Трима учители от СУ „Емилиян Станев“ бяха за седмица в индийския град Джайпур

ТРИМА УЧИТЕЛИ ОТ СУ „ЕМИЛИЯН СТАНЕВ“ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО БЯХА ЗА СЕДМИЦА НА РАБОТНА ВИЗИТА В ИНДИЙСКИЯ ГРАД ДЖАЙПУР. Там те са участвали в учебната програма на училището „Св. Едмънд“, с което търновската гимназия работи по двустранно споразумение вече няколко години. Това е второто посещение на учители от СУ „Емилиян Станев“ в училището в Джайпур. Два пъти са идвали и педагози от „Св. Едмънд“, за да обменят опит с колегите си в старата столица.

Главният учител в началното образование Павлина Ангелова, Силвия Ганева, която е учител в група за целодневно обучение, и Николай Славов, преподавател по френски и испански, са пътували този път до Джайпур. Основната цел беше и те да се запознаят с училището там, да видят учебната програма, правилата, по които работят там учителите, обяснява директорът на СУ „Емилиян Станев“ Кина Котларска. Докато са били там, и тримата търновски педагози са влизали в часовете на децата. Николай Славов е водил часове по френски език, а Павлина Ангелова и Силвия Ганева са работили с деветокласниците. „Аз трябваше да имам час по френски, но децата бяха толкова любопитни за нашата култура, че повечето време ние си говорихме на английски, за да мога да им разкажа за традициите ни. Питаха за религията, питаха ние в България на кого се молим, как се молим, каква ни е храната“, разказва г-н Славев. А Павлина Ангелова допълва, че тя и Силвия са запознали по-големите с народните ни обичаи и в края на часа са правили мартеници с децата. „В Индия има подобен на нашия 1 март празник и той също е през март, но няколко дни по-късно. Индийците също заплитат конци, но най-вече червени, и правят от тях гривни. Жените ги носят на лявата ръка, мъжете – на дясната“, казва и Силвия Ганева. Двете дами признават, че българската и индийската образователна система нямат никакви допирни точки, ако не се броят чиновете в класните стаи, които обаче са сякаш от Втората световна война още. Иначе там един учител често работи с клас от по 45 ученици. Дисциплината обаче е желязна и влезе ли учителят в класната стая, класът млъква, допълва г-жа Ангелова.

 

Моментът на посрещането

 

На годеж и на сватба са успели да присъстват тримата търновски учители за седмицата, в която са били гости на училището в Джайпур. Така те са успели да научат повече за сватбените традиции на индийците, да се облекат в традиционните им костюми, за да станат част от 1500-те гости на сватбената церемония.

Освен това педагозите ни са имали и богата културна програма, която им е позволила да видят Тадж Махал, Замъка на ветровете, който е под защитата на ЮНЕСКО, и много други забележителности до Джайпур. Опитали са традиционните храни на Индия, както и много от екзотичните плодове и зеленчуци, с които страната се гордее. „И видяхме лудостта на улиците, където няма знаци, няма светофари. Клаксонът за тях е и мигач, и знак за престрояване, а също и сигнал, че ще изпреварват“, обяснява Силвия и допълва, че в мига, в който стъпила на летище София, си дала сметка колко тихо и подредено е в България. „И освен огромното количество коли, рикши, мотопеди, мотори, велосипеди, които се разминават на магия и между тях търговци предлагат какво ли не, по улиците видяхме крави, диви прасета, маймуни, камили, които теглят разни колички и слонове“, описва преживяването си в Индия и Николай Славов, който толкова бързо се вписал сред хората там, че домакините накрая не искали да го пуснат да се прибира и му обещали, че в най-скоро време ще му намерят жена, за да може да се върне в Индия и да остане завинаги там.

Сашка АЛЕКСАНДРОВА

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *