790 четения

Големите църковни празници през януари

През първия месец на 2020 година, в който честваме особено значими и почитани празници, желая на всички вас здраве, благоденствие и мир!

На 1 януари отбелязваме двоен празник – Обрезание Господне и свети Василий Велики.

На осмия ден от рождението Си Спасителят Иисус Христос е занесен в храма, за да бъде посветен на Бога, като Му се е дало името Иисус. Обрязан бил по еврейски обичай, за да се изпълни законът, събитие, което показва, че Той действително бил в тяло човешко, а не призрачно, както лъжливо учили евреите от I век.

Св. Василий бил епископ на Кесария Кападокийска. Починал на 1 януари 379 г. Наречен е „Велики” заради огромния му принос към богословието на Църквата.

На 4 януари празнуваме паметта на св. Онуфрий Габровски. Той бил родом от гр. Габрово, Великотърновска епархия. Като юноша, наказан от баща си за буйство, безразсъдно заявил, че ще се потурчи. Разкаял се за това, отишъл първом в Троянския манастир, където приел монашество с името Манасий, а след това заминал за Света гора, в Хилендарския манастир, където приел Велика схима с името Онуфрий и се подвизавал строго. Отишъл на остров Хиос и пред съда с отвращение отрекъл мохамеданството и за Христовата вяра бил обезглавен в 1818 година на 32-годишна възраст.

На 6 януари прославяме великия християнски празник Богоявление. Твърде малко са подробностите за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото кръщение, които можем да намерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се постарал „да изпълни всяка правда“ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеник или учител, и преди да излезе на обществена проповед, приел кръщението на Своя Предтеча.

„А когато се кръсти целият народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб“ (Лука 3:21). „И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17).

Богоявленският празник е свързан с великото водосвещение, което трябва да ни напомня, че при бреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Дух нашата овехтяла от греха природа.

На 7 януари празнуваме паметта на св. Йоан Предтеча. Понеже главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов „събор“, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този „най-голям между родените от жени“ (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Паметта му се чества няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на този ден.

На 16 януари честваме паметта на св. Дамаскин Габровски. Той родом от Габрово, бил Хилендарски монах и игумен. По уреждане на манастирски работи отишъл в Свищов в Светогорския метох. Турци, имащи парични задължения към манастира, вместо да се издължат, наклеветили преп. Дамаскина, че имал връзки с една туркиня. Изправен пред съда, кадията разбрал, че е невинно обвинен. Но събралата се тълпа турци поискали да бъде потурчен или да се обеси. Преп. Дамаскин твърдо изповядвал вярата си в Христа. Вързали му ръцете отзад, повели го и го обесили – 1771 година. На мястото на тогавашния метох сега се намира манастирът „Св. св. Петър и Павел“, дето се сочи издънка от дървото на обесването и гробът му.

На 18 януари честваме паметта на св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Атанасий Велики се родил през 295 г. в столицата на Египет Александрия. От ранна младежка възраст бил призован да служи Господу и се показал като един от най-великите отци и учители на Църквата. Той починал на 2 май 373 г., но На 18 януари св. Църква е установила съвместно честване на двамата александрийски архиепископи Атанасий и Кирил (444 г.), които главно са спасили православието от двете ереси – арианството и несторианството.

На 20 януари почитаме паметта на св. Евтимий, патриарх Търновски. Свети Евтимий е роден около 1327 г. в Търново – столица на тогавашна България. Израснал в благовъзпитана семейна среда, надарен щедро от Бога с богати заложби, още твърде млад Евтимий се издигнал високо със своите знания, мъдрост и чист духовен живот.

Славата на св. Евтимий като голям молитвеник, строг аскет, просветен и вдъхновен проповедник го довела до патриаршеския престол през 1375 година. Той станал патриарх по всенародно желание в една от най-бурните и страшни епохи в историята ни. Проявил се като истински пастир. Служил на Бога и народа без отдих и почивка. Когато в столицата нахлули турците и започнали да безчинстват, Евтимий смело се изправил срещу техния предводител и го накарал да спре ужасната сеч. Сред писъците, бодър и силен с пророческата си осанка, той издигнал глас: „Не бой се, народе мъченик, вярвай в Божията правда и милост! След Голгота иде Възкресение!“.

Когато трябвало да бъде посечен с меч, станало чудо. В момента на убийственото замахване ръцете на палача се вцепенили и мечът паднал на земята.

Със заповед на султана патриархът бил изпратен на заточение някъде в Родопите.

Къде точно е бил заточен великият патриарх на осиротяла България, не се знае. Предполага се, че е издъхнал в Бачковския манастир през 1401 – 1402 година, където се предполага, че е и погребан.

На 21 януари честваме паметта на св. Максим Изповедник и св. мъченик Неофит. В този ден Светейшият Български патриарх Неофит празнува своя имен ден.

На 25 януари почитаме паметта на св. Григорий Богослов. Св. Григорий Богослов бил родом от Арианз при гр. Назианз, Кападокийска област. Син на епископ св. Григорий Назиански и майка св. Нона. Учил заедно със св. Василий Велики в Атина. Голям богослов, писател, поет. Като архиепископ ръководил църквата в Цариград 12 години и се оттеглил в Назианз, дето и починал в 390 година на 80 години.

На 30 януари празнуваме паметта на светите Трима светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Като въздава равночестна прослава на св. три светители Василий Велики (379 г.), Григорий Богослов (390 г.) и Йоан Златоуст (407 г.), светата Църква свидетелства, че те са равни пред нейния съд по дарования, заслуги и светост.

Тези великани на светостта, благовестието и богословието, които Сам Бог подарил на Своята Църква в тежките дни на нейните противоеретически борби, засияли с безсмъртна светлина след своето блажено отминаване от света. Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси продължавал да се прекланя свещеният сбор на вселенската православна общност. Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за „василиани“, „григориани“ и „йоанити“.

Наложила се благодатната намеса на самите трима светители, които целия си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски (ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита през времето на византийския император Алекси I Комнин (1048 – 1118 г.). И от вечността великите светители проявили любвеобилна грижа за Църквата, която била застрашена от смущения поради неразумната любов към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им честване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.

За такъв ден през 1076 година бил обявен 30 януари. За новоустановения празник била съставена тържествена служба. Денят е също така и празник на православните богословски факултети и духовни академии.

Презвитера Моника  ДАВИДКОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *