martineli

martineli

Изабела Томова – за дързостта да мечтаеш, когато патериците те ограничават

Това са истории за герои. За хора, които имат куража да живеят и да се борят за щастието си въпреки бариерите, които трябва да преодоляват. За някои тези бариери са по рождение, за други са следствие, за трети са просто… лош късмет или стечение на обстоятелствата. Това са истории за хора, които, вместо да решат, че нямат нищо, от нищото са си направили огнище и са разпалили вдъхновението на живота си. Вдъхновяващи хора, които са толкова заразително смели, че могат да променят всекиго, стига да им се доверим.

Ако познавате такива хора, а съм сигурна, че познавате, пишете ни, за да разкажем и за техния кураж да превръщат най-голямата си болка във вдъхновение.

ЕДИН ДЕФЕКТЕН ГЕН Е НАПРАВИЛ ИЗАБЕЛА ТОМОВА РАЗЛИЧНА. ТАКЪВ Е И ЖИВОТЪТ Й ВЕЧЕ 24 ГОДИНИ. Само дето, да си различен, в България почти винаги е синоним на това да си обречен. Но Изабела не се оплаква. Крачи през живота с помощта на две патерици и признава, че никога не си задава коварния въпрос „Защо това се случва на мен?“. Приела е съдбата си и се опитва всеки ден да сбъдва по една мечта. И следвайки мечтите си, тя вече е бакалавър по компютърни науки във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. След около шест месеца ще получи и магистърската си диплома в специалността „Уебтехнологии и разработване на софтуер“.

ИЗАБЕЛА СТРАДА ОТ ОСТЕОГЕНЕЗИС ИМПЕРФЕКТА – РЯДКО ГЕНЕТИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ, КОЕТО ЗАСЯГА КОСТИТЕ И ГИ ПРАВИ ТВЪРДЕ ЧУПЛИВИ. „Това заболяване се среща в четири типа, които се различават по силата на изява и вида на симптомите. Ако въобще може да се говори за късмет, аз съм късметлийка, защото моята форма е най-леката“, казва Изабела, която е родена във Видин, но след завършване на университета е избрала да остане и да търси реализация във В. Търново.

Въпреки че страда от най-леката форма на остеогенезис имперфекта, Изабела не е имала възможност да ходи на училище. Учила е с учители вкъщи. Била на 6 години, когато счупила ръката си. Тогава й поставили диагнозата. „Винаги съм искала да уча програмиране, но заради това домашно обучение математиката така и не ми стана сила. Нито пък английският. Така че, когато ме приеха във Великотърновския университет, падна голямо учене. Много ми беше трудно да наваксам и да настигна тези, които са ходили на училище и дори частни уроци са взимали, обаче се справих. И ето ме сега – програмист съм“, усмихва се Изабела. И допълва, че за магистратурата си сега се е захванала да разработва новинарски сайт. Това е дипломната й работа, за която тя трябва да направи изследване на съществуващите такива сайтове, технологията, по която са създадени, и да направи сайт за технологични новини. Фактът, че й е интересно, личи по възторга, с който говори за това, с което се занимава. После рязко сменя темата и се връща назад, когато била 12 – 13-годишна и когато започват мъките, през които съдбата я води.

ЛЕКАРСКА ГРЕШКА Е ПРИЧИНА В МОМЕНТА ИЗАБЕЛА ДА ХОДИ С ПАТЕРИЦИ И ДА ПРИВЛИЧА ПОГЛЕДИ НА СЪЖАЛЕНИЕ. „Трябваше да ми направят рутинна операция в една болница в София. Лекарите казаха, че е рутинна. Целта беше да ми счупят подбедрицата, за да поправят деформация на левия крак. Обаче се събудих със счупено бедро и когато отново стъпих на краката си, се оказа, че куцам“, разказва Изабела. Когато се върнала в болницата, същият този лекар, който й обяснил, че операцията е рутинна, сега вече й казал, че връщане назад няма. След дълги разговори накрая признал, че кракът й е спрял да расте от коляното. И й предложил, за да не се получава разлика в двата й крака, да счупи и дясното й бедро, за да спре растежа и на този крак.

„Естествено, че отказах. Тогава съдбата ме срещна с лекар във Варна, който ми направи операция, за да удължи левия ми крак. Успя. Той вече не говореше, че операцията е рутинна. Каза, че е сложно, че възстановяването е дълго и че вроденото ми заболяване доста усложнява ситуацията. Но се нагърби с моя проблем и се справи“, казва Изабела. За да бъде поправено поне отчасти стореното при първата операция, тя трябвало да изтърпи 12 операции само за една година. При една от тях се получили усложнения, за доста време тя страдала от анемия, но успяла да преодолее и това.

„Трябваше ми операция и на дясната подбедрица, но лекарят във Варна не се нае да я направи и така пътят ме отведе във Виена. Много трудно стигнах до там, защото трябваше да мина през Фонда за лечение на деца в чужбина. А в него най-важен беше гласът на лекар от Горна баня. Той каза, че в България могат да ми направят тази операция, при това много по-успешно. И той говори за спиране на растежа, за това, че когато стана на 18, ще ми усучат таза, за да спрат растежа ми“, обяснява Изабела.

Тогава тя, все още тийнейджърка, взела съдбата си в ръце и направила блог и страница във Фейсбук. Разказала на всички какво се случва с нея, какви идеи имат за нея лекарите, от които зависи тя да замине за Виена. Общественият натиск изглежда дал резултат и въпросният доктор, чийто глас в комисията бил решаващ, признал, че във Виена медицината е по-напреднала и апаратурата в пъти по-добра, и… сложил подписа си на документите. Фондът отпуснал средствата и Изабела заминала.

 

Изабела в деня на дипломирането си във ВТУ

 

„Във Виена ме посрещна един от най-добрите ортопеди. Посрещна ме усмихнат, доброжелателен, не бях виждала дотогава такъв лекар. Искаше да му задавам въпроси, той настояваше да питам за себе си и за това, което ме очаква, а там ме очакваше операция едновременно на двата крака. Нашите лекари не обичат да питаш“, разказва Изабела.

Преди седем години била тази сложна операция, след която Изабела се възстановявала месеци. Но оттогава тя за първи път живее, без да чувства болка. „Сега патериците са ми нужни заради многото операции на левия крак и дългото обездвижване. Бях по едно време с шини, после с ортези и мускулите ми са много слаби. Освен това имам една все още незараснала фрактура на лявата подбедрица. Имах и на дясната, но там вече костите зараснаха. Сега вървя смело, вкъщи си позволявам дори по няколко минути на ден без патерици да ходя, за да заякнат мускулите ми“, усмихва се Изабела, която за десетина години е преживяла повече от 20 операции.

Когато била още хлапе, Изабела станала едно от децата, на които „Българската Коледа“ помогнала. От събраните средства тя получила пари за растежен хормон. Сега би трябвало да взима друго важно лекарство, което се приема през определен период от време за поне 10 години напред. Скъпо е, непосилно е за нея, затова тя не го приема. Не го приема и поради факта, че ако не успее да намери пари, за да следва схемата, здравословното й състояние ще се влоши повече.

„НЕ МЕ Е СТРАХ ОТ ЖИВОТА. СПРАВЯМ СЕ. ЯДОСВАТ МЕ САМО СЪЖАЛИТЕЛНИТЕ ПОГЛЕДИ, КОИТО СРЕЩАМ ПО УЛИЦАТА. Аз не съм „О, горката“. Казвам се Изабела и нямам нужда от този род съчувствие. Има къде-къде по-болни хора от мен. Проблемът не е в двете патерици, а в това, че у нас все още средата е недостъпна. Докато бях във Виена, трябваше да седя в инвалидна количка. Обходила съм Виена с тази количка“, казва Изабела. И признава, че най-наранена се чувства, когато хората я отпращат заради патериците. Заради тях тя не успява да си намери работа. „Кандидатствала съм на няколко места вече. Дори в магазин за дрехи не ме искаха, защото съм нямала сили да се справя. Те откъде знаят, че нямам. Когато отида на интервю, аз съм се запознала с условията, с тежестта на работата и съм преценила мога ли, или не мога. Щом съм кандидатствала, значи мога“, не крие огорчението си Изабела.

А тя има сертификат за завършен курс по бизнес и финанси, който е изкарала още във Видин. Курсът е съвместна програма на филиала на Нов български университет във Видин и гимназията на Изабела. Когато завършила средното си образование, тя се преборила със страховете на майка си и тръгнала за Велико Търново.

Тук тя се справя сама и с помощта на приятеля си. Когато не учи английски и не се занимава с дипломната си работа, Изабела гледа филми. Луда е по научната фантастика.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

loading...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *