Вестник Борба – областен всекидневник, Велико Търново

Вестник Борба – областен всекидневник

Мартина Жила превърна 7 свои рисунки в коледни картички, за да помогне на Емо

23-годишната студентка във ВТУ трудно ходи без чужда помощ, но мисли за други в беда

 

МАРТИНА ЖИЛА ОТ ПОЛСКИ ТРЪМБЕШ Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ВЯРАТА В духа на Коледа, на силния човешки дух и добрината към ближния. 23-годишната студентка четвърти курс живопис във ВТУ трудно ходи без чужда помощ и заради това редом с нея почти винаги е майка й Дияна. За пътуване до В. Търново родителите са купили специален джип, пригоден за Мартина. Бащата Юри, който е украинец, е нейният личен асистент за четири часа.

Красивата Мартина получава заболяване на мускулите, когато е на 11г. Без причина. Тя е танцьорка и няма никакви проблеми до този момент. Оказва се, че нейното заболяване не е лечимо въпреки и невъзможното, което е направено от семейството. Като ученичка в СУ “Цанко Церковски“ е едно от децата със специални потребности. В момента държавата помага на Мартина само с 10 дни РЕХАБИЛИТАЦИЯ годишно и безплатно. Тя обаче не се оплаква, не иска да пъшка за болестта си и мисли за другите! Казва, че не си пожелава нищо за Коледа, защото си има всичко.

ВЪПРЕКИ СВОИТЕ СОБСТВЕНИ ПРОБЛЕМИ ТАЛАНТЛИВАТА ХУДОЖНИЧКА, която иска да учи и магистратура по графика, е превърнала 7 свои рисунки на различни църкви и замъци в коледни картички. Вече са отпечатани над 220 броя, а парите от благотворителната кампания ще бъдат дадени на Емил Йорданов от Полски Тръмбеш, който е тенисист и треньор по тенис на маса и страда от амиотрофична латерална склероза.

Мартина не познава 36-годишния мъж, но въпреки това иска да му подари една щастлива Коледа със своя скромен принос. Картичките се продават по 3 лева и събраната сума няма да бъде голяма, но жестът е толкова силен, вълнуващ и трогателен, че за тази приказка се разказва много трудно с думи.

„Аз тези рисунки ги направих предната зима. Бях нарисувала Царевец, а другите замъци и приказни църкви са от интернет, не съм ходила в Унгария, в Париж, макар да съм нарисувала и Айфеловата кула. Всички тези сгради ми приличаха на захарни къщички и си представих как биха изглеждали по този начин, както съм ги нарисувала – захарни! Има и малко фантазия от моя страна, естествено. Миналата година ги рисувах два месеца. Дори вече акварелът беше малко остарял. Прочетох във Фейсбук, че пак се събират пари за Емо и си казах – защо да не превърна моите рисунки в коледни картички“, споделя скромно Мартина.

ТЯ КАЗВА ОЩЕ, ЧЕ НАИСТИНА НЕ ПОЗНАВА ЕМО, само го е виждала отдалече. Преди да й хрумне идеята за коледните картички, вкъщи си говорили да съберат пари да отидат да ги занесат. Когато идеята за картичките се избистрила, художничката си казала, че така ще се съберат повече парички, а и нейният труд за „захарните замъци“ няма да отиде напусто. Дали някой е правил такъв жест за нея? На този въпрос Мартина отговоря, че дори да се съберат пари за нея, тя няма какво да ги прави! Тогава се намесва майка й, която обяснява, че лекарства не са й нужни, защото не са открити такива, които да помогнат при тази диагноза. „Когато това се случи, тя беше на 11 – 12. Тръгнахме по болници, но лекарите ни казаха да си отиваме у дома, защото не могат да направят нищо. Единственият начин бил рехабилитация и физиотерапия. И после се оказа, че държавата отпуска средства само веднъж годишно. Благодарение на нашия център „Аз мога“ дъщеря ми ходи на процедури, когато има време. Защото ходи на лекции, на упражнения. За пътуването до В. Търново си има малко адаптирано джипче. Нали е младо момиче, има нужда от социален контакт, няма как да я затворим у дома“, разказва Диана, която е продавачка в магазин за месо в Полски Тръмбеш. Тя казва още, че целта им е да събудят хората и да си купят поне по една картичка за Емо, защото по Коледа все пак се случват чудеса, а той има нужда от апарат за дишане, каквото е целта на продажбата.

„Какво да си пожелая за Коледа ли? Аз си имам всичко. А, може би искам една ракета, за да отида на Марс…“, казва Мартина, която не вярва в Дядо Коледа, но си има тайни мечти, които не иска да изрича на глас. И скромно добавя, че въпреки собствените си проблеми, прави това за Емо заради добротата и съпричастието… Вече една година Емил Георгиев Йорданов от Полски Тръмбеш страда от амиотрофична латерална склероза. Той не може да диша самостоятелно. За целта семейството му е наело специален апарат, чрез който Емо може да диша. Наемът на апарата е 600 лв. месечно. Семейството на Емил не може да си позволи да закупи такъв животоподдържащ апарат, защото няма нужните 16 000 лв. Консумативите, които обслужват апарата (аспирация, катетри, проби, медикаменти, и др.) ведно с наема на апарата възлизат на 1200 лв. месечно! Тази сума е необходима всеки месец.

Точно заради това е благотворителната кампания на Мартина Жила. Нейните картички могат да се купят по 3 лв. в Информационния център в сградата на Община Полски Тръмбеш, детска градина „Детски свят” и в магазините „Даци Fashion”, „Подаръци Украси Делукс – Любка Христова“, ЕТ „Поглед-В – Ваня Димитрова – оптика”; „Керека”.

ВСЪЩНОСТ ПРОДАЖБАТА НА КОЛЕДНИ КАРТИЧКИ ЗА БЛАГОТВОРИТЕЛНА КАУЗА не е първият жест на Мартина Жила. Миналата година тя подари на читалището в Полски Тръмбеш композицията си „Дървото на живота“ и подреди изложба. Година по-рано получи награда от сдружение “Полските щурчета ” в категория “Изкуство”. Още като ученичка получи специалната награда на проекта “1000 стипендии“. Мартина рисува отдавна и има изработени театрални кукли на приказни герои. С тях е била фаворитка на конкурс в Сливен цели четири години.

Нели СУКОВА

Сн. авторката

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *