6841 четения

Акушерка N 1 на Велико Търново работила в Либия и Кипър

ЗА ВТОРИ ПЪТ, ОТКАКТО РАБОТИ В РОДИЛНОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА ТЪРНОВСКАТА БОЛНИЦА, ЕВШЕН МЕХМЕДОВА БИВА ИЗБИРАНА ЗА АКУШЕРКА НА ГОДИНАТА. Преди 5 години призът отново попаднал в ръцете й. Казва, че изпитва голямо удоволствие от това признание, защото номинацията дошла от доц. д-р Светлозар Стойков. Твърди, че за нея Бабинден е празник, досущ като рожден ден, защото го приема лично, и на 21 януари винаги получава поздравления от стотици жени, на които е помогнала да станат майки.

Евшен е родом от Русенско, но още като била тригодишна, семейството й се преместило в Горна Оряховица. Без някой да я е съветвал да стане акушерка, избрала тази работа и до днес е убедена, че е открила призванието си.

„Реших да уча за акушерка заради студентския живот, но още след първия семестър разбрах, че това е моята професия, която не заменям за нищо друго. Изживявам болката и радостта на всяка жена и не мога да сложа емоционална преграда помежду ни“, споделя тя.

ПРЕДИ ДА СТАНЕ ЧАСТ ОТ ЕКИПА НА ТЪРНОВСКОТО РОДИЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, НАТРУПАЛА ОПИТ ЗАД ГРАНИЦА. Година и половина работила в Либия, известно време практикувала и в Кипър. Казва, че в чужбина научила много и решила да се върне в родината си, за да приложи натрупания опит. Работила е и в МБАЛ „Св. Иван Рилски“.

Връщайки лентата назад, обяснява, че не си спомня първото раждане, което е водила. Започнала да акушира още в студентските си години и изобщо не било трудно да се осмели да помага за появата на новия живот.

„Помня първото трагично раждане. Беше мъртвородено бебе и много плаках. Менторката, която беше до мен, ме утеши с думите: „Това е, моето момиче – избрала си тази професия, трябва да свикваш, че ще има и такива моменти, и трябва да си силна“, заяви тя.

Днес, 23 години по-късно, отново плаче, ако раждането не завърши благополучно. Никога обаче не си позволява да показва сълзи пред родилката, изживява тъгата си, когато се прибере вкъщи.

Евшен следва правилото да се отнася еднакво добре с всички родилки, без значение от социалното им положение, професия, религия, цвят на кожата и всякакви други признаци. За нея това е ключово, защото тя е опората на раждащата в този велик момент.

„Неописуемо е чувството, когато видя сълзи от щастие в очите на родилата и на таткото. Когато таткото се разплаче и дойде да ми целуне ръка… Няма такава емоция“, допълва тя.

Акушерката е майка на две момчета, едното на 12, а другото на 11 години.

„На първо място съм майка, благодарна съм на синовете си и на мъжа ми, защото проявяват разбиране към мен, и когато се прибера след тежко дежурство, ме подкрепят. Съобразяват се с това, че отсъствам по време на празници, и ми показват огромната си любов.“

Вчера, за празника, още от 6:00 часа приема поздравления, разкрива тя. До обяд я потърсили над 100 жени.

От родените в отделението 1019 бебета през 2019 година около 300 са акушираните от нея пеленачета.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка авторката

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Съдържанието е заключено!