИНОВА
