732 четения

Селище на феи и плочки за облицоване на училищната чешма правят малките керамици в търновско училище

Възпитаниците на ОУ „Димитър Благоев“ печелят награди в национални конкурси

 

СЕЛИЩЕ ЗА ФЕИ, РИБИ И ВЪОБЩЕ ВСЯКАКВИ ЖИВОТНИ, КОЛЕДНА УКРАСА, ТЪРНОВСКА СГРАФИТОКЕРАМИКА, ДАЖЕ И ЕДИН ГЛИНЕН ЦАР СИМЕОН са направили възпитаниците на Людмила Тодорова, която ръководи две групи по керамика в ОУ „Димитър Благоев“ във Велико Търново. С малчуганите първолаци тя работи по време на следобедната занималня, а петокласниците се събират в събота, за да майсторят красивите си произведения.

„Всъщност от занималнята тръгна всичко преди две-три години. Следобед, когато децата си напишат домашните, имаме часове по интереси. И аз, понеже съм керамик, реших да опитам да ги запаля. Оказа се, че на тях малко им трябва, че някои от тях имат ръце за работа с глина, и започнаха да се получават чудесни неща, които аз започнах да изпращам по конкурси, а оттам да ни връщат награди“, разказва г-жа Тодорова. И допълва, че децата нямат задръжки, не мислят, че не могат да се справят, затова и да се работи с тях е много лесно. С най-запалените деца Людмила Тодорова работи и през лятната ваканция, за да не им е скучно.

В няколко национални конкурса са участвали възпитаниците на ОУ „Димитър Благоев“ вече и от всяко състезание се връщат с отличия. Последната награда е спечелила петокласничката Ивайла Георгиева, която пратила своя чиния, изработена в стилистиката на търновското сграфито на национален конкурс „От Коледа до Васильовден“. Състезанието, организирано от Националня дворец на децата в София, събрало стотици произведения на деца от цялата страна, но работата на Ивайла предизвикала възторга на пофесионалното жури и търновската петокласничка грабнала първата награда.

Преди време пак Ивайла и съученичката й София Кънчева спечелили първо първо място в конкурса на МОН „Бог е любов“. С награди от национални състезания са и Елия Стоянова и Миа Стоянова, които също са в пети клас. Те пък впечатлили организаторите на конкурса, наречен „Водата – извор на живота“. Сега и двете майсторят следващите си произведения пак за същото състезание. Миа се е заела да прави семейство пингивини и обяснява, че идеята й е да има майка и баща пингвини и малко пингвинче. Елия прави риба балон, което е изключително трудно занимание, защото тази риба има стотици бодли по кръглото си тяло, които момиченцето изработва и прикрепва така, че да не изпаднат, когато рибата замине за състезанието. Миналата година Елия станала носител на отличие и от конкурса за величието на Мадарския конник. За конкурс се подготвя и Вики, която майстори статуя на Симеон.

Междувременно децата работят и върху завършването на своето Селище на феи. Правят и украшения за коледна елха, както и различни сувенири за Новогодишните празници. Тях пък ще предложат на традициония коледен базар, който ще бъде открит в училището на 16 декември.

НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОЕКТ, В КОЙТО УЧАСТВАТ И ДВЕТЕ ГРУПИ НА ЛЮДМИЛА ТОДОРОВА, ПРЕДСТОИ ДА БЪДЕ ТЕПЪРВА РЕАЛИЗИРАН. Децата и тяхната преподавателка са се захванали да изработват теракотени плочки, с които имат намерение да облепят мивката в училището. Първите готови плочки са пъстри и с цифри. Проектите са на първокласниците, а фината работа е оставена в ръцете на петокласниците, обяснява г-жа Тодорова, която се захванала с керамика преди няколко години, когато я съкратили. Тогава тя решила, че глината може да е нейното бъдеще, и се оказала права. Купила си и керамична пещ, където сега изпича всички произведения на изкуството, които децата й правят. Пече ги на 1135 градуса, при това два пъти. Преди да ги глазират и след това. Всичко, което децата са направили, е толкова изящно, че те не искат да се разделят с произведенията си. Затова засега Людмила Тодорова ги е подредила в няколко кашона в стаята, където децата работят, но някой ден има намерение да ги разположи зад витрина в коридора на училището, за да им се радват всички.

Сред запазените ученически работи е и първата кукерска маска, която децата направили и с която Людмила Тодорова разбрала, че заниманията й имат смисъл. „Изпратихме я и нея в национален конкурс, но ни я върнаха без награда и с обяснението, че маската е твърде естравагантна. Но когато я видях готова, вече знаех, че съм си на мястото и че керамиката може да запали децата да обичат и уважават изкуството“, признава г-жа Тодорова.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!