1630 четения

Търновският клуб „ТАМ“ предлага нов модел за развитие на културата в града

Чешки академични преподаватели в 80-странично проучване оцениха високо дейността

 

80 СТРАНИЦИ ПРОУЧВАНЕ НАПРАВИХА ЧЕШКИ АКАДЕМИЧНИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ ЗА НАЙ-АТРАКТИВНОТО ПРОСТРАНСТВО ЗА КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО – КЛУБ „ТАМ“. След всички направени изследвания, анкети и наблюдения изводът е, че младите хора, които управляват това пространство, предлагат интересен, нов модел за развитие на културата в града.

„Знаеш ли, за седемте години, в които „ТАМ“ съществува, тук нито веднъж не е стъпил човек от Общината. Не че не се справяме и без тях, обаче истината е, че култура се прави, когато има комуникация между институциите и активните хора. И това ще се случи, неизбежно е, само не знам защо става така бавно“, казва Галин Попов, един от четиримата съсобственици на клуба и този, заради когото това академично проучване се е случило.

Преди време Галин решил да кандидатства за обучение в Чешката академия за култура, мениджмънт и изграждане на общности. Започнал да попълва документи, да пише мотивационни писма и есета, да праща портфолиа. Кандидатстването се оказало толкова тежко, че в един момент спрял да мечтае за това обучение. И тогава му звъннали, че е одобрен. Така Галин попаднал в групата от 14 избрани за обучението. Когато годината приключила, преподавателите в академията казали, че търсят един курсист, за да направят пълно проучване за града и мястото, където той развива своите идеи. И избрали Галин, а чрез него и културното пространство „ТАМ“, за да проверят как функционира този клуб, какъв е моделът на управление, как си взаимодейства клубът с неправителствения сектор, с институциите, с публиката си. Получил се 80 страници труд, което си е цяла научна дисертация, казва още Галин, който в момента е и главен координатор на един от най-големите проекти в културната столица на Европа – Пловдив – „Каравана“.

„Много лесно се случват нещата в Пловдив, просто администрацията там е чудесна. Но аз искам нещата и тук да се случват лесно. Преди да отворим клуба, може би за 15 г. целият ми социален живот беше изнесен извън Велико Търново, защото тук културата се случваше някак академично. В момента градът ни е добре позициониран на културната карта на България, но културната програма често е масово ориентирана, свързана с национализъм или с концерти на Веселин Маринов и Николина Чакърдъкова. Нека да ги има, но на мен не ми е интересно“, казва Галин.

Преди осем години той се запознал с французойка, която преподавала във ВТУ, и известно време двамата заедно обикаляли културните събития в града. В един момент тя казала, че градът й харесва и иска да остане, но й трябва причина. Така се появил клубът „ТАМ“. „След две години тя се прибра в Париж, за да продължи образованието си, а аз останах да управлявам пространството с екипа, който бяхме създали. И мина време, клубът порасна, станахме на 7 години и решихме, че е време да променим начина на управление. Разделихме дяловете на бизнеса между мен, Веселин Денев, Дени Милушева и Ваня Димитрова и сега сме четирима съсобственици. Каква е идеята ли? За мен са много важни тези нови модели на управление на културата. Пирамидалният тип управление, в който философията е „Аз коля, аз беся, вие изпълнявате и сбъдвате моите желания“, вече не е ефективен. И понеже от години инициираме събития и говорим за тези хоризонтални модели, дойде времето да спрем да говорим и ние да покажем на практика този модел“, обяснява Галин.

После допълва, че видял този модел в Унгария, в един подобен бар в Будапеща, където съсобствениците са 10 души. Всеки поема това, в което е най-добър, но преди да стане пълноправен член на управителното тяло, всеки трябва да поработи една година време. Ако се справя добре, ако е достатъчно активен, му предлагат, ако иска, да стане съсобственик. После, когато реши да си тръгне от бизнеса, бизнесът една година му изплаща заплата. Така този, който е решил да поеме по своя си път, получава подкрепа, за да стартира следващото си занимание.

„Искам и тук така да го направим. Ние работим по този начин вече около половин година и виждам, че и за хората, които идват на нашите събития, това е интересно. И успяваме да направим културата, която на нас ни харесва. Тук срещаме академичното и това, което се случва в ъндърграунд средите. И успяваме да имаме изключително разнородна публика. В клуба влизат тийнейджъри и хора на възраст 65 – 70 г. Едните идват да изпият по чай и да си поговорят след училище, другите, за да послушат музика, да гледат филм, да послушат поезия“, разказва още Галин.

ЧУЖДЕСТРАННИ АРТИСТИ ГОСТУВАТ ЧЕСТО В ТЪРНОВСКИЯ КЛУБ „ТАМ“ И ТОВА ВЕЧЕ Е ЗАПАЗЕНАТА МАРКА НА УЮТНОТО ПРОСТРАНСТВО. В началото Галин преговарял с популярните навън артисти, но все по-често те сами започват да търсят контакти с клуба. „Случва се да дойдат тук примерно група немски музиканти. После се връщат у дома си и започват да разказват за нас. Аз често пътувам. Всъщност единствената причина, поради която продължавам да пътувам, е културата. Хиляди пъти съм ходил в Лондон, но в Бъкингамския дворец никога не съм влизал и до Лондон бридж не съм ходил. Влизам в музеи, ходя на концерти, на премиери, на партита. И там, като се заговоря с разни хора, те, когато разберат откъде съм, казват: „А, ние го знаем това пространство. И сме любопитни да го видим“. Ето така се получават нещата напоследък“, казва Галин и след това признава, че въпреки всичко много му се иска клубът да си има постоянен бюджет. Тогава събитията няма да се случват просто едно след друго, а ще имат връзка и посока.

И от няколко години той и колегите му се опитват да правят точно това – дългосрочни програми. Така се появил преди години Философският клуб, който се събира всеки вторник. Тази година Роман Рачков направил ентимологичен клуб и започнал да разказва за различни насекоми. Досега са минали лекциите му за калинките и за мравките, предстои да говори за коприната и бубите. „Много е интересно. Идват студенти от Факултета по изобразително изкуство, защото светът на гадинките е за тях извор на вдъхновение. Идват земеделски производители. Художникът Ларс Нордби, който има галерия в Търново, също е постоянен посетител. Той пък се оказа запален по социалното поведение на насекомите и от години търсел някаква мушица, която Роман сега обеща да му покаже. Та тази мушица ще стане основата на общ проект, който двамата най-вероятно ще реализират в САЩ“, разказва Галин.

От тази година той е домакин и на още едно любопитно събитие – „Тя“ във Велико Търново“. Срещата е посветена на жените, без да е с феминистка насоченост. С всяка следваща среща се събират все повече и повече дами, които имат интересни за разказване истории.

„Знаеш ли, миналата година сме вкарали в града индиректно 100 000 евро. Това са пари, които артистите ни оставят в града, средства от международни проекти, по които сме кандидатствали. И най-вече инвестиции в имоти, защото все повече стават тези, които избират да си купят къща в града, защото им харесва това, което се случва при нас“, обяснява Галин и признава, че всичко би било много по-лесно, ако институциите в града започнат да забелязват такива като него, Веселин, Дени и Ваня. „Дори не става дума да им искаме пари. Говоря да има диалог. Да има ясни правила, видими правила, по които такива като нас примерно веднъж в годината да могат да ползват залата на театъра, на читалище „Надежда“. Защото имаме нужда от по-голямо пространство понякога. Сега водим разговори с културния аташе за Европа на Тайван и искаме да направим нещо заедно. Но можеш ли да работиш с Министерството на културата, когато имаш пространство от 40 квадрата“, вдига рамене Галин.

И допълва, че голямата мечта на целия екип е да успее да разшири клуба в прилежащите помещения. Има помещение, в което те могат да построят постоянна сцена с осветление и подиум, за да не се налага за всеки спектакъл да преобразуват клуба в камерна зала.

„Миналата година три пъти кандидатствахме по различни проекти. От две места ни казаха: „Вие, пичове, сте много готини, но ще се справите сами. Има такива, които не могат като вас, затова ще помагаме на тях. А ни трябват не повече от 20 000 лв. Като не искаме всичките. Искаме 15 000, останалите средства ние ще си набавим“, разказва Галин и допълва, че е убеден, че до две години тази мечта ще стане реалност.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. авторката

2 коментара за “Търновският клуб „ТАМ“ предлага нов модел за развитие на културата в града

  • 12.12.2019 в 22:59
    Permalink

    Уникално, чудесно …и пак до финансиране опира приказката …оффф.

    Отговор
  • 14.12.2019 в 20:19
    Permalink

    Бих искал само да вметна, че ‘феминизъм’ не е мръсна дума, и че също така няма нищо мръсно в изрази като ‘права на малцинства’, ‘права на деца’, ‘права на жени’, ‘Истанбулска конвенция’ и пр., макар че в доста пост-комунистически и Балкански страни твърде често тези термини се използват в дерогативен смисъл. Всяка дейност, която ни дава повече знание за определена социална общност, с нейните непосредствени проблеми и предизвикателства, с нейните успехи и постижения, убогатява нашата култура. Така ни дава възможност да опознаем тази общност по-добре и да станем по-съпричастни към нея; т.е. да гледаме на нея не като на нещо ‘друго’ радикално различно от нас, а като част от нашата обща общност. Съответно, напълно нормално и естествено е да се каже, че клуб като Тя във Велико Търново (както и навсякъде другаде) прави принос към феминистката култура, която в страна като България за съжаление е почти отсъстваща. Феминистката култура, която направи сериозни крачки по света, особено в последните 70-80 години, е всъщност много качествена, прогресивна, проницателна, информативна, и очи-отваряща. Все по-успешно си пробива път във всички обществени сфери, включително науката, образованието, литературата, изкуството, политиката, журналистиката, медицината, професионалната практика, професионалната етика, законодателството, рекламата, индустриалния мениджъмънт, профсъюзната дейност, социалната работа, и др. Този процес носи преди всичко позитивни промени, и за радост на тези, които разбират това, към момента изглежда необратим. Малко изненадващо обаче е, че у нас общо взето липсва нужната активност на факторите, които биха прокарали тази култура по-своеременно, отколкото това се случва. Към тези фактори се числят всички горе-споментати сфери, но журналистиката, политикатата, образованието, изкуството, законодателството, и академичната професия имат особена роля, т.к. са основните, които адресират и третират проблеми от концептуален характер с обществена значимост.

    Отговор

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *