Символите на коледната вечер
Хляб и бъдник е имало някога във всяка къща на Коледа. Питката и до днес съпътства всяко българско семейство на Бъдни вечер, независимо къде живее то – у нас или някъде по света. Така е и със сурвакницата, която все повече деца избират да украсяват сами и с традиционните пуканки, люти чушки и вълна, вместо с разноцветна хартия.
Напоследък на украсената елха все по-често се появява и Коледната звезда, която, макар и да не е български символ, е красиво цвете и създава празнично настроение.
Но какво значат всички тези символи и каква история имат те?
ХЛЯБЪТ Е РАВЕН НА БОГА
ХЛЯБЪТ ВИНАГИ Е ЦЕНТЪР НА ТРАПЕЗАТА НА БЪЛГАРИТЕ, ТАКА Е И НА БЪДНИ ВЕЧЕР, ЗАЩОТО ТОГАВА ХЛЯБЪТ Е МАГИЯ. Той обединява семейството и ако домакинята реши да замеси питката според традицията, трябва да е от бяло брашно и да го пресее седем пъти.
На Бъдни вечер хлябът е кръгъл като Слънцето и понеже винаги са го смятали за равен на Бога, старите жени са правели не просто питка, а т.нар. Богова погача, която се украсява с кръст. В четирите посоки на света са се слагали топчета и допълнителен кръг, който играе ролята на пазител. Тези хлябове се правят с квас, за да бухнат добре, и в това бухване също има символика – да избуяват здравето и добруването.
Някога жената, която е месела Боговата погача, е трябвало да бъде чиста, тоест да не е в цикъл, да не е губила наскоро близък човек, да е облечена в чиста дреха, да не е повтория, което ще рече, че не трябва да е омъжвана втори път. Когато хлябът й е бил готов, тя го е поставяла на престол.
После най-възрастният човек в семейството разчупва хляба. В това също има символика, защото най-възрастният е мостът към предците, той стои близо до онези, които са вече в отвъдното, и може да измоли тяхната помощ. Той разчупва хляба и го раздава от дясно наляво. В българската традиция това е добрата посока.
Традицията е повелявала всички да седнат на трапезата едновременно, за да узреят едновременно житата. Когато стават от трапезата, да стават и ходят наведени, за да полягат в една посока житата. Всички действия и ритуали, които хората са спазвали на този празник, са били с идеята да бъде осигурен хлябът.
БЪДНИКЪТ СИМВОЛИЗИРА РАЖДАНЕТО НА ХРИСТОС
БЪДНИКЪТ Е ТРЯБВАЛО ДА ГОРИ ЦЯЛА НОЩ В ОГНИЩЕТО ИЛИ КАМИНАТА. Хората са вярвали, че светлината и топлината, които Бъдникът излъчва, са символи на раждането на новото Слънце и Христос. Те са били и причината на празничната трапеза да идват мъртвите предци и самата Божия Майка, за която е първият къшей от хляба.
За разлика от Божията питка, която е ангажимент на жената в дома, за Бъдника се грижи мъжът. Той отсича дървото, носи го до дома си на рамо, защото дървото не трябва да докосва земята. Вкъщи го миросва с вино, зехтин и тамян и след това го увива в бяло ленено платно.
Бъдникът има магическата и лечебна сила, затова гори цяла нощ. Гаси се на сутринта на Коледа с вино, а не с вода. От неизгорелите части на дървото се правят кръстчета или се вграждат в ралото като символ на селския труд и плодородието. Пепелта хората са ползвали за лек или са разпръсквали по нивите, за да бъдат те плодородни.
МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА СУРВАКНИЦАТА
ДРЯНЪТ Е НАЙ-ЖИЛАВОТО ДЪРВО, ЗАТОВА И ОТ НЕГО БЪЛГАРИТЕ ПРАВЯТ СУРВАЧКАТА, която приемат за магическа пръчка. Иначе украсяването на сурвакницата е езическа традиция, казват етнографите. От езическата традиция е останало и това потупване по гърба с дряновата клонка.
От украсите, които бабите са слагали на сурвакницата, пуканките са зрънца царевица, които се разпукват и избуяват. Гевречетата са малки хлебчета, а хлябът е благодарност за урожая през годината. После наричанията са свързани с най-важните неща за хората – пълна къща с деца, пълна нива с жито, пълна кесия с пари.
ЕЛХАТА – ВЕЧНОЗЕЛЕНА И УСТРЕМЕНА КЪМ НЕБЕТО
ЕЛХАТА ВЛИЗА ПРИ НАС ОТ ГЕРМАНИЯ И МНОГО БЪРЗО СТАВА ЧАСТ ОТ ТРАДИЦИЯТА НИ ЗАЕДНО С БЪДНИКА И СУРВАКНИЦАТА. Стефан Стамболов е първият, който украсява елха в дома си. Прави го, докато е министър. Във Велико Търново елхата идва институционално и радва организирани тържества в читалищата, след това във Военния клуб, после в болници и… Популярна банка. Търновци започнали да украсяват елха на 23 декември по примера на руснаците, които направили това през 1877 г.
Някога на елхата са слагали това, което е имало на масата. Съвременните играчки тогава са били прекалено скъпи за обикновените хора, затова те са редили на елхата пуканки, вълна, червени конци и камбанки от плат, които са колосвали в захар. Така захарта е блестяла. Гирляндите, лампичките и венчетата, които днес качим на вратите си, се появяват много, много късно.
ЦАРИЦАТА КОЛЕДНА ЗВЕЗДА И МАГИЧЕСКАТА ПОДПРАВКА – КАНЕЛАТА
ЧЕРВЕНАТА КОЛЕДНА ЗВЕЗДА Е НАЙ-КРАСИВАТА УКРАСА ЗА СЪВРЕМЕННАТА ТРАПЕЗА И ИНТЕРИОРА. И е нов символ за нас, също като канелата. Формата на растението наистина напомня на звезда, а цъфтежът й е във върховата си форма на Коледа. Но се гледа трудно, затова цветарските магазини се пълнят с разцъфтели Коледни звезди преди празника.
А канелата се добива от вътрешната част на кората на тропическо лаврово дърво. Днес канелата е приоритет на сладкарската индустрия. Добавя се към десерти, сладки питиета, конфитюри и сладка, но също така в малки количества може да се използва и за подправяне на агнешко и птиче месо. Фармацевтични изследвания доказват, че канелата притежава общоукрепващо имунната система свойство, помага за понижаване на кръвната захар, за което се препоръчва на хора, страдащи от диабет, възбужда апетита, спомага за храносмилането и има тонизиращо действие.
ПЛАМЪЧЕТО НА СВЕЩТА Е НАШАТА МОЛИТВА
НА КОЛЕДНАТА ТРАПЕЗА ВИНАГИ ГОРИ СВЕЩ. ПЛАМЪКЪТ Е НАШАТА МОЛИТВА КЪМ БОГА И ВРЪЗКАТА НИ С НЕГО. Свещите притежават магически свойства и цветовете им носят определена символика. Бялото е цветът на енергията, символ на ново начало и нова любов. Червеното е цветът на промените, които изискват решителност и смелост. Оранжевото е желание за щастие, здраве и добри отношения вкъщи. Жълтото е цветът на комуникативността, учението и пътуването. Зеленото е цветът на искрената и голямата любов. Синьото е цветът на мощта, на правдата. Лилавото и цвят индиго са нюансите на духовността и вътрешната хармония. Розовото е цветът на сдобряването, на децата и семейството. Кафявото е цветът на къщата, на финансовата мощ и сигурност. Сивото олицетворява всички тайни желания. Златистожълтото е цветът на дълготрайните амбиции и напредъка.
ДЯДО КОЛЕДА – НАЙ-ИЗВЕСТНИЯТ СТАРЕЦ В СВЕТА
ДЯДО КОЛЕДА Е НАЙ-ИЗВЕСТНИЯТ СТАРЕЦ В СВЕТА И… НОСИ ПОДАРЪЦИ. Той има много имена, но както и да се нарича, винаги е усмихнат, закръглен старец с дълга бяла брада, облечен в червено и бяло.
Първообразът на добрия старец може да се търси в лицето на свети Никола, роден и живял около III – IV век във византийската провинция Кападокия, днешна Турция. Той станал епископ много млад. Останал е в историята като благороден, щедър, дълбоко религиозен и посветен на църквата човек. Дарил цялото си богатство на бедните и онеправданите. В памет на неговата щедрост е останала традицията хората да си разменят подаръци.
Според най-популярната легенда, Дядо Коледа живее на Северния полюс, или в Лапландия, заедно с елфи или джуджета, които му помагат за изработването на подаръците за децата. Той лети с вълшебна шейна, карана от девет елена – Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф.
Всички играчки на елхата също са символи. Коледните камбанки предвестяват за идващия Дядо Коледа. Ангелите символизират райския хор, възпяващ раждането на Младенеца. Коледните захарни бастунчета са всъщност първата буква от името на Иисус и са идея на сладкар. На върха на елхата грее звезда, която символизира звездата, показвала пътя на Тримата мъдреци до намирането на Младенеца. Коледните чорапчета са за улеснение на добрия старец, затова се оставят близо до вратата – да ги намери бързо, за да остави подаръци.
Коледните подаръци под елхата също са християнски символ и са част от историята на раждането на Иисус Христос, когато Тримата мъдреци оставят дарове на новороденото в знак на почит и уважение пред Спасителя.
Сашка АЛЕКСАНДРОВА
