562 четения

17-годишен ученик написа роман за утопична планета и за тясната граница между доброто и злото

„ТЯСНА ГРАНИЦА“ СЕ НАРИЧА ПЪРВИЯТ РОМАН НА 17-ГОДИШНИЯ ВЪЗПИТАНИК НА АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ „АРКУС“ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ВИЛИАН ПОПОВ. Тийнейджърът направи премиера на книгата си миналия ден, като реши да я представи първо пред своите съученици и преподаватели в колежа. В първите дни на следващата година той ще гостува и в кафе-книжарницата „Страница 394“.

За утопичната планета Зодера, която се намира на стотици светлинни години от Земята, разказва в книгата си Вилиан. Затова и е сложил подзаглавие „Реалност Зодера“. „Реалността е такава, че на тази планета хората живеят мирно. Йона е главната героиня и в началото на историята тя губи баща си и остава съвсем сама във Вселената. Тогава, за да оцелее, тя започва да чертае планове как да се справи със света, който не познава чак толкова добре. Но плановете й не се развиват така, както тя очаква. Понякога й се случват много по-хубави неща от планираните, понякога – по-лоши. Случват се и магии, които след това намират и своето научно обяснение“, разказва Вилиан. Самият той също участва в историята като прототип на героя Ишос, който е талантливо хлапе, дори гениално, и именно то успява да обясни научно всички магии.

„Е, аз не съм чак гений, но се интересувам от много неща, обичам да пътувам, чета и се опитвам да уча всички уроци, които животът ми предлага. Затова и се надявам всички, които прочетат книгата ми, да я прочетат с тази идея, че всичко е в тънката граница. Нещата могат да изглеждат много зле или много успешни и това винаги зависи от нашата гледна точка. Тънката граница съществува и в нас самите и тя ни прави такива, каквито сме. Когато я преминем, ставаме по-лоши, защото доброто и лошото, тъмното и светлото са вътре в нас“, казва още дванадесетокласникът, който учи в природо-математическата паралелка на „Аркус“.

КАТО ИДЕЯ ЗА ИГРА ЗАПОЧНАЛА ИСТОРИЯТА НА КНИГАТА ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ. Вилиан искал да създаде компютърна реалност, с която той и приятелите му да се забавляват, но осъзнал, че не може да се справи с програмирането. Затова нахвърлял само историята като текст. Показал я на приятел, получил отлични отзиви и я… забравил за около два – три месеца. Когато се сетил за сюжета, го изровил в компютъра си и го дал на най-добрия си приятел – Павел Георгиев, който учи в Езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“. Павел веднага откликнал и казал, че историята си я бива, и двамата започнали да пишат заедно. За около година и половина момчетата били готови с 30 истории, които сега чакат своя ред в компютрите им.

„Докато пишехме, този процес на мен ми се стори много забавен. Така започнах книгата. Тя не включва тези 30 истории, които написахме с Павел, а тяхната предистория“, уточнява Вилиан, който обаче е толкова благодарен на приятеля си за помощта и подкрепата, че е посветил „Тясна граница“ на него.

Писането вървяло бавно, докато Вилиан ходел на училище. Но през лятото тийнейджърът се затворил в историята си и решил да я довърши. Когато бил готов, я показал на своя учителка по география Десислава Симеонова, на майка си Анелия, на приятелката си Христиана и разбира се, на Павел. Те аплодирали резултата и Вилиан решил да издаде романа си, който ще има и продължение. Затова краят е отворен, загадъчен, обещава да е щастлив, но това ще стане ясно, когато дойде време за следващата част. „Както вече казах, не всичко върви по план, така че ще се оставя да ме води историята, а как ще завърши тя, все още не знам“, признава Вилиан.

ОСВЕН ПОЧИТАТЕЛ НА ФАНТАСТИКАТА И МАРВЪЛ ФИЛМИТЕ ТОЙ Е И ПЪТЕШЕСТВЕНИК. Обиколил е вече около 30 страни, стигал е до Китай и именно пътешествието в Непал, което направил преди година, се оказало едно от повратните в живота му до този момент. Докато пътувал и разглеждал далечния свят, той записвал в паметта си и уроците, които планината му предложила. „Там видях на живо тази тясна граница между светлината и тъмнината и осъзнах колко е важно да пазиш баланса и да не вредиш, ако не можеш да помогнеш“, обяснява Вилиан и признава, че няколко месеца търсил заглавия за книгата си. Имал 10 – 15 варианта, но никой от тях не му се струвал достатъчно добър, докато един ден просто не му се явила идеята за тясната граница.

Вилиан е категоричен, че ще продължи да пише, дори и когато стане студент. Той вече кандидатства и праща документите си в университети в Шотландия и Англия. Решил е да учи компютърни науки и да стане много добър в софтуерното инженерство. Това ще му помогне и някой ден да успее да превърне историите си в компютърни игри.

„Фабер“ е издателството, което е подало ръка на младия автор, но Вилиан е решил сам да разпространява романа си. Той очаква заявки на имейла си [email protected] и е готов да изпрати книга до всяка точка на България. Вече е направил и Фейсбук страница https://www.facebook.com/tyasnagranitsa/ на „Тясна граница“, за да стигне историята до възможно най-широк кръг читатели, дори и до тези, които не обичат, а четат научна фантастика. На тях планетата Зодера също ще им хареса, убеден е Вилиан.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Сн. Христиана РУСАНОВА

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *