1410 четения

Търновка прави ДНК анализ на 15 застрашени нашенски сорта лози в Българо-гръцкия проект Vine SOS

Отдавна са забравени около 20 вида, сред които „Орлови нокти”, „Лисича опашка червена”, „Кокорко”, „Риби мехур”

 

ТЪРНОВКАТА ПЕТЯ ХРИСТОВА УЧАСТВА В МЕЖДУНАРОДЕН ЕКИП, КОЙТО ПРАВИ ДНК АНАЛИЗ НА ЗАСТРАШЕНИ МЕСТНИ СОРТОВЕ БЪЛГАРСКИ ЛОЗИ. Изследването е част от мащабен двугодишен трансграничен проект, в който участват експерти от България и Гърция. Петя е единственият експерт, представител на нашата страна.

Проектът се нарича „SOS за застрашени местни винени сортове“, или накратко VineSOS, финансиран е по Програмата за трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Голямата му цел е да бъде изготвена стратегия за управление и защита на местните сортове лози в трансграничния регион на България – Гърция, както и да бъдат проучени европейските и световни постижения в тази област с цел прилагане на най-добрите такива. Към проекта се предвижда отпечатването и на наръчник с биологични практики, които да помогнат на лозаро-винарите при отглеждане на местни застрашени сортове лози, включително и на брайл.

ОКОЛО 15 СОРТА ЗА БЕЛИ И ЧЕРВЕНИ ВИНА ИЗСЛЕДВА ЕКИПЪТ, В КОЙТО УЧАСТВА И ПЕТЯ ХРИСТОВА. „ДНК се извлича от листото на всеки един сорт. Говорим за най-старите родни сортове, които са ни подадени от Изпълнителната агенция по лозата и виното. В точно определен период от развитието на лозата се взима растителен материал и се изследва с 33 лакмусни двойки“, разказва Петя Христова и след това уточнява, че ДНК се съдържа включително в сока на листото и затова се извлича от няколко места на взетата листна проба.

„Когато събираме листни проби, сме цял екип, в който всеки от нас отговаря за точно определено действие. Така свеждаме до минимум пропуските и грешките. Съхраняваме листния материал в хладилни чанти, след което го изпращаме в Института „Аристотелус“ в Гърция, там го обработват. Следва сравняване на данните с информацията в най-големите хранилища, които съхраняват ДНК анализи на познати сортове лози в света. Такава база данни има в Института „Дейвис” в САЩ и в Италианската банка за вино в Полезано“, уточнява Петя Христова.

И след това разказва, че ДНК-то се променя при промяната на средата. Променят го дори и винарите и лозарите, когато се опитват да създадат по-устойчиви сортове. Тенденциите на засушаване също влияят върху ДНК-то но всъщност основният характер на тази информация се запазва и благодарение на това експертите сега се опитват да докажат българския произход на тези около 15 сорта за бели и червени вина.

„ТАМЯНКА” Е ЕДИН ОТ НАЙ-ЛЮБОПИТНИТЕ СОРТОВЕ И СЕ ОКАЗВА ИНТЕРЕСЕН И ЗА ФРАНЦУЗИТЕ, КОИТО ГО ПРИПОЗНАВАТ КАТО СВОЙ. Затова една от целите на проекта е да си върнем „Тамянката” и да докажем, че този сорт е разпространен само на Балканите.

Освен всички данни за науката, които този проект ще осигури, българските експерти се надяват да мотивират все повече лозари и винари да отглеждат родни сортове лози. „За съжаление, в България се изгубиха традиционни местни винени сортове и ги заменихме с френски. Ние дори спряхме да ги произвеждаме и започнахме да правим вино от привнесени лози. Обаче растението носи със себе си най-добрите характеристики на местообитанието си. И тази съвкупност от слънце, вятър, почва и още много други характеристики на мястото определят характера на виното и помагат всъщност на едно грозде да стане каквото е“, разказва Петя.

Тя е тази, която изготвя докладите за всички изследвания и за всичко научено от тези изследвания в България. Петя обикаля страната и обучава винопроизводителите и лозарите как да отглеждат родни сортове, и то не просто да ги отглеждат, а да развиват бранша в екологична биосреда и без пестициди. За улеснение на лозарите и винарите ще бъде изработен и наръчник за лозаро-винарската практика. „Информацията в наръчника е цялостна, кога, как и с какво да пръскат, кои са съвременните биотехники, използвани в далечното минало и от производителите в Европа и света днес. Защо пръскането с разтвор от коприва, мъх, син камък и други е по-добре, отколкото използването на пестициди. Да, резултатът идва по-бавно, необходим е повече труд. Производителността не е в такива мащаби, в каквито, когато пръскаш с пестициди, но си струва, защото така ще произвеждаме вина от местни сортове в биоагросреда, а това търси цяла Европа. Трансграничният регион България – Гърция има шанса да се превърне в най-големия екологичен производствен район в Европа”, категорична е Петя, която казва още, че тя и целият екип искат да улеснят максимално винарите и лозарите, като им създадат най-добрите условия да работят.

„Не всички се съгласяват да работят по този начин и да се лишат от бързите и сигурни добиви. Но тези, които приемат съвременните биотехники, сами се убеждават колко вкусно вино става и какви предимства има знакът за биопродукт върху етикета. Истината е, че още траките са измислили устойчиви винотехники. От тях са ни останали и познатите методи за стабилизация и запазване на виното“, разказва още Петя. И допълва, че България е много сложна територия. Защото разликите между среднодневните и среднонощните температури от двете страни на Стара планина е около 30 градуса. Почвите са различни, слънцето е различно, вятърът също. А морето е това, което прави България уникална.

„Мавруд” и „Гъмза” са може би най-българските сортове вина. Асеновград е центърът на сорта „Мавруд”, а Дунавският регион – на гъмзата. През годините заради промените в климата и заради желанието на винарите и лозарите да създават по-устойчиви сортове вече са се изгубили сортове като „Орлови нокти”, „Лисича опашка червена”, „Кехлибар”, „Кокорко”, „Риби мехур” и така нататък, общо около 20 такива сорта, които вече не помним.

БЪЛГАРИЯ Е РОДИНАТА И НА ЕДНА ОТ НАЙ-СТАРИТЕ ЛОЗИ В СВЕТА – „СЪЛЗИТЕ НА ОРФЕЙ”. Преди няколко години археологът проф. Николай Овчаров намери на Татул семена от „Сълзите на Орфей” и експертите установиха, че те са на 3000 г. Този сорт е възстановен вече в близко до Татул селище, но за съжаление, само един ентусиаст е решил да опита да отглежда „Сълзите на Орфей”, признава Петя Христова. Човекът е засадил 5 дка и прави гъсто червено вино с гранатов оттенък, описва виното Петя, която е сомелиер, технолог, възпитаник е на Франция и на България. Член е на Европейската асоциация на сомелиерите, преподавател в Академията на Иво Дворжак в Прага, съдия и лектор. Освен това има диплома по международна журналистика от Тилбурх, бакалавър по педагогика и финанси, магистър по мениджмънт, на младини завършила курс за планински спасител и водач, но в крайна сметка е избрала да тръгне по пътя на баща си, който е технолог.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!